Премиера на „Големанов“ от Ст. Л. Костов в Драматичен театър „Сава Огнянов“ - Русе

◊ СЪБИТИЕТО

 Драматичен театър „Сава Огнянов“ - Русе представя

комедията „Големанов“ от Ст. Л. Костов 

• Премиера: 14 и 15 януари 2021 г., 19.00 ч., Голяма сцена

Режисьор: Орлин Дяков
Сценография и костюми: Виолета Радкова
Музика: Пламен Мирчев - Мирона

Участват: Христо Гърбов, Венцислав Петков, Ивайло Спасимиров, Йовко Кънев, Любомир Кънев, Милен Димитров, Надя Банчева, Петя Венелинова, Татяна Цветкова, Тони Тончева, Ясена Господинова, Евгения Явашева

„Големанов“ на Ст. Л. Костов несъмнено е една от най-известните творби в историята на българската комедиография. Причините за нейната популярност се състоят както при оригиналното изграждане на образа на Големанов, така и на вечните идеи, които съдържа. Това са идеите за жаждата за власт и за изгубването на човешкото в полето на политиката. Изкачването на най-високото стъпало в политическия живот – заемането на министерски пост, маркира отключването на грандоманското поведение на властимащия и жаждата за величие. Оттук и комичните ситуации, в които попада Големанов, в резултат на противоречието между естественото и неестественото държане в обществото, на изгубването на мярата в живеенето. Така комедията на Ст. Л. Костов е начин да се говори за жалкото състояние на човека в ситуация на големеене в коридорите на властта. Особено жалко и комично е падението на героя накрая на пиесата, изразено с думите: „Как смеят да си играят с оставка, как смеят да ми отнемат министерството, което целокупният народ ми е дал… Как смеят?...Кои са те?...“  

◊ ИСТОРИЯ ЗА НАПИСВАНЕТО НА КОМЕДИЯТА

Интервю със Ст. Л. Костов във в. „Русенска поща" от 8 X 1928 година относно идеята за написването на комедията: „Зародишът на Големанов е една царска табакера. Това беше преди Балканската война. Един народен представител имаше подарък от царя, златна табакера. Царските подаръци се ценяха много, като знак на голямо благоволение. И този щастливец си въобрази, че височайшият дар му носи и министерски портфейл. Не е чудно да е бил насърчен да мисли така, не зная, различно се говореше тогава. Но той не стана министър, защото шефът на партията се противопостави. Аз се залових здраво с царската табакера да изкарам една комедия. Сюжетът се сложи в главата ми и колкото повече мислех по него, толкоз по-ясно изпъкваше фигурата на Големанов  - това име му дадох още тогава. Но превратна е съдбата и на книжните герои. И Големанов с течение на времето претърпя своите превращения. От кротък и добър човечец стана хитър и лукав скъперник. А точката, която през голямата война взех от устата на един наш главен секретар и я турих в  устата на Големанов, го направи по-смел и по-натрапчив. От целия сюжет за царската табакера пък останаха само две думи в комедията, които Големанов казва в края на второто действие". („Забравих да си взема… табакерата… царската табакера!...”)