Балет „Арабеск“ в спектаклите на Маргарита Арнаудова. 80 години от рождението

"Десета незавършена". Балет "Арабеск", 1986 г.

◊ 80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАРГАРИТА АРНАУДОВА

Балет „Арабеск“ в спектаклите  на Маргарита Арнаудова. 80 години от рождението

30 юни, 19.00 ч., сцена Музикален театър

Този спектакъл е нашият дълбок поклон пред таланта и завладяващата личност на Маргарита Арнаудова.

На 30 юни 2021 г. Маргарита Арнаудова щеше да навърши 80 години.

Балет „Арабеск“ реши да отбележи тази годишнина с вечер с нейни знакови творби, като за целта специално възстановява един от най-изповедните ѝ спектакли „Десета незавършена“, по музиката на Адажиото от 10 симфония на Густав Малер. Сценографията и костюмите са на Мария Трендафилова, неизменният съмишленик на Маргарита Арнаудова в почти целия ѝ творчески път. Нейни са сценографията и костюмите и на другите две пиеси във вечерта „Нестинарка“ (възстановка Цветанка Петкова-Стойнова) и „Болеро“.

Спектакълът е създаден през 1986 г. за великолепния Бисер Деянов и солистите на Балет „Арабеск“ Румяна Маркова, Валентина Хаджийска и Марио Пейчев. Това е балет-метафора за творческото съзнание, за екзистенциалните сривове и полети на твореца. Естетски, философско-психологически спектакъл. Възстановен е през 1995 г. след смъртта на Маргарита Арнаудова.  Днес 25 години след тази възстановка и 35 години след премиерата му ще го видим в изпълнението на едно ново поколение солисти на Балет „Арабеск“ – Виктория Петрова, Таня Кацарова, Константина Ханджиева и съвсем младия Светлозар Тинев. В ролята на Твореца  специално е поканен премиер-солиста на Софийска опера и балет Никола Хаджитанев.

Вечерта ще бъде открита с легендарната „Нестинарка“, която от премиерата си през 1978 г. шества по българските и световни сцени като емблема на Балет „Арабеск“. Култовата творба на Марин Големинов е създадена през 1940 г. Сюжетът на спектакъла е изграден на основата на стар народен обичай – игра върху огън в деня на празника на „Св. св. Константин и Елена“. На фона на този обичай се развива личната драма на главната героиня.

Пътят на спектакъла „Нестинарка“, преминава като през жарава. Хореографията ѝ обвързва греъм техниката и националната традиция - факт, който не може да бъде преглътнат отведнъж, още по-малко приет с безрезервни овации. Смут предизвикват и „немите“ сцени, без музика, които маркират кулминациите. Това, което може да се потвърди за „Нестинарка“ с днешна дата, е, че е творба на майстор със замах, който владее езика на стилизацията и умее да извлича от традицията и съвременните танцови техники своя собствен начин на изразяване. Тази танцова икона, реставрирана от Олеся Пантикина, дъщеря на Маргарита Арнаудова и ново поколение артисти, е една от визитните картички на „Арабеск“ и днес.

Първите изпълнители на „Нестинарка“ през 1978 г. са Румяна Маркова – Демна, Георги Михов – Найден и Радостина Найденова – Струна, както и Розина Камбурова, Симеон Петров и Магдалена Ботева.

Новото поколение изпълнители на „Арабеск“, които поемат щафетата от 2004 г. насам са Даниела Иванова в ролята на Демна, Константина Ханджиева и Ангелина Гаврилова  в ролята на Струна, Асен Наков и Никола Хаджитанев (гост-солист от Софийска опера) в ролята на Найден и др. Тази вечер, наред с Даниела Иванова и Константина Ханджиева, за първи път в ролята на Найден ще видим един от утвърдените млади солисти на трупата – Васил Дипчиков.. 

„След успеха на моята първа постановка на „боси крака“ - „Пролетно тайнство“ от Стравински - у мен се появи желание да поставя още един „бос“ балет, но български. „Нестинарка“ ме привлече с оригиналната си тема и с изразителната музика на Марин Големинов. Открих, че пластиката на босоногия танц особено органично се свързва с елементите на българския фолклорен танц. Получи се своеобразен пластичен език. Така неволно се оказах последователка на Мария Димова, автор на първата „Нестинарка“, чиито постановки никога не бях виждала.“

Това са бележки на Маргарита Арнаудова отпреди 35 години.  Любопитно е да се четат сега, когато Балет „Арабеск“ отбелязва 80 години от рождението ѝ и „Нестинарка“ се възприема днес като класика в българската хореография.

Финал на юбилейната вечер ще бъде „Болеро“, един от най-ярките спектакли на Балет „Арабеск“, останали в наследство от Маргарита Арнаудова. Той винаги е присъствал в афиша на трупата, особено в програмите на задграничните турнета и е взривявал публиката във всяка точка на света.. 

"Болеро" носи силно изразена програмност и впечатляваща  атмосфера като движението е стилизирано в ритъма на фламенкото. Забележително е композиционното изграждане на пиесата, в което се постига градацията на експресивността и динамиката чрез постепенно напластяване в танцовия рисунък подобно на музикалната партитура, за да се стигне до ярка кулминация с изключително ефектен финал.

Първите солисти на „Болеро“ са Румяна Маркова, Радомир Начев, Ясен Стоянов и  Марио Пейчев. През години щафетата поемат Антония Докева, Теодора Стефанова, Даниела Иванова, Милен Петров и неизменно през последните повече от 10 години Константина Ханджиева и Асен  Наков, които заедно с Васил Дипчиков и Стефан Вучов ще видим тази вечер.

Маргарита Арнаудова (30 юни 1941 г. - 08 ноември 1994 г.)

 "Не мога да отделя балета от себе си. Това не е професия, а живот - казва преди години голямата българска хореографка Маргарита Арнаудова. „И да имах свободно време, не бих могла да го посветя на нищо друго. Без балета нямаше да зная какво да правя с енергията си, с мислите, с чувствата си. От балета, от хореографията получавам всичко. Трудностите, с които се сблъсквам, ме оформят като характер и определят живота ми." Това са думи на Маргарита Арнаудова, един от малцината избрани творци, които с таланта си бележат времето, в което живеят и променят насоките на естетическото мислене.

Маргарита Арнаудова стъпва на професионалната балетна сцена с ролята на Жар-птица от едноименния балет на Игор Стравински. Този образ на възкръсващата красота ще се гони с Маргарита през целия й живот. Маргарита Арнаудова е завършила Държавното хореографско училище в София през 1959 г. и се дипломира с ролята на Жар птица. Нейна първа учителка е Нина Кираджиева, един от хореографите с най-изявени търсения на българския корен в националния ни балет. „Маргарита Арнаудова и Надя Руменин са свежи дарования с много възможности за в бъдеще. Мъчната и разнообразна партия бе изпълнена с техническа лекота и богатство на израза от Маргарита Арнаудова”^[1] - четем за нейното участие във випускния концерт на училището.

Въпреки че е обещаваща балерина, Маргарита Арнаудова изразява себе си не като изпълнител, а като създател. Тази необходимост я отвежда в ГИТИС - Москва. Неин преподавател е Анатолий Шатин, хореографът-дисидент в тогавашното московско културно пространство, комуто забраняват собствени постановки, но за щастие му оставят свободата да възпитава ученици. „За времето на обучение в института Арнаудова показа себе си като един от най-способните студенти, които притежават ярка балетмайсторска дарба. Всички творчески работи на Арнаудова се отличават с дълбока мисъл, с точни режисьорски и композиционни решения, с ярък и свеж хореографски език”^[2], пише Анатолий Шатин за своята студентка. Маргарита Арнаудова поставя дипломната си работа, балета „Пепеляшка” на сцената на Казанския театър за опера и балет през 1966 г. Същата година става балетмайстор на Харковския академичен театър за опера и балет. За пет години на харковска сцена Маргарита Арнаудова поставя големите многоактни балети като „Пепеляшка”(Прокофиев), „Легенда за любовта”(Меликов), „Прометей”(Аристокесян), „Д-р Охболи” (Морозов) и „Дон Жуан” (Губаренко).

В този период Маргарита Арнаудова поставя и на българска сцена – „Пепеляшка” в Русе (1967), „Бахчисарийски фонтан” (1972) и „Абраксас”(1975) в Стара Загора, „Сътворението на света” (1974) в Софийската опера (1974).

Маргарита Арнаудова се връща в България въпреки успешна творческа кариера в Харков и Казан и през пролетта на 1974 г. става първият български хореограф, поканен по предложение на Пенка Енчева за постановка в тогавашното балетно студио “Арабеск”. До тогава през шестте години от създаването на трупата са канени само постановчици от чужбина, сред които и легенди в балетния свят като Алберто Алонсо. Първите ѝ постановки за балет „Арабеск” са „Бразилски импресии”, муз. Вила Лобос, „Симфония-реквием”, муз. Красимир Кюркчийски, „Адажио”, муз. Албинони, „Пасакалия”, муз. Бах. От 1974 г. тя става директор и художествен ръководител на Балет „Арабеск”.

Маргарита Арнаудова работи с “Арабеск” до смъртта си през 1994 г. като изгражда неповторимия образ и уникалния творчески капацитет на тази единствена за България трупа, която се занимава целенасочено с развитието на съвременния танц, търсейки неизменно и българския му образ. Тя е автор на хореографията на над 60 балетни спектакъла. Нейни творби са сред най-големите успехи на Балет “Арабеск”, но и на оперно-балетните театри в София, Русе, Варна, Пловдив, Стара Загора. Чрез нея българската публика преживява на балетна сцена творбите на Бах, Стравински, Прокофиев, Малер, Равел, Бритън, Вила Лобус, Карл Орф, Шчедрин и Скрябин, наред със сюжети от голямата класическа драматургия и митология като “Ромео и Жулиета”, “Хамлет”, “Дон Жуан”, “Прометей”, “Абраксас”, “Сътворението на света”, “Жар-птица”, “Пепеляшка” и др.  Особено място в нейното творчеството и националната ни култура заемат българските ѝ спектакли – “Нестинарка”, “Нощта срещу Еньовден”, “Легенда за езерото”, “Корен дълбоко в небето”, “Сянката” и “Бариерата” и др. Наред с тях Маргарита Арнаудова създава множество спектакли, предназначени за младата публика. Сред тях са „Равноденствие”, муз. Жан Мишел Жар, „Още веднъж за любовта”, муз. Бах, Вангелис, Родриго, „Сюита на покрива”, по песни на Ела Фицджералд и Луис Армстронг, „Човекът, когото обичам”, муз. Гершуин, „Здравей Бродуей”, и др. Спектаклите ѝ бяха притегателен център винаги извън клишето и канона. Маргарита Арнаудова предпочита формата на едноактния балет, тъй като в него много по-сбито и динамично се развива действието. Според нея съвременният зрител проявява интерес повече към идеята, заложена в спектакъла, и нейното музикално-пластично претворяване, отколкото към фрагменти, които нямат отношение към действието.  Заедно със собственото си творчество Маргарита Арнаудова кани в “Арабеск” изявени хореографи от Европа, Русия и Америка, с които трупата поддържа един репертоар на световно равнище и усвоява непрекъснато нови танцувални техники и стилове.  С нея „Арабеск” е гастролирал в много страни от Европа и света.

Динамиката на танца е присъща на съвременното поколение. Ритъмът, характерен за танца, е в съответствие с ритъма и духа на нашата епоха. Още древните гърци са издигнали в култ хармонията на човешкото тяло и нещата не са се променили досега - хората винаги ще бъдат омагьосвани от неговата пластика и движение, казва Маргарита Арнаудова. Убедена в бъдещето на съвременния танц през 1993 г. тя създава специалността Балетна режисура към Нов български университет.

Името на Маргарита Арнаудова е цяла епоха в съвременния танц в България. Нейното творчество и завладяващата ѝ личност, продължават осезаемо да присъстват в пространството на съвременния ни танц.

За 30 години творчески път голямата българска хореографка създаде свой естетически свят, само неин и неприличащ на никой друг. „Този свят е зареден с образност, метафоричност, възвишеност и красота. От него струи любов към живота и хората. Хореографията ѝ е брилянтна и крехка, силно естетизирана. Но в вглеждайки се внимателно в нея, откриваме, че тя е резултат на желязна конструкция, на забележителни знания в изграждането на драматургическата и режисьорска линии, във владеенето на формите и движенията в техния чист и перфектен вид…Творчеството на Маргарита Арнаудова няма преходно значение. Освен значимостта му за културата ни днес, то е и мост между най-доброто от миналото и утрешния ден”^[3].

[1] „Маргарита Арнаудова с любов!”, Анелия Янева, 1995 г.
[2] Творческа характеристика на Маргарита Арнаудова от Анатолий Шатин,1966 г.
[3] На Маргарита с любов!, Маргарита Михайлова,1994