„Изборът на Марта“ от Жорди Галсеран с режисьорския почерк на Георги Михалков във Варна

◊ СЪБИТИЕТО

„Изборът на Марта“ е най-новото заглавие в афиша на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна, създадено по „Без резерви“ от световноизвестния драматург Жорди Галсеран.  

Премиерните спектакли на първата в България постановка на тази криминална комедия предстоят на 6, 11 август, 21.00-23.00 ч., Театър Римски терми – Варна 2018.

Преводач е Нева Мичева, режисьор Георги Михалков, сценография и костюми Петър Митев.

В ролите участват: Симеон Лютаков  – Изидре, Яна Маринова – Висента, Николай Кенаров – Маноло, Валентин Митев - Мариано, Розалия Абгарян – Йоланда. Фотография и дизайн на плаката Симеон Лютаков.

◊ ПИЕСАТА

Трилър, но едновременно с това и пиеса за любовта. А както знаем, любовта е като бурена – тя просто никне и вирее там, където се хване, без никаква логика и причина. И разбира се, това е пиеса за избора, много ефектна и виртуозна пиеса за любовта и избора. Става дума за политик, който се сблъсква с обикновени на пръв поглед хора, а всъщност с шайка мошеници от високо ниво. Най-хубавото на Жорди Галсеран е, че той не работи с герои-етикети и в този смисъл няма противопоставяне между добрите и лошите, има надхитрени и хитреци. Само че толкова често се сменят ролите в процеса на действието, че на финала въобще не е ясно кой точно е надхитреният. Дали пък не е най-голямата загуба, ако надхитриш всички, но останеш сам...

◊ ПОСТАНОВКАТА

Блестящи са варненските актьори. За мен най-висшата форма на доверие към актьора и представлението е, когато режисьорът оставя ниши за импровизация. Затова и Яна Маринова, и Симеон Лютаков разполагат с възможности за импровизация. Обратите в тази пиеса започват някъде от средата, но оттам нататък те следват с главоломна скорост и всяка следваща сцена става все по-кратка. Авторът скрупульозно, в продължение на близо две трети от пиесата, разказва една история, но от един момент нататък преобръща всичко разказано и то се превръща в нещо съвсем различно. Така Яна Маринова, както и Розалия Абгарян, и Вальо Митев, и Ники Кенаров имат да играят по две, коренно противоположни роли. Единственият, който през цялото време остава един и същ, е героят на Симеон Лютаков. Той е отправната точка, около която се върти всичко. Когато любовта ти се случи със страшна сила, в момент, когато си готов да се простиш с живота - наистина малцина могат да твърдят, че са преживели нещо подобно.

Въпросът е в това кой как обича. И е все едно кой и какъв е човекът, който е вдъхнал това чувство. Ето това е най-интересното. Висента влиза в живота на Изидре като един човек, после се оказва, че не е същият човек, но това няма значение, той я обича. А и няма друг, освен този живот, дал му тази любов. Това е най-силното мото в пиесата на Жорди Галсеран и аз не бих искал да го направя лесно за зрителя. Лесното би било скучно.

Георги Михалков - режисьор