"Отело" - неочакван и съвсем съвременен

◊ СЪБИТИЕТО

На 11 май, 19.00 ч., в Народен театър "Иван Вазов" предстои столичната премиера на най-новата постановка на Варненския драматичен театър - "Отело" от Уилям Шекспир.

Превод Валери Петров, режисьор Пламен Марков, сценография Мира Каланова, костюми Габриела Кърджилова, музика Петя Диманова, хореография и сценичен бой Камен Иванов, асистент режисьор Николай Кенаров, Траяна Минкова, консултант по африкански театър Бистра Окереке. Фотография Тони Перец. 

Действащи лица и изпълнители:

ДОЖЪТ НА ВЕНЕЦИЯ – Валентин Митев; БРАБАНЦИО, венециански сенатор – Стоян Радев; ГРАЦИАНО, брат-близнак на Брабанцио – Стоян Радев; ОТЕЛО – мавър, генерал – Симеон Лютаков; КАСИО, лейтенант – Ненчо Костов, Станислав Кондов; ЯГО, адютант на Отело – Пенко Господинов; РОДРИГО, венециански благородник – Адриан Филипов; МОНТАНО – управител на Кипър – Валери Вълчев; ЛОДОВИКО, пратеник на Венеция – Ивайло Иванов; ШУТ НА ОТЕЛО – Николай Кенаров; ДЕЗДЕМОНА, съпруга на Отело – Полина Недкова; СИНЪТ НА ДОЖА – Константин Соколов; ЕМИЛИЯ, съпруга на Яго – Цветина Петрова; БИАНКА, кипърска проститутка – Гергана Арнаудова; СВЕЩЕНИК – Пламен Димитров; Бистра Окереке и Реджина Стойчева

◊ ПОСТАНОВКАТА

„Отело“ от Шекспир, най-новата постановка на Пламен Марков, в превод на Валери Петров, е част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър през 2021 година. Фактът, че тази, едва трета, постановка в историята на театъра идва почти век след първата на Стоян Бъчваров (1922-1923), прави прочита още по-интересен. Изследвайки логиката в поведението на героите в подчертано съвременната си трактовка на класическата Шекспирова трагедия, проф. Марков извежда, наред с ревността и предателството, актуалните и днес теми за мигрантството и себеутвърждаването в чужд контекст. Предположението, че мавърът Отело, Яго и Шутът на Отело идват заедно от една чужда страна, преди да се окажат мигранти във Венеция, води до оригинални режисьорски решения и изгражда ново междужанрово пространство, което генерира креативна енергия за разрешаването на конфликта. 

Мира Каланова предоставя костюмографията на талантливата си студентка в НАТФИЗ Габриела Кърджилова и оставя за себе си само сценографските задачи. Тя залага на кинетичната сценография и съвременната визия в стил попарт, като фотосите върху сценографските модули са дело на известния със страстта си към фотографията Симеон Лютаков. Харизматичният актьор, създал през последните години интересни образи на театралната сцена, филмовия и телевизионния екран, се превъплъщава и в разкъсвания между ревността, любовта и собствената си идентичност Отело. Мавърът определено е интересен за Симеон Лютаков, доколкото самият той е живял известно време в Африка и има опит в общуването с различни етноси.     

Образът на неговата вярна съпруга и невинна жертва Дездемона е поверен на младата Полина Недкова, а коварния злодей Яго, адютант на Отело и двигател на трагичните събития в пиесата, пресъздава познатият от театралната и филмова сцена Пенко Господинов, свързал значителна част от творческия си път с Варненския драматичен театър.

Лейтенант Касио, антипода на Яго, защитават ярките млади варненски актьори Ненчо Костов и Станислав Кондов. Стоян Радев, признат за най-добрия Ричард III, с ИКАР за главна мъжка роля в едноименната шекспирова постановка на Пламен Марков, изгражда образите на венецианския сенатор Брабанцио и неговия брат-близнак Грациано. Участват още: Валентин Митев, Цветина Петрова, Адриан Филипов, Валери Вълчев, Ивайло Иванов, Николай Кенаров, Константин Соколов, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Бистра Окереке и Реджина Стойчева.

◊ ЗА "ОТЕЛО" ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ 

Пламен Марков - режисьор

Пиесата „Отело“ е за свръхзлодея, свръхинтриганта Яго, който преуспява в своите пъклени планове да руши щастието на другите. Какъв прекрасен сюжет за сериал за домакини, за комикс, за антирасистка пропаганда! Но ако авторът е Шекспир, може да става дума и за предателството на индивида към общността, към рода, към семейството, към които принадлежи, но и за отмъщението на тези групи към индивида, който не иска повече да е заложник на своята общност, на нейните ограничаващи уникалната му индивидуалност морал и кодекс от правила. Ако авторът е Шекспир, можем да осъзнаем, че това е страшно, като влакче на ужасите, но може в същото време да е забавно като влакче на ужасите. Че може да е неочаквано и съвсем съвременно, атрактивно в изграждането наново на вечния сюжет отново пред очите на зрителите.

Симеон Лютаков – Отело

Отело, ех, Отело! Образ под натиска на очакванията, емблематичен, нарицателен – всеки знае историята. Всеки е гледал, чел или чувал за ревнивия мавър, удушената Дездемона и злодея Яго. Задачата, която застана пред мен беше, да освободя Отело от очакванията, да го оставя да изживее любовта, ревността, да бъде уязвим, да бъде автентичен. Това е образ-стихия, който трябва да се ражда всеки път в реално време, само така той може да постигне своя неконтролируем край“, разсъждава над своя герой Симеон Лютаков.

Пенко Господинов – Яго

В Яго се влюбих бързо, именно защото невинаги е лесно да разбереш мотивите му. И се надявам да имам възможност дълго да „живея“ с него… Подходът ми към ролята, по принцип, е колкото рационален, толкова и интуитивен. А може би и във всеки от нас живее по един такъв болезнено честолюбив човек, който чака подходящите обстоятелства. Как се извървява на сцената пътят на Яго от достоен човек, за какъвто първоначално всички го смятат, до перфектния злодей? Трудно се извървява. За такова обръщане в живота са необходими доста натрупвания и немалко време. Но сцената изисква концентриран живот, в който обстоятелствата се гонят по петите. В това отношение с режисьорa Пламен Марков много внимавахме да не прескочим определени етапи и да стане неубедително.

Полина Недкова - Дездемона

Дездемона ми е близка, защото я разбирам. Тя изглежда светъл и чист образ, но в нашия случай носи доста сериозна вина. Според прочита на професор Марков, Дездемона има донякъде Хамлетов проблем с бащата и неговата смърт. Още от самото начало на пиесата тя тръгва с лъжа към бащата, не към съпруга - и тази лъжа поражда чувството за вина. А дали Дездемона на Шекспир живее и в XXI век? О, да. Аз също твърдя, че всичко това ми се е случвало. И не само на мен. Човек може да бъде пометен от любовта, да престане да взима рационални решения, да се довери сляпо, да се радва на всичко около него и докато се радва, торнадото да го помете.