"Дон Кихот" на Старозагорската опера открива "Сцена на вековете" 2020

◊ СЪБИТИЕТО

Държавна опера Стара Загора ще открие официално на 18 юли от 21.00 часа петото издание на Летния сезон на българските оперни театри „Сцена на вековете" 2020 във Велико Търново със своята впечатляваща постановка на балета „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус. Балетът на Държавна опера Стара Загора получи престижната награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Cantus Firmus „Кристална лира“ за спектакъла на балета „Дон Кихот“, чиято премиера бе на 27 ноември 2018 година в Стара Загора.

Подготвена е цялостна сценография специално за сцената на средновековната крепост „Царевец“, която ще се преобрази в цветовете на Испания. Пищен спектакъл, създаден в духа на голямата балетна традиция, носещ в себе си пулса на новото време. Балетът “Дон Кихот” е сред върховите постижения на класическия танц. В постановката на Старозагорската опера Аршак Галумян - премиер солист на Щатсбалет-Берлин, внася хореографска свежест и оригинален режисьорски прочит, като обогатява и визуалното възприятие с много театрални, дори кинематографиччни изразни средства. Художник на декора и великолепните костюми е италианецът Салваторе Русо.

В спектакъла на балета „Дон Кихот“ участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера Стара Загора, която през последните   творчески сезони бележи изумителен скок в своето професионално израстване. Постиженията на младата трупа под ръководството на примабалерината и педагог Силвия Томова са високо оценени от професионалната критика, от познавачите и от зрителите във всички точки на България.

На 18 юли в ролите на Китри и Базил търновци и гостите на старопрестолния град ще имат възможността да аплодират примабалерината и носителка на „Кристална лира“ Анелия Димитрова и очарователния солист Фиорди Лоха от Албания.

Александър Желев ще бъде в ролята на Дон Кихот, а Калин Любенов ще дебютира в ролята на Санчо Панса. В останалите колоритни роли ще танцуват Фредерико Пинто (Еспада), Мартина Префетто (Мерседес), Клара Пла Ферер (Повелителка на дриадите), Тсао Ю Чен (Амур), Ромина Славова (циганка), Франческо Бориело (циганин), Паскуале Казели и Сторм Норис (солисти фламенко), Станко Танев (Гамаш), Зорница Петрова и Елени Марку (двойка приятелки), Паскуале Казели и Ивайло Янев (двойка приятели) и др.

„Дон Кихот“ на Аршак Галумян - хореограф: „За мен, като хореограф, „Дон Кихот” е първото голямо класическо заглавие, което поставям и съм щастлив, че това се случва точно в Стара Загора! Всеки голям оперен театър, какъвто в момента е и Старозагорската опера, разраснала се много в последните няколко години, трябва да има в репертоара си това заглавие. Танцьорите са страхотни и свършиха много и много добра работа. В хореографията си съм заложил много хумористични сцени, така че представлението да не е само за възрастни, а да е интересно и за деца и младежи. Много е важно спектакълът да бъде увлекателен за младата публика. „Дон Кихот” е първият балет, който съм гледал като дете и е първият балет, в който участвах още като ученик в балетното училище. Публиката ще види и ще преживее празник, който се случва на сцената. А самата постановката се надявам да се превърне в празник и за целия град.”

Аршак Галумян е роден в Армения. Завършва балетното си образование в Ереван и в балетното училище към Балета на Хамбург. Като танцьор е лауреат на престижния балетен конкурс в Лозана. Дългогодишен солист е на Щатсбалет, Берлин. В репертоара му влизат спектакли от почти всички световни колоси на хореографското майсторство като Джон Ноймайер, Иржи Килиян, Уилям Форсайт, Начо Дуато, Джером Робинс, Баланчин, Анжелин Прейокай, Орхад Нахарин, Джон Кранко, Жан Кристоф Мейлот и др. През последните години Аршак Галумян работи и като хореограф. Неговата хореография „M.U.S.A.“ е създадена за Щатсбалет в Берлин през 2017 г.

Салваторе Русо, сценограф и костюмограф: "Балетът се нарича „Дон Кихот“, но историята не повтаря сюжета на Сервантес. Дон Кихот тръгва на път, но в балета се разказва за неговия сън, на площад в Севиля. Главна е любовната история между Китри и Базил. Костюмите трябва да пресъздават времето на 1600 г., но са видени през филтъра на 1800 г. Само няколко от костюмите „са в епохата“, както се казва – на Дулсинея, на Дон Кихот, на Санчо Панса, донякъде и на Гамаш. Останалите костюми може да се каже „са родени“ в неговото въображение, от неговия, на Дон Кихот, сън. В съня си той вижда Дулсинея, но като се събужда, съзира че това е всъщност Китри. Последното действие не е в двореца на Гамаш, а е както е било на премиерата в Мариинския театър в Санкт Петербург (14 декември 1871 г.) и костюмите са неоромантични, цветни, ярки, събуждат хубаво настроение."

*

„Дон Кихот“ - видео