С премиерата на балета „Дон Кихот“ се открива 49. Фестивал на оперното и балетното изкуство

◊ СЪБИТИЕТО

На 27 ноември от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще се състои дългоочакваната премиера на балета „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус. С този спектакъл ще бъде открито официално 49-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство (27 ноември - 8 декември 2018 г.).

Балетът “Дон Кихот” е сред върховите постижения на класическия танц. Солистът и хореограф Аршак Галумян (Arshak Ghalumyan) е хореограф и премиер солист на Щатсбалет - Берлин. Възпитаник е на Националното балетно училище в Ереван и училището по балет на Хамбургската опера. Асистент-хореограф е Красина Павлова - примабалерина на Щатсбалет - Берлин и гордост за своята учителка Силвия Томова, артистичен директор на балета на Старозагорската опера. Художник на декора и костюмите е италианецът Салваторе Русо.

В спектакъла на 27 ноември участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера Стара Загора. В ролите на Китри и Базил зрителите ще видят Анелия Димитрова и Томоки Ишиго, Александър Желев ще бъде Дон Кихот, а Карлос Сантос – Санчо Панса. В останалите колоритни роли ще танцуват Фиорди Лоха, Харука Суга, Марина Сороче, Марта Перез, Мартина Префетто, Фредерико Пинто, Ивайло Янев, Станко Танев, Рио Сузуки и др.

◊ ЗА СПЕКТАКЪЛА

През 1869 г. Петипа замисля нов балет по мотиви от романа на Сервантес „Дон Кихот” – история, която неведнъж е оживявала на сцена. Още през 18. век в много европейски театри били поставяни балети под това заглавие по музика на различни композитори. Но в тях не се използвал сюжета на знаменития роман, а добавените новели, които разказват за сватбата на Камачо (във френските версии Гамаш) и любовта на Китри и Базил. Петипа също се възползвал от този сюжет. Музиката била написана бързо от австрийския композитор от чешки произход Лудвиг Минкус и на 14 декември 1869 година се е състояла премиерата на комедийния балетен спектакъл на сцената на Московския Болшой театър. През 1871 година за постановката в столичния Каменен театър Петипа прави нова редакция.

Мариус Петипа е пътешествал много в различни градове на Испания, успял е да долови духа и традициите на танцовия фолклор на тази страна и след това да ги претвори на сцената в тяхното разнообразие и неповторимост. Големият майстор създава колоритен празничен спектакъл, изпълнен с радост и веселие и завинаги записва своя балет „Дон Кихот” в графата на шедьоврите на балетната класика.

Аршак Галумян - хореограф

„За мен като хореограф „Дон Кихот” е първото голямо класическо заглавие, което поставям и съм щастлив, че това се случва точно в Стара Загора! Всеки голям оперен театър, какъвто в момента е и Старозагорската опера, разраснала се много в последните няколко години, трябва да има в репертоара си това заглавие.Танцьорите са страхотни и свършиха много и много добра работа. В хореографията си съм заложил много хумористични сцени, така че представлението да не е само за възрастни, а да е интересно и за деца и младежи. Много е важно спектакълът да бъде увлекателен за младата публика. „Дон Кихот” е първият балет, който съм гледал като дете и е първият балет, в който участвах още като ученик в балетното училище. Публиката ще види и ще преживее празник, който се случва на сцената. А самата постановката се надявам да се превърне в празник и за целия град.”

Салваторе Русо, сценограф и костюмограф

Балетът се нарича „Дон Кихот“, но историята не повтаря сюжета на Сервантес. Дон Кихот тръгва на път, но в балета се разказва за неговия сън, на площад в Севиля.  Главна е любовната история между Китри и Базил. Костюмите трябва да пресъздават времето на  1600 г., но са видени през филтъра на 1800 г. Само няколко от костюмите „са в епохата“, както се казва – на Дулсинея, на Дон Кихот, на Санчо Панса, донякъде и на Гамаш. Останалите костюми може да се каже „са родени“ в неговото въображение, от неговия, на Дон Кихот, сън. В съня си той вижда Дулсинея, но като се събужда, съзира че това е всъщност Китри. Последното действие не е в двореца на Гамаш, а е както е било на премиерата в Мариинския театър в Санкт Петербург (14 декември 1871 г.) и костюмите са неоромантични, цветни, ярки, събуждат хубаво настроение.