Балет "Арабеск" отбелязва Международния ден на танца със спектакъла "Ромео и Жулиета"

◊ 29 АПРИЛ - СВЕТОВЕН ДЕН НА ТАНЦА

На 29 април световната танцова общност отбелязва своя професионален празник.

Приятно  е да си спомним, че този паметен ден е учреден именно в България, на заседание на Постоянния танцов комитет при Международния театрален институт на ЮНЕСКО (1978 г.). Датата, разбира се, е символична - 29 април е  рождението на великия френски реформатор на танца Жан-Жорж Новер (1927-1810). Представител на просвещението, той се преборва с употребата на маските, перуките и кринолините,  изобличава пустата развлекателност на балета и го утвърждава като високо сценично изкуство.

Честит празник, скъпи колеги!

В Международния ден на танца Балет „Арабеск“ представя

най-великата любовна история на всички времена

„Ромео и Жулиета“

Музика Сергей Прокофиев
Хореография – Боряна Сечанова
Сценография – Иван Токаджиев
Костюми – Николина Костова-Богданова

на 29 април от 19.00 ч. на сцената на Музикален театър.

Жулиета – Виктория Петрова
Ромео – Филип Миланов
Дойка – Даниела Иванова
Отец Лоренцо – Асен Наков
Майка Капулети – Ангелина Гаврилова
Меркуцио – Васил Дипчиков
Бенволио – Стефан Вучов
Тибалт – Ервин Есен
2 приятелки –  Петя Колева-Вучов, Яна Николова
Парис – Валери Миленков
Майки – Мона Христова, Стефка Табакова, Мария Касабова, Теодора Друмева
Момичета Монтеки – Елизабет Якимова, Таня Кацарова
Момче Монтеки – Светлозар Тинев

Трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голяма и неосъществима любов. Енигмата „Ромео и Жулиета” оживява със същата сила и в балетната музика на Сергей Прокофиев. 

Спектакълът на  Балет „Арабеск „Ромео и Жулиета“ е един модерен танцов прочит на пиесата, в който авторският екип, начело с хореографа Боряна Сечанова, разсъждава върху Шекспировите представи за времето и пространството, за истината, познанието, любовта, мястото на човека в мирозданието.

Спектакълът поставя въпроса за доброто, което носи зло и цената на неуместните съвети. Как се отнасяме днес към отговорността за своите постъпки?. Променило ли се е нещо в човешкото съзнание и поведение днес? Mожем ли да осмислим и осъзнаем закономерностите  и родовите белези на модерната епоха? Къде в днешно време остава любовта? Дали това е временна психоза, носеща опустошение на себе си и на другите, логично продължение на несъзнаваната предпоставка „моята душа е в ръцете на другия“ или велика наивност?

* * *

Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община” и с подкрепата на Министерство на културата.