Документалният спектакъл "Лоши деца" става на 1 година!

"Лоши деца" - спектакъл на Театър „Реплика“

По текстове от пиесата „Лоши деца“ на Михаела Михайлов

Режисьор: Благой Бойчев
Участват: Боряна Пенева, Ваня Богданова
Сценография: Маргарита Данчева
Музика: Ованес Торосян

Спектакълът е създаден с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“

Премиерата на „Лоши деца“ се състоя на 27 февруари 2017 година на сцената на I Am Studio в София. Участва и на няколко театрални фестивала: Театър на отговорността (Пловдив); Нощта на театрите (София); ACT Фестивал за свободен театър (София). Представлението гостува и в няколко града – Пловдив, Шумен, Стара Загора и Варна.

Спектакълът „Лоши деца“ засяга темата за насилието в училище, като успява да постави на сцената всички гледни точки на засегнатите страни в една такава ситуация.

Актрисата Боряна Пенева влиза в ролите на учителка по история, майка и дете, пострадало от агресията на своите съученици, за да представи тази болезнено актуална тема в нейната пълнота. Тя пречупва всички гледни точки през личното изживяване и дори е поставена на „разпит-интервю“ пред истински журналист (сценаристът от БНТ Ваня Богданова).

В спектакъла са използвани  документални интервюта с деца, учители и родители от няколко столични училища.

Режисьорът Благой Бойчев за пореден път извежда на фокус социалната тематика в своите постановки след „Хубава си, мила моя“ (документално представление за историите на проститутки от Сливенския затвор), „Шушана“ (представление по филма „Гадни копилита“). Най-новото му представление („Одисеята“) е създадено по „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков и текстове на режисьора, което поставя в Драматичен театър „Любомир Кабакчиев“ Казанлък.  

Благой Бойчев за „Лоши деца“: „Стараем се зрителите да не са само зрители. Искаме да ги поканим да бъдат свидетели и участници в тази ситуация. Дълбоко вярвам в социалната функция на театъра. И дори не всеки зрител да участва в интеракцията, която се случва по време на представлението, то поне да си тръгне развълнуван и докоснат от личните истории, да си тръгне по-добър. Това също би осмислило нашата работа.

„Обществото, в което живеем, нека си го признаем, не дава на децата си нито любов, нито внимание, и най-малко – добър личен пример. От десетилетия наред най-лошият пример, който ни дава българското общество, е, че силата се счита за ценност сама по себе си. Погледнете управляващите ни, погледнете учебниците, погледнете историята ни от последните 70 години – всичко е налагане на сила. Силният има правото. Аз не съм учуден, че децата са агресивни. Те просто искат да оцеляват!“ (интервю на Нина Иванова за сайта www.kafene.bg )

Цитат от рецензия на театроведа Илко Ганев: „Лоши деца“ е сериозен и необходим спектакъл-манифест, който се явява като остро предупреждение спрямо “copy-paste” поколението. По всяка вероятност тревогата, която би следвало да събуди този спектакъл у всички нас, е свързана с образователната система в училище, с възпитанието и отношенията във всяко едно семейство, а в най-добрия случай той се стреми да предизвика обществена реакция и да подтикне носещите отговорност към конкретни действия и вземането на навременни мерки.

„Лоши деца“ е от онези спектакли, които оставят горчив вкус, хващат за гърлото и заслужават общественото внимание.“ („Поколение лоши деца“, сайт: www.dramaturgynew.net)

Цитат от рецензията на проф. Георги Каприев за в. „Култура“ „Добри деца“: „Бойчев и екипът му успяват да внушат, че всички са невинни и няма ни един невиновен. Ни един невиновен за оскъдняването на човешкото.“ (www.kultura.bg )