Сцена / екран / ефир
Симфоничен концерт с Маестро Емил Табаков и солисти Минчо Минчев и Николай Минчев
Държавна опера Варна online
◊ СЪБИТИЕТО
Симфоничен концерт с Маестро Емил Табаков и солисти Минчо Минчев и Николай Минчев
На 30 април 2020, 19.00, в поредицата „Споделени представления“, Театрално-музикален продуцентски център Варна ще срещне почитателите на симфоничното изкуство с две прекрасни произведения - Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър в ми бемол мажор, KV 364 (1779) от Волфганг Амадеус Моцарт и Симфония № 8 в сол мажор от Антонин Дворжак.
Концертът, под палката на един от най-големите съвременни диригенти, Маестро Емил Табаков, с виртуозните солисти Минчо Минчев и Николай Минчев и Оркестъра на Държавна опера Варна, с концертмайстор Красимир Щерев, прозвуча наистина мажорно в Световния ден на музиката 1 октомври 2019 година. С високосното събитие бе открит новият, 73-ти сезон, на оперния театър.
Следете YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch, facebook страницата @Държавна опера Варна / State Opera Varna и facebook събитието @Споделени представления.
◊ СОЛИСТИТЕ
Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър от Моцарт е част от репертоара на Маестро Емил Табаков и световноизвестните цигулари Минчо Минчев и Николай Минчев, те я изпълняват заедно не за пръв път, но за пръв път я интерпретират с Оркестъра на Държавна опера Варна. А Варна, както е известно, има запазено място в блестящата световна кариера на проф. Минчо Минчев - и като изпълнител, и като дългогодишен артистичен директор на ММФ "Варненско лято", напоследък и като ръководител на майсторските класове по цигулка в рамките на фестивала.
„Да си цигулар, да си музикант, означава да настроиш целия си живот към изискванията на инструмента и на музиката. Да постигаш. И колкото повече постигаш, толкова повече да се подчиняваш", споделя своето артистично кредо Минчо Минчев. Баща и син с еднакъв пиетет към Моцарт и към съвършения цигулков звук - това незабравимо преживяване се възрaжда сега online, за да донесе наслада и възхита на още повече ценители.
◊ СИМФОНИЯ КОНЦЕРТАНТЕ ОТ МОЦАРТ
Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър в ми бемол мажор, KV 364 (1779) е сред първите опити на Моцарт да експериментира със симфоничния жанр, който и до днес се смята за еталон в съчетаването на симфония и инструментален концерт. Симфонията се ражда по време на едно европейско турне със запланувани концерти в Манхайм и Париж. Въодушевен от предстоящата среща със знаменития тогава Манхаймски оркестър и неговия солист Френцел, любимия цигулар на композитора, Моцарт започва да съчинява две концертни симфонии. Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър, е написана в ми бемол мажор за соло цигулка, соло виола, два обоя, две валдхорни и струнни инструменти, като включените по-късно допълнителни виоли обогатяват още повече заложената в нея хармония. Но съдбата отлага във времето полагаемите се аплодисменти за това изключително красиво произведение. Пристига вест за разпускането на оркестъра, заради преместването на курфюрста Макс Йосиф в Мюнхен и очакваното музикално събитие не се състоява. Нещо повече - Моцарт така и не успява да чуе нито веднъж изпълнението на своята прочута Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър, една от емблемите на музикалното му наследство.
◊ СИМФОНИЯ №8 ОТ ДВОРЖАК
Концертът, под диригентството на Маестро Емил Табакова завършва с още едно любимо произведение от световната съкровищница - Симфония №8 в сол мажор от Антонин Дворжак. Творбата, над която работи с увлечение и сам дирижира премиерата й в Прага през 1890 година, му носи огромно признание в Чехия и далеч отвън нейните предели. Лирико-епическата творба, в която се редуват пасторални картини, фолклорни влияния и размишления за героичното минало, отразява някои от основните стилови характеристики на композитора. Друга специфика е многообразието от жанрови източници, които Дворжак използва – хорал, марш, рондо, валс и др. Творбата се състои от класическия симфоничен цикъл от 4 части, но обогатен с нови елементи, като хоралното встъпление в първата част, съчетанието на рондо с вариации във втората част, елегичният валс в третата част, чиято хармония се родее със славянските теми в много от съчиненията на композитора, възторжената кода в четвъртата част и др. Опоетизираният валс сближава Дворжак с Чайковски, чието творчество и особено операта „Евгений Онегин“ особено допадат на Дворжак.
Съхранете духа и здравето си, въпреки кризата! Споделете с нас любовта към изкуството!