Калуди Калудов – 40 години на оперната сцена

◊ СЪБИТИЕТО

На 9 март от 19 часа Държавна опера Русе ще отбележи 40-годишната сценична дейност на тенора Калуди Калудов с юбилейния спектакъл „Тоска” от от Джакомо Пучини.

Със специалното участие на Калуди Калудов.

Диригент: Георги Димитров

Режисура и сценография: Иван Савов

Възстановка: Аделаида Якимова

Хормайстор: Стелияна Димитрова-Хернани

Състав: Анна Дитри, Александър Крунев, Момчил Миланов, Стоян Стоянджов, Александър Баранов, Стефан Пенчев, Евгени Ганев, Лиляна Харизанова

Солисти, хор и оркестър на Държавна опера Русе

◊ КАЛУДИ КАЛУДОВ

Калуди Калудов е роден на 15 март 1953 г. в село Любен Каравелово, Варненско. През 1978 година завършва оперно пеене в Държавната музикална академия – София в класа на доц. Лиляна Жабленска. По-късно работи с известния български тенор Никола Николов. Дебютът му като оперен певец е в Пловдивската опера с ролята на Алфред от „Травиата” на Джузепе Верди. Участието му на международните сцени е впечатляващо. Пял е в Ла Скала, Ковънт Гардън, Виенската Щатс Опер, Метрополитън и други световноизвестни оперни театри. Изпълнявал е главните тенорови партии в опери на Пучини, Верди, Маскани, Бизе. Работил с диригенти от световна величина, като Рикардо Мути, Фабио Луизи, Клаудио Абадо и др.

От 1990 г. живее в Полша и пее в най-големия полски оперен театър Театр Велки във Варшава. През 1992 г. създава и е артистичен директор на Фестивала за вокална музика Viva il canto в полския град Чешин. От 2003 г. е преподавател в Музикалната академия на Катовице, където е защитил докторат. Хоноруван преподавател е в НУМТИ Пловдив и НБУ София, прави Майсторски класове в България, Полша, Италия, Румъния, Финландия, Естония, Бразилия.

Има записи в най-големите звукозаписни компании. На полския музикален пазар е особено популярен дискът му “О, звезда Витлеемска”, за който е лауреат на Златна плоча.

◊ ОПЕРАТА „ТОСКА”

Операта „Тоска” е създадена по пиеса „Ла Тоска“ на френския драматург Викториен Сарду, написана специално за актрисата Сара Бернар. Премиерата на пиесата е през 1887 г. в Париж. Пучини вижда пиесата в Милано през 1889 г., впечатлен е от сюжета и решава да направи опера. Интересът към драмата обаче е проявен и от други италиански композитори – Верди и Франкети. Последният се сдобива с правото да пише операта и започва да работи по нея заедно с либретиста Луиджи Илика. Пучини се обръща с молба към Тито Риготи – издателя и на двамата композитори, да възложи на него създаването на операта. Риготи успява да вземе поръчката от Франкети и правата по написването на „Тоска“ преминават към Пучини.

Действието започва в църквата „Свети Андрей“ в Рим, където се укрива избягалият затворник – бившият консул на някогашната свободна Римска република, Чезаре Анджелоти. Той е влязъл в семейния параклис благодарение на сестра си – маркиза Атаванти. Клисарят на църквата е смутен от шума в ранния час и претърсва навсякъде без да открие нещо. Идва художникът Марио Каварадоси, който рисува икона на Мария Магдалена и се среща със своя добър приятел. Разговорът им е прекъснат от появата на Тоска, любимата на художника, която съзира прилика между изрисуваната от Каварадоси Мария Магдалена и маркиза Атаванти. Шефът на полицията и диктатор на Рим барон Скарпия, който е по следите на Анджелоти, разбира, че бившият римски консул се крие в църквата, и открива в нея Каварадоси, който е арестуван...

Във второ действие звуците от концерта по случай победата над Наполеон се чуват и в кабинета на шефа на полицията. Скарпия изпраща подчинения си Шароне с писмо до Тоска, в което я моли веднага след концерта да го посети. Тук тя ще може да се види с арестувания Каварадоси. Докато трае концерта, Скарпия безуспешно разпитва Каварадоси. Започват мъченията. Идва Тоска, концертът е завършил. Единствено разкритието къде е Анджелоти може да помогне на измъчвания Каварадоси. Тоска не може да понесе виковете на любимия си и издава мястото.

В трето действие група войници довеждат Каварадоси до мястото на разстрела, тераса на крепостта Сан Анджело. Художникът моли за разрешение да напише прощално писмо. Идва самата Тоска. Каварадоси не вярва на очите си. Тя му разказва всичко и го увещава да не се изправя веднага след изстрелите, които ще бъдат с халосни патрони, за да не бъде разкрит. Разстрелът е изпълнен. Скрилата се Тоска вика любимия си, но напразно. Коварният Скарпия я е излъгал. Марио е мъртъв. Тоска пронизва с нож Скарпия. Сполета и Шароне бързат към крепостта, за да я заловят, но тя се хвърля във водите на Тибър.