„Симон Боканегра“ с Кирил Манолов - най-добрия съвременен Симон Боканегра

◊ СЪБИТИЕТО

На 8 август, 21.00, Опера в Летния театър ще представи творбата на Джузепе Верди „Симон Боканегра“, премиера на ММФ „Варненско лято“ 2019. Два дни по-късно, на 10 август, 21.00, Сцена на вековете във Велико Търново също ще стане свидетел на драматичните събития от XIV век, в които главен герой е дожът на Генуа Симон Боканегра.

Постановката на Държавна опера Варна е съвместна продукция с Националната опера и балет на Северна Македония. Режисьорът Деян Прошев от Скопие, завършил ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ и Маестра Николета Конти от Болоня се срещат за пореден път с публиката на Опера в Летния театър. И докато в оперната история с изпълненията си в „Симон Боканегра“ блестят най-добрите певци на планетата като Тито Гоби – Боканегра, Борис Христов – Фиеско и други, публиката на ММФ „Варненско лято“ 2019 ще има възможността да чуе изключителния български баритон Кирил Манолов, обиколил с ролята на Симон Боканегра всички големи театри в Европа и света. Дария Масиеро, един от водещите италиански сопранови гласове, която изпълни главните роли в „Силата на съдбата“ от Верди и „Норма“ от Белини в предишни издания на Опера в Летния театър, сега ще дебютира като Амелия Грималди. На сцената ще аплодираме още Иван Момиров, Деян Вачков, Иво Йорданов, Евгений Станимиров – също имена от голямата съвременна оперна сцена.

◊ ИСТОРИЯТА

В рядко красивата опера „Симон Боканегра“ е заложена като основна характеристика идеята за обединение на разпокъсаната през XIV век Италия. Неслучайно Джузепе Верди се вдъхновява от известните писма на поета Франческо Петрарка до дожа на Генуа Симон Боканегра и до дожа на Венеция, с които той ги упреква, че водят братоубийствена война, а и двамата са синове на една и съща майка – Италия. Следвайки драмата на Антонио Гутиерес за разтърсващата съдба на първия дож на Генуа – Симон Боканегра, композиторът сам написва сценария и го изпраща на либретиста Франческо Мариа Пиаве. За съжаление първите две постановки на „Симон Боканегра“ през 1857 г. във венецианския оперен театър Ла Фениче и през 1859 г. в Миланската Скала нямат особен успех. Но Верди е привързан към тази своя опера и 20 години по-късно я преработва, този път по либретото на Ариго Бойто. Именно Ариго Бойто въвежда за пръв път в оперната литература нова конфигурация на враждуващите антагонисти. Ако дотогава обичайно баритонът и тенорът са били противопоставяни един на друг, то в „Симон Боканегра“ един срещу друг се изправят баритонът и басът.

На фона на тежки политически събития и размирици, дожът на Генуа е разкъсван от мъчителни спомени за дъщерята на най-големия си враг Фиеско, в която е влюбен. Любовта е контрапункт на мракобесното настояще и единствената пътека, която води към надеждата. И независимо че заговор слага край на живота на Симон Боканегра, в последните си мигове той се помирява с Фиеско, със света и със себе си, оглежда се в чистите очи на изгубената си дъщеря и усеща, може би за пръв път, щастието... Големият успех на премиерата на тази втора редакция на творбата в Миланската Скала на 24 март 1881 г. предопределя завидната й по-нататъшна съдба.

◊ ЕКИПЪТ

Деян Прошев - режисьор

Като режисьор аз винаги се придържам към либретото. Моята постановка на „Симон Боканегра“ е класическа, с всички нейни комплексни елементи. Оставам в епохата, в която е написано либретото, взаимоотношенията между характерите остават същите, както са били някога.

Николета Конти – диригент

Тази творба на Верди е близка до нас, италианците, не само заради великолепната музика, а и заради патриотичния призив за обединение на родната и разединена в ония времена Италия. Наред с всички музикални достойнства, които притежава „Симон Боканегра“, за пръв път в нея истинските врагове се оказват не баритонът и тенорът, каквато е обичайната конфигурация, а баритонът и басът. Друга особеност е образът на морето, великолепно пресъздаден  с езика на музиката. Морето в „Симон Боканегра“ осезателно присъства, то се чува, то напомня за себе си.

Кирил Манолов – Симон Боканегра

От самото начало, откакто започнах да пея тази опера, ролята ми легна като ръкавица. Дебютът ми беше през 2005 г. и от тогава досега ми остава да развивам образа актьорски, певчески и драматургически. Всъщност ролята на Симон Боканегра беше причина за моята първа среща с Маестро Рикардо Мути. Имах удоволствието да премина с него целия цикъл на репетиции в Римската опера от началото до края по подготовката на голямо турне в Япония. Чрез неговото знание и можене успях дълбоко да вляза в тази роля и да извлека от нея неща, които не подозирах, че съществуват в драматургията й. Мога да кажа, че със Симон Боканегра съм имал големи успехи и съм преживял много триумфи в Германия, Австрия, Италия, Белгия и други страни. Невероятно е, но където и да съм отишъл с тази роля, всички смятат, че тя много ми подхожда и са доволни от изпълнението ми. Надявам се, че и във Варна ще бъде по същия начин.

Дария Масиеро – Амелия Грималди

Сърцевината на творбата се изгражда от фаталното преплитане на атавистични омрази и недоразумения и хроничната невъзможност за разбирателство и общуване. Тъмните и неразгадаеми страсти, които витаят в това драматично произведение, е предопределено да се уталожат, едва след като неумолимото течение на времето притъпява противоречията или с приближаването на смъртта. Неслучайно 25 години делят пролога от трите действия на операта. Суровият колорит на „Симон Боканегра“ произтича както от редуването на арии с речитативи, така и от доминирането на сериозни мъжки гласове, в контраст с един женски глас – светлото и топло лирическо сопрано, т.е. младата нежна жена, въвлечена в екзистенциалната и политическа драма на мъжете, които я обичат и я превръщат в обект на техните вражди.

Иван Момиров – Габриеле Адорно

Верди винаги е бил знаме в борбите за обединението на Италия. Свидетел съм, как на представление в Италия, в големия ансамбъл във финала на първо действие, където дожът призовава за мир, смирение и обединение, аплаузите продължават с минути. На една от репетициите ми в Пиза, в последно действие, диригентът прекъсна оркестъра и каза, че със сигурност много от музикантите имат лодки и ходят на сутрешен риболов. И поиска от тях да свирят така, както когато морето сутрин е в покой, когато е част от тяхната душа. Ефектът беше поразителен. Морето в „Симон Боканегра“ е не просто фон, а протагонист. Мисля, че за нашия град Варна, за варненци, това е особено разбираемо и вълнуващо. Човек, израснал край морето, усеща по-различно силата на стихиите.

Пожелавам си да сме достойни наследници на варненската оперна традиция, на големите имена от златното време на театъра в постановката отпреди 40 години с Кирил Кръстев, Стефан Циганчев и Мари Крикорян.

◊ "СИМОН БОКАНЕГРА"

8 август, 21.00 - Опера в Летния театър, Премиера на ММФ "Варненско лято" 2019

Опера от Джузепе Верди. Копродукция с Националната опера и балет на Северна  Македония. Диригент Николета Конти - Болоня. Режисьор Деян Прошев - Скопие. 

В ролите: СИМОН БОКАНЕГРА - Кирил Манолов; АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Дария Масиеро; ЯКОПО ФИЕСКО - Деян Вачков; ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров; ПАОЛО АЛБИАНИ - Добромир Момеков; ПИЕТРО - Петър Петров; КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - Христо Ганевски; ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - Марина Иванова. Оркестър и хор на Държавна опера Варна

"Симон Боканегра"

10 август, 21.00, Сцена на вековете, Велико Търново

Опера от Джузепе Верди. Копродукция с Националната опера и балет на Северна  Македония. Диригент Николета Конти - Болоня. Режисьор Деян Прошев - Скопие. Диригент на хора Цветан Крумов

В ролите: СИМОН БОКАНЕГРА - Иво Йорданов; АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Дария Масиеро; ЯКОПО ФИЕСКО - Евгений Станимиров; ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров; ПАОЛО АЛБИАНИ - Николай Добрев; ПИЕТРО - Мартин Киров; КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - Христо Ганевски; ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - Благовеста Статева. Оркестър и хор на Държавна опера Варна