Балетът „Корсар“ за първи път на Софийска сцена

◊ СЪБИТИЕТО

На 24.11.2017 от 19:00, 25.11.2017 от 19:00, 26.11.2017 от 16:00, 01.12.2017 от 19:00, 02.12.2017 от 19:00 и 03.12.2017 от 16:00 часа на сцената на Софийска опера и балет предстоят премиерните спектакли на балета „Корсар” от Адолф Адам.

В България „Корсар“ е поставян само веднъж и то не на софийска, а на варненска сцена. Постановката е направена през 1968 г. от Галина и Стефан Йорданови. Да постави за пръв път в българската столица балетния шедьовър е поканен Елдар Алиев, дългогодишен премиер солист на Мариински театър, сега главен балетмайстор на Приморската сцена на Мариински театър, световноизвестен балетмайстор и педагог. Постановчикът е поканен у нас от директорката на Националния ни балет Сара-Нора Кръстева. Ето какво споделя тя в навечерието на премиерата:

„Баядерка“ и „Корсар“ като ценни класически образци са моя отдавнашна мечта, още повече че не са правени на наша сцена в своите пълни версии. От няколко сезона систематично следя постановките на „Корсар“, търсейки сред многото версии и като либрето и като хореография, подходящата за нашата публика. Постановката на Елдар Алиев най-много ми допадна, защото без да нарушава музикалната и драматургична линия, той е успял да направи нужните съкращения, чрез които да подсили динамиката и атрактивността на спектакъла. Смятам, че всеки уважаващ себе си балетен театър трябва да има това заглавие в репертоара си.“

◊ ИСТОРИЯТА НА БАЛЕТА

Или къде можем да търсим първоизточниците на холивудските суперпродукции от типа на „Карибски пирати“

Историята на този балетен шедьовър датира още от 1826 г., когато Джовани Галцерани представя своята версия на спектакъла за зрителите на „Ла Скала“. Счита се, че в основата на сюжета стои едноименната поема на Джордж Байрон, но когато през 1855 г. известният композитор-романтик Адолф Адам започва работа над партитурата на балета, сценаристите Жюл-Анри Вернуа де Сен-Жорж и Жорж Мазиле съчиняват история, която е сериозно отдалечена от първоизточника. Те взимат от него само някои от главните герои като безстрашния капитан на пиратите Конрад, възлюблената му Медора,  нейната приятелка и ловка обитателка на харема Гюлнара. В сюжета има всичко: пирати, капитан-романтик, метежи, грабежи, любовна история, отвличания, отравяне с цветя. В своята оригинална версия той е по-подходящ за комерсиален сериал, отколкото за балетен спектакъл. Епохата на романтизма е към своя край, когато Адолф Адам, композиторът на най-известния шедьовър на романтичните балети „Жизел“, започва да пише музиката на „Корсар“. През този период интересът на зрителите към лиричните поеми отстъпва място на този към приключенските сюжети, с които повече от век по-късно Холивуд ще завладее света. Премиерата на балета по музика на Адам и постановка на Мазиле се състои на 23.01.1856 г. на сцената на парижката Гранд Опера. Две години по-късно спектакълът се появява на сцената на Болшой театър в Петербург в постановка на Ж. Перо един от създателите на „Жизел“. Щатният композитор Чезаре Пуни преработва и допълва музиката на Адам за тази постановка. Перо използва частично хореографията на Мазиле, като в новата версия се появява и известното па де дьо на Робинята и търговеца в постановка на М. Петипа. Музиката за този откъс е на аматьора-композитор принц Петър Олденгбургски. Перо привнася много нови танци за пиратите, ясно откроява сцената с отвличането на Медора, добавя и известното трио на одалиските.

През 1863 г. Петипа прави и нова версия на балета вече на сцената на Мариинския театър отново в Петербург. При възстановяването на спектакъла през 1868 г. добавя и сцената на „Оживялата градина“ по музика на Л. Делиб. При следващото ѝ възстановяване от 1899 г. се добавя и валс и адажио по музика на Р. Е. Дриго. Балетът „Корсар“ има дълга съдба и стотици постановки в цял свят. Във времето към музикалната партитура се добавят творби на все повече композитори, различни хореографи и балетмайстори правят свои версии на спектакъла. Всички те, разбира се, стъпват на първоосновата, създадена от Мазиле, Перо и Петипа. Спектакълът като правило има касов успех. Животът му продължава вече почти два века и благодарение на забележителните изпълнители на централните партии, като Павлова, Карсавина, Специфцева от по-далечното минало, Нуреев и Баришников от по-близкото и още много, много други забележителни балерини и балетисти, които в наши дни предлагат на публиката все по-виртуозни изпълнения. За популярността му спомагат и богатите възможности за използване на сценични ефекти. Още на премиерата му в Париж зрителите са поразени от тяхната уникалност. Силно впечатление тогава прави инсталацията, построена специално за потъването на пиратския кораб. Билетите за премиерата от 1856 г. са разпродадени повече от месец и половина предварително. Любопитен факт е, че в периода от 1899–1928 г. „Корсар“ е изигран 224 пъти на сцената на Мариинския театър.  За най-скъпо струваща постановка до сега се счита направената през 2007 г. за Болшой театър от Юрий Бурлак. Нейната себестойност се оценява на милион и половина щатски долара.

◊ ПОСТАНОВЧИКЪТ

Авторът на предстоящата за Софийска опера и балет премиера Елдар Алиев е дългогодишен водещ солист на Мариинския театър и има в биографията си не само централните партии от известните класически балети, но и много собствени постановки като балетмайстор. Като танцьор работи с най-известните хореографи – Юрий Григорович, Морис Бежар, Алберто Алонсо и др. Гастролира в над 40 държави. Сред сцените, на които танцува са и най-престижните в света Кенеди център –  Вашингтон, Метрополитен опера – Ню Йорк, Гранд Опера – Париж, Ла Скала – Милано и др. От 1992 г. работи в САЩ, първоначално като солист, а не след дълго и като директор на балетната трупа в Индианаполис, където реализира над 30 постановки в периода до 2005 г. Между тях са „Лешникотрошачката“ и „Спящата красавица“ на Чайковски, „Корсар“ и „Жизел“ на Адам, „Дон Кихот“ на Минкус. Като балетмайстор и педагог работи с най-престижните балетни компании в света, между които Шведския Кралски Балет, Националния балет на Китай, Националния балет на Канада.

Елдар Алиев не за първи път е в България. Той е дългогодишен член на журито на световноизвестния Международен балетен конкурс  във Варна. По повод бъдещето на класическите балетни шедьоври и конкретно на „Корсар“ той споделя, че динамиката на нашето време изисква и тяхното внимателно редактиране и обновяване. Сам той участник във възстановката на „Корсар“, направена от П. Гусев за сцената на Мариински театър, си спомня колко въпроси относно сюжета са останали неизяснени: „Но публиката на Мариински е подготвена, че идва да види спектакъл от класическото наследство, а съвременният зрител по света би останал озадачен от неяснотата на сюжета. Затова при създаването на либретото на моята редакция на „Корсар“ се постарах да проведа една ясна сюжетна линия, да запазя най-ценните хореографски откъси – па де дьо на Робинята и търговеца, триото на Одалиските, танца на Форбан, па де дьото на Медора и Конрад, а в ансамбловите и пантомимните сцени да внеса динамика както на  действието, така и на танцовите форми. Прекрасно е, че имам възможност да поставя този спектакъл в такъв забележителен театър.“

В работата си с артистите Алиев е изключително взискателен и неуморен, а с великолепното си  чувство за хумор успява да преодолее натрупващите се в предпремиерните дни умора и напрежение в колектива. „Атмосферата в трупата е наистина забележителна. За мен е удоволствие да работя с мотивирани и всеотдайни артисти“, добавя Алиев.

◊ ЕКИПЪТ

В централните партии на „Корсар“ ще видим цвета на Националния ни балет: Марта Петкова, Катерина Петрова, Боряна Петрова, както и по-младите надежди Венера Христова, София Цуцакова и Памела Пандова. Сред мъжките звезди на балета ще имаме възможност да се радваме на изпълненията на Никола Хаджитанев, Цецо Иванов, Емил Йорданов, Александър Александров, както и на новото попълнение на трупата Джон Абенанти. В ролята на сластолюбивия паша ще можем да видим и доайените на състава Трифон Митев, Росен Канев и Кирил Иванов.

Постановката ще се реализира под диригентската палка на Борис Спасов и Жорж Димитров. Художник на костюмите е Галина Соловьова, сценограф е един от най-известните руски театрални художници – Семен Пастух. В неговата биография е оформлението на повече от двеста постановки в Москва (Болшой театър, Музикален театър „Станиславски”, „Немирович – Данченко”), в Петербург (Мариински театър, Михайловски театър, „Балетът на Борис Ейфман“), а също така в American Ballet Theater – Ню Йорк, Националния театър на Норвегия в Осло, Театър NHK в Токио, Universal Ballet Company в Сеул и театър Гешер в Тел-Авив. В периода 1980 -1991 е главен художник на Михайловския театър. Живописните и театрални произведения на Пастух са показвани на изложби в Москва, Петербург, Ню Йорк, Прага, Рим и Хамбург. Лауреат е на множество престижни награди.

При този забележителен творчески екип със сигурност предстои емоционален балетен празник, създаден от тези, които утвърждават името на Софийския балет като пазител на великата класическа традиция на танцовото изкуство.