Сцена / екран / ефир
Националният военноисторически музей става сцена за пиесата „Царица Елеонора Българска“
На 12 септември се навършват 104 години от смъртта на Царица Елеонора
◊ СЪБИТИЕТО
На 12 септември (неделя) от 15.00 часа откритото пространство на Националния военноисторически музей ще се превърне в сцена за пиесата „Царица Елеонора Българска“. Актьорите от Театър „Българска армия“ Стефка Янорова и Йордан Алексиев ще представят текста на пиесата, която се очаква да бъде реализирана и на театрална сцена в пълен актьорски състав.
Произведението, чийто автор е писателката и дългогодишен изследовател на живота на царица Елеонора – Неда Антонова, ни пренася назад във времето, когато втората съпруга на цар Фердинанд пристига в страната ни и за няколко години със своята скромност, благотворителни акции и дейността си като милосърдна сестра на фронта, влиза в сърцата на българите.
Денят, в който пиесата ще бъде представена в НВИМ, не е избран случайно, защото точно на тази дата преди 104 години царицата губи битката с болестта.
Входът за събитието е свободен, като то ще се реализира при спазване на всички противоепидемични мерки.
Коя е царица Елеонора?
След смъртта на първата си съпруга, на 28 февруари 1908 г. княз Фердинанд I се жени за Елеонора фон Ройс-Кьостриц. Въпреки „синята си кръв“ Царица Елеонора не се възползва от привилегиите на властта. Напротив, тя се отличава със своето човеколюбие и готовност да помага на нуждаещите се.
Идвайки в България, тя става инициатор и активен участник в редица значими начинания и има специален принос в благотворителността в страната. Тя е провъзгласена за покровителка на Българския червен кръст и ръководи дейността на редица благотворителни съюзи, дружества и организации. На 9 август 1912 г. цар Фердинанд І я назначава за шеф на 24-ти пехотен черноморски полк. При започване на Първата балканска война (1912–1913) е зачислена в Действащата армия с чин полковник. По нейна инициатива и с нейни средства е изработено главното знаме на Македоно-одринското опълчение, което тя връчва в Пловдив на заминаващите за фронта доброволци. Подпомага дейността на Военната санитарна служба, обзавежда санитарен влак и няколко полеви болници и има лична заслуга за оказаната чуждестранна медицинска помощ на фронта и в тила.
През Първата световна война (1915–1918) организира акции за подпомагане на войнишките семейства и на сираците, осигурява безплатно лечение в Германия и Австро-Унгария на военноинвалиди. Умира в Евксиноград на 12 септември 1917 г. и е погребана до южната стена на Боянската църква. Според последната ѝ воля всички нейни средства са завещани на сиропиталища и благотворителни дружества в България.
В залите на Националния военноисторически музей са представени за публиката парадният офицерски мундир от 24-и пехотен черноморски полк и пелерина, часовник, портмоне и книгоразделител, принадлежали на царица Елеонора.