Малко театро (Будапеща) представя "Елада Пиньо и времето"

◊ СЪБИТИЕТО

"Елада Пиньо и времето"

Фузионален пърформанс по едноименния роман на Керана Ангелова

Спектакъл на Малко театро, Будапеща, Унгария

Постановъчен екип:

. Постановка: Габриела Хаджикостова
. Композитор: Николай Иванов Ом
. Визия: Ищван Наги

Участват: Габриела Хаджикостова и Николай Иванов

10 ноември 2018 г., 20:00 ч., Театър "Ателие 313"
(ул. „Васил Д. Стоянов“, ж.к. "Красна поляна" 2, София)

Вход свободен!

Самобитният текст на Керана Ангелова, един магически роман, е хроника на една необикновена съдба. Книга, която разтърсва човека. Магически текст, който издига човека над ежедневието. Животът е чудо... Спектакълът се гради на изненади: необикновени асоциации от картини и мисли, дръзко използване на символите препращат зрителя в една мономитология, която се развива по своя собствена логика и поелият риска на пътешествието получава естетическа наслада чрез неизчерпаемите, ярки и вдъхновяващи внушения на текста. Текстът е философски и лиричен, философско-лиричен.

Двама различни по душевност артисти са обединили по необичаен начин духовния си потенциал. Музика, слово, творческо съзвучие, нови образи се раждат от безграничната свобода в изящните импровизации на Габриела Хаджикостова и Николай Иванов.

Фузионален пърформанс, в който текст, музика, изобразително изкуство, движение се превръщат в театър.

„Моноспектакълът на Малко театро откликва на това писане, в което тук и отвъд се доближават, преливат и взаимно се преобразяват, взаимно и най-дълбоко се пораждат и живеят. Режисурата не търси декориращата ефектност, открива своята “неподвижна точка” и най-близките й театрални езици, оставя древните им енергии да се родят отново чрез човешкия глас и музиката. Мултимедия и осветление в експресивно–символична функция ненатрапчиво акцентуват слънчево-лунното преживяване, сегашното и митологичните му изблици. Спектакълът търси другия в мен, намира пластични акценти да намекне прииждането му от отвъд, но преди всичко се стреми да го изтръгне от всечовешката и индивидуална вечност.

За срещата си с романа Габриела Хаджикостова твърди, че е подарък от съдбата. Фанатично влюбена в този текст, актрисата живее на сцената като душата на Елада Пиньо, в която се бях превърнала. Словото изважда наяве многобройни регистри на гласа - и интонацията на литературата, и пристъпа му в гърленото, наричано в Странджа “заманско” пеене, и екстатичния вик на нестинарката, и лирическия ритъм на фолклора, и другостта на провлачващия вечността митически персонаж. Актрисата постига забележителна пластична екстатика на гласа, изключителна динамика на словото. Тя ярко контрастира на телесната статичност, натоварва с особена значеща сила вътрешното като всепораждащо, заявява избора - да бъде оставено то да се прояви.
Забележително е присъствието и на Николай Иванов ОМ, който свири, рисува и говори на сцената. Габриела нарича музиката на Николай моето второ аз. Музиката му с характерната си източно-западна древност-съвременност не просто допълва, а владее сетивата в същата посока. Гласовете на двамата срещат усещането за източната мистика и езическата пристъпност на ритуала и осигуряват на словото най-близки до първичните пътища към дълбините на същността.”

Добрина Топалова