Сцена / екран / ефир

"Какво да правим с виолончелото?" от Матей Вишниек

Премиера в Народния театър - 2 октомври, 19:30 ч.

"Какво да правим с виолончелото?" от Матей Вишниек

 

◊ ПОКАНА

Премиера на "Какво да правим с виолончелото?" от Матей Вишниек в Народния театър

Народен театър „Иван Вазов” ви предлага нова среща с Матей Вишниек (род. 1956) - румънски, френски и световен автор. През 1977 година,  като студент по философия в Букурещкия университет, вече написал първите си стихове, започва да пише и пиеси - екзистенциални и определено антикомунистически - на езоповски език за театъра, които се разпространяват нелегално чрез машинописни преписи из литературните среди и са строго забранени за сцената. Чете ги пред приятели и в един литературен кръжок, който след време е разтурен от властите. Една от тях - „Коне на прозореца”, все пак успява да стигне до генерална репетиция в букурещки театър, но ден преди премиерата е забранена. През 1987 г. Вишниек емигрира във Франция, където живее и до днес.

Сега пиесите на Вишниек се играят по цял свят от Чили до Токио и Мелбърн. На негово име се организират фестивали в Авиньон, Токио и Москва, а в град Сучава, Румъния вече има театър „Матей Вишниек”!

 

 Ето и размислите неговия български преводач Огнян Стамболиев:

„Както за Шекспир, така и за Вишниек, „целият свят е сцена”. В случая, по-точно „цирк”. Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света текстове: „Дребна работа за стар клоун”, „Три нощи с Мадокс”, „Какво да правим с виолончелото?”. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме в много от тези пиеси, вдъхновени от италианската commedia del, arte, драматургията на Караджале, Йонеско и Алфред Жари. Родее се и със сюрреалистичната проза на непознатия у нас румънски  авангардист Урмуз, който всъщност предхожда Йонеско и Бекет. В тях се преплитат по един удивително хармоничен начин иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Но поетичното начало в редица моменти е на преден план. Някои критици определят театъра му като: „фрагментарен”, други като „поетичен” и „свърхчувствителен”, трети като „пост-психологически”. Всичко това е вярно, но най-точно е да се каже, че е кръвно свързан с ужасите на екзистенцията и въпреки влиянията (Кафка, Сартр, Будзати, Йонеско, Жари, Бекет, Пинтър, Арабал, Мрожек) е определено новаторски, оригинален.

Кратките му едноактни пиеси, както и многоактните, са с невероятно дълги заглавия, подобни на тези от романите от 17. и 18. век. Ето само три от тях: „Прекрасната история за мечките панда, разказана от един саксофонист, който имаше любовница във Франкфурт”, „Думата „прогрес” в устата на майка ми звучи ужасно фалшиво” или „Добре, мамо, но тези разказват във второ действие какво се е случило в първо”... Драматургичната техника на тези  сценични параболи е наистина безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика,  винаги упорито й противоречи (в една от пиесите му „ямата” диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), в  някои от текстовете му времето се дели, връща, пропада....

Наистина, неизтощима е неговата фантазия, удивителна е способността му да разиграва по свой, неповторим начин различни случки - от най-баналните до най-странните и винаги да бъде неочакван, непредвидим. При това с хумор, който е с много отсенки. Понякога язвителен, по-рядко добродушен, той повече клони към трагичното, но въпреки драматизма на ситуациите, не е само черен... „Хуморът, казва Матей Вишниек, за мен винаги има две лица. Първото, което те кара да се смееш, и второто, чието лице е скрито. То може да те разплаче. В моите пиеси предлагам полет над черния хумор. А смехът винаги има ефекта на бумеранг. Нужна ти е смелост, за да го приемеш. Защото когато се смееш на другия, не усещаш, че се смееш и на себе си...”

Автор е и на пет романа. Бих казал, че прозата му се родее с поезията и драматургията. В нея няма реализъм. Всъщност Матей Вишниек е автор само на един „реалистичен текст” - дисертацията си на тема: „Съпротивата чрез културата в страните на Източна Европа”.

Днес името на Матей Вишниек присъства в театралните афиши на повече от 30 страни в Европа, Азия и Америка. Играе се по цял свят - от Аржентина до Япония. Поставян е дори в Турция и Иран. Не знам точния брой на пиесите на Вишниек - той е изключително плодовит, роден драматург. Вече години наред неговите пиеси са в афиша на големите театрални фестивали: Авиньон, Единбург, Москва, Токио, Сибиу. Лауреат е на редица престижни международни награди. В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред най-издаваните, четените и най-играните и обичани от публиката автори. Много са книгите му и във Франция и по света. У нас са преведени романите му: „Паника в Града на светлините”, „Господин К. на свобода” и „Планираният хаос”, сборник с негови стихове „Град с един-единствен жител”, както подборка с пиеси „Мансарда в Париж с изглед към смъртта”. Критиката неслучайно и напълно справедливо го определи като „новият Йонеско”.

* * *

За спектакъла:

„Какво да правим с виолончелото?“

от Матей Вишниек

Режисьор - Николай Поляков
Сценография и костюми - Марина Райчинова
Пластика - Анна Пампулова

С участието на: Валентин Танев, Снежина Петрова, Марин Янев, проф. Анатоли Кръстев

_______________

Цялата програма и подробности за спектаклите може да се видят на официалната интернет страница на Народния театър: https://nationaltheatre.bg, както и във Фейсбук: https://www.facebook.com/IvanVazovNationalTheatre/.

Автор: НТ "Иван Вазов"
01.10.2020 г. 15:01
Посетено: 242
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/31761-kakvo-da-pravim-s-violoncheloto-ot-matey-vishniek