ПАФА – танцова инсталация на Фондация "Пространство за танц"

◊ СЪБИТИЕТО

ПАФА – танцова инсталация на Фондация Пространство за танц

(Партньори на проекта – Българските културни институти в Лондон, Берлин и Рим, ДМБЦ-София)

Хореография – Боряна Сечанова
Сценография – Венелин Шурелов
Live streaming – Студио „Бленд“ ООД

Изпълняват: Виктория Петрова, Таня Кацарова и Филип Миланов (солисти на Балет „Арабеск“)

Live streaming, 27.05.2021

21:00 – България
19:00 – Великобритания
20:00 – Германия
20:00 -  Италия

Проектът ПАФА на Фондация „Пространство за танц“ е създаден в резултат на артистично осмисляне на новата пандемична реалност, която всички обитаваме и която ни изправи насаме срещу дигитализирания образ на света, с който общуваме. Ако доскоро дигиталното съществуване беше алтернатива, паралелен живот, спомагателен инструмент и свободен избор, то сега се превърна в необходимост, принуда и често единствена форма на изява и единственото, което ни задържа като участници в обществения живот.

ПАФА представлява танцово-визуална инсталация, в която се сливат и заместват реалността на живите изпълнители, с виртуалната реалност на техните дигитални отражения, сливат се технология  и изкуство, живо и неживо в сложни взаимовръзки между действащите лица и техните дигитални образи. Повдигат се въпроси за идентичността на човешката личност, за тъждествеността й с нейния образ и със самата себе си. Проектът ПАФА като танцов проект изследва тялото като образно символна форма – изразяваща състояния и мисли, възбуждаща емоции.

Името на проекта идва от легендата за кипърския скулптор Пигмалион и неговата оживяла статуя Галатея. В книга Х от „Метаморфозите на Овидий“ се казва, че те имат дъщеря Пафа (на латински Пафос), от чието име произлиза името на град Пафос. Според други източници те имат син Пафос и дъщеря Метарме. Това разминаване може да се дължи на грешка в превода, но тази грешка е продуктивна за екипа на проекта ПАФА.

В ПАФА майката се възпроизвежда в дъщерята/сина. Детето е отражение, но не е тъждествено на майката, подобно е, но не същото. То, обаче, не е тъждествено и на самото себе си. В този семантичен кръг (идентично, еднакво, еднообразно, еднородно, тъждествено, също, точно, равно, сходно, подобно, аналогично, съответно, буквално и т.н.) инсталацията „завърта“ – буквално и преносно множество асоциации и възможни тълкувания. Зрителят неволно става философ.

Като подход се използва принципа на отражението като възможност да се възпроизвеждаш в друга структура. В проекта дигиталното е едновременно същност, форма (език и начин на смислообразуване) на творбата, както и начин за разпространението й.

Освен представянето на танцовата инсталация, втора част на проекта е дискусия на авторите с поканените гости, анализатори и с публиката на live streaming представянето от различни точки на света чрез online връзка.

Излъчването на живо може да бъде проследено на специалната ФБ страница на проекта: https://www.facebook.com/PAPHA-Dance-Space-Foundation-334091871306436

* * *

Медиен партньор на събитието е Информационна агенция БГНЕС.

Проектът се реализира с подкрепата на Столична община - Програма „Култура“ на Столична община, България.