Мика Каурисмаки идва у нас за есенното издание на София филм фест

◊ СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ ОТНОВО ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

25-ият София филм фест подготвя и специално есенно издание през септември. Един от гостите на фестивала ще бъде финландският филмов режисьор, сценарист и продуцент Мика Каурисмаки. Той ще представи най-новия си филм „Една спокойна нощ“ и ще получи Наградата на София на Столична община за своя принос към изкуството на киното. 

София филм фест ще покаже и ретроспектива на филмите на Каурисмаки от 10 септември в Дома на киното.

◊ КОЙ Е МИКА КАУРИСМАКИ

Мика Каурисмаки е по-големият брат на Аки Каурисмаки, чиято ретроспектива гледахме в програмата на 24-ия София филм фест. Мика става известен със своите филми „Хелзинки - Неапол цяла нощ“ (1987), „Зомби и влакът на призраците“ (1991), „Тримата мъдреци“ (2008). Мика Каурисмаки завършва кино в Мюнхен, а първият му филм „Лъжецът“ (1980) се превръща в сензация във Финландия буквално за една вечер. Това е и началото на филмовата кариера на братя Каурисмаки - двамата започват нова ера във финландското кино. Мика, Аки и група техни приятели основават компанията „Villealfa Filmproductions“, която продуцира забележителни нискобюджетни филми. През 90-те години Мика основава собствена компания „Marianna Films“. Фестивалната публика у нас ще види и „Ненужните“ (1982), отличен с финландската награда „Юсси“ за най-добра режисура – роуд муви за двама мъже и жена, които шофират из страната, докато ги преследват група престъпници и полиция.

През 1990 година Мика Каурисмаки потегля към джунглите на Южна Америка и заедно със Самюъл Фулър и Джим Джармуш създават документалния филм „Тигреро: Филм, който никога не беше направен“ (1994), удостоен с Наградата на ФИПРЕССИ на Берлинале. През 1998 г. Мика Каурисмаки заминава за САЩ и там събира звезден екип от актьори, за да заснеме най-голямата си продукция „Ел Ей без карта“ (1998) с имена като Дейвид Тенант, Джули Делпи и Джони Деп.

В продължение на 30 години режисьорът пътува между Хелзинки и Бразилия, той прави и много документални филми в Южна Америка като „Музиката на Бразилия“ (2002), „Добре дошли в Сао Пауло“ (2004), „Музиката на Рио: Бразилейриньо“ (2005), а „Мама Африка“ (2011) е документален разказ за първата чернокожа изпълнителка, спечелила „Грами“ през 1965 година, южноафриканката Мириам Макеба.

Най-новият филм на Мика Каурисмаки „Една спокойна нощ“ (2020), който ще видим в програмата на 25-ия СФФ, е сниман по време на пандемията, през април миналата година. „Всичките ми други проекти бяха поставени на пауза и затова решихме да направим този филм. Той не е точно за вируса, но действието се развива във времето на тази странна пандемия“, обяснява режисьорът, а за снимачна площадка избира „Корона бар“ – едно от култовите заведения, които държат двамата с брат му Аки в Хелзинки. Всъщност Мика Каурисмаки разчита отново на актьорския състав от „Тримата мъдреци“ и среща публиката с трима не особено мъдри мъже, които се събират по време на пандемията, намирайки убежище в „Корона бар“.