Явор Бахаров и Малин Кръстев в "Най-бързият часовник във Вселената"

◊ СЪБИТИЕТО

Театър 199 представя "Най-бързият часовник във Вселената" от Филип Ридли. Преводът е на Деница Димитрова. Режисьор на постановката е Стайко Мурджев. Сценографията е дело на Петя Боюкова, а музиката на Емилиян Гацов-Елби.

В ролите ще видим: Явор Бахаров, Малин Кръстев, Александър Тонев / Румен Михайлов, Виттория Николова и Станка Калчева.

Следващите представления са на: 14 юни, 2 и 10 юли от 20:00 часа.

◊ ЗА СПЕКТАКЪЛА

"Най-бързият часовник във Вселената" се представя за първи път в България.

Стая, напомняща огромно напукано яйце, пълна с чудати предмети. Това необикновено жилище се намира над изоставена фабрика за кожи в почти постоянно мъгливия Източен Лондон. Около капандурите на помещението красиви, мистични птици кръжат. А обитателите на дома са готови за специално празненство. Всичко е планирано до последния детайл. Със сигурност нищо не би могло да се обърка. Има питиета - портокалов сок и водка. Има и голяма торта с деветнайсет свещи. Има специален нож, с който тя да се разреже. И още много други изненади. Очаква се единствено пристигането на почетния гост! Той се появява и нещата неизбежно се объркват. Играта динамично променя своите правила. Неочаквани обрати се редуват с темпото на най-бързия часовник във вселената. До мига, в който се разкрива жестоката тежест на кожуха на смразяващото ни съвремие, но и тайната как е възможно над мъглата да се полети…

В традицията на съвременния британски театър комичният абсурдизъм на текста на именития Филип Ридли не спестява бруталното си откровение: „Всички сме малки гладни канибалчета на собственото си канибалско парти!“.

Постановката на Стайко Мурджев не се стреми да шокира, а да събуди сетивата ни именно за факта, че сякаш сме привикнали да приемаме такова отношение към живота. В неговото изследване го подкрепят със зловеща вещина актьорите Малин Кръстев, Явор Бахаров, Станка Калчева, както и съвсем младите, но подсказващи безспорен потенциал – Виттория Николова, Румен Михайлов, Александър Тонев. Допълвани от сценичната картина на Петя Боюкова, звуковата атмосфера на Емилиян Гацов–Елби и майсторския превод на Деница Димитрова.

Филип Ридли е английски творец, роден в Източен Лондон през 1964 г. Влиянието му върху културната сцена на Острова има изключително широк обхват. Като фотограф и живописец е причислен към „Младите британски художници”, движение, в което редом с него изгряват имената на Деймиън Хърст и Марк Копишо. В една от ранните им изложби картината му „Еякулация от дроздове” е скрита зад параван, на входа на който е поставено предупреждение за „скандалния характер на произведението”. В киното той е известен със сценарии на дълбоко смущаващи филмови сюжети (някои от които режисира сам). Най-известният сред тях е „Близнаците Крей”. Автор е и на три романа за възрастни. Като драматург Филип Ридли е един от основателите на значимото движение в британския театър „Право в лицето”, към което се числят имена като Сара Кейн, Патрик Марбър, Джо Пенхол. Пиесата му „Дисни трилър” (поставена в Театър 199 през 1997 г.) е обявена за „ключов текст” в новата посока на английската драматургия на нашето съвремие. Други негови знакови заглавия за сцената, освен „Най-бързият часовник във вселената”, са: „Призракът от идеалното място”, „Река Винсънт”, „Стръкчета стъкло”, „Нежният напалм”, „Тъмната ванилова джунгла”, „Привлекателният паразит”, „Карагула”. Носител е на редица награди, но бива пренебрегван за най-престижните призове, поради привидно бруталния характер на своя светоглед. Въпреки тази негова репутация Ридли пише седем приказни пиеси за деца, едно либрето за опера за млада публика и няколко стихосбирки. Да, той може би е автор, който напомня за страстта на братя Грим или пък на Дейвид Линч към тъмното ни подсъзнание, но като тях, неговата цел е то да се пречисти, да накара зрителя или читателя да се смае, да потръпне, но и да прогледне в мрака за да види в него светлината.            

• Спектакълът не се препоръчва за лица под 18 годишна възраст.