Студенти от Нов български университет представят „Плешивата певица“ от Йожен Йонеско

◊ СЪБИТИЕТО

„Плешивата певица“ от Йожен Йонеско – премиерно изпълнение на студенти от Нов български университет

„Плешивата певица“ от Йожен Йонеско е емблематична пиеса за жанра в драматургията и театъра, наричан Театър на абсурда. Йожен Йонеско е определян като гений на жанра, макар авторът винаги да е възразявал, че не театърът, а животът е абсурден. През последните тридесет години от живота си Йонеско е бил наричан „трагичен клоун“, „Шекспир на абсурда“, „Enfant Terrible на авангарда“ и „изобретател на метафизическия фарс“ – епитети, които отразяват еволюцията му от млад драматург на малък театър от левия бряг на Сена, до високо ценен член на Académie Française.

На 24 април от 18:30 часа в Университетски театър, Нов български университет (бул. „Монтевидео“ №21) ще бъде представена премиерата на спектакъла под режисурата на Ева Волицер. Сценографията и костюмите са на Яна Дворецка, хореографията – на Таня Соколова, а вокалните консултации са поверени на Етиен Леви.

Актьорският състав е от студентите: Силвестър Инджелиев, Воймира Дичева, Цветелина Ивайлова, Габриела Димитрова, Койя Чехларова, Ивайло Делчев, Симонна Симеонова, Денис Никифоров, Виктор Андреев и Юлияна Андреева.

Йожен Йонеско пише първата си пиеса когато е на 39 г. Идеята за „Плешивата певица“ му хрумва когато се хваща да учи английски и от учебника научава, че подът е долу, а таванът горе, че птиците летят, а цветята цъфтят. Йонеско е поразен от факта, че съществуват фрази, които разкриват такива неоспорими истини. По-нататък в учебника му господин и госпожа Смит разговарят помежду си, изтъквайки един на друг факти, които те много добре знаят. Целият този абсурден разговор в който се установяват установени неща, разкриването на истини от рода на „хлябът служи за ядене“, тласкат Йонеско неизбежно към написването на антипиеса, както е свързана с абсурда и липсващият ѝ смисъл, и която трябва да превърне малкия наръчник по английски в карикатура и пародия на обществото, повтарящо безсмислените клишета. Получила се велика пиеса, която до ден днешен се играе с успех по целия свят и с право бележи началото на стил, наричан от мнозина „абсурдизъм“.

За студентите, млади актьори, е изключително предизвикателство да придадат смисъл на безсмислените фрази и поведения на героите. Смисълът се изразява в карикатурата и гротеската при изграждането на сценичните образи. Актьорските средства са разнообразни и цветни. Забавлението, комедията, насмешката над бездуховността и ограничеността на характерите създават неповторим ритъм наситен със заразителен хумор и предизвикват заразителен смях.