Хунският вожд Атила в Летния театър на Варна

◊ СЪБИТИЕТО

На 7 юли, 21.00 ч., в ММФ "Варненско лято" и Опера в Летния театър ще се състои премиерата на операта "Атила" от Джузепе Верди, копродукция на Държавна опера Варна с Narodno Pozoriste, Националната драма и опера Белград, проект на Балканската оперна мрежа.

Диригент Ян ван Маанен. Постановка Деян Миладинович. Сценография Александър Златович. Костюми Миланка Берберович. Диригент на хора Цветан Крумов. Режисьор Ивана Драгутинович Маричич.

Действащи лица и изпълнители:  Атила, вожд на хуните, бас - Светозар Рангелов; Ецио, римски генерал, баритон - Венцеслав Анастасов; Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея, сопран - Линка Стоянова; Форесто, офицер от Акуилея, тенор - Бойко Цветанов; Улдино, роб на Атила, тенор – Христо Ганевски; Леоне, стар римлянин, бас - Людмил Петров. Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна.

Изпълнява се на италиански със субтитри на български и английски. „Атила” 2017 е втората постановка на тази опера на варненска сцена, след първата през 2007 г.

Историческият Атила

Атила е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 г. до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Орлеан преди да бъде спрян в битката при Шалон и прогонва западния император Валентиниан ІІІ от собствената му столица Равена. Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура от  европейската история. В Западна Европа хунският вожд е запомнен като символ на жестокостта, яростен варварин и враг на цивилизацията.

Създаването на операта

Операта „Атила“, една от ранните творби на Джузепе Верди, е създадена през 1844-1845 г. Либретото на Темистокле Солера и Франческо Пария Пиаве, базирано на известната драма на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”, не се придържа строго към хронологията на събитията от края на Римската империя, а по-скоро служи за основа на красиви арии, ансамбли и хорови сцени. Прологът връща зрителя в 426 г., когато Атила, “Бичът божи”, завладява и опожарява римския град Акуилея. Дъщерята на градоначалника и предводителка на амазонките Одабела, която е взета в плен, моли хунския вожд да й върне меча. Той й подава своя меч и този символен жест дава завръзката към целия сюжет. Римският генерал Ецио, стар противник на Атила, към когото той все пак изпитва респект, му предлага да запази целия свят за себе си, но да остави Италия на италианците. Атила, разбира се, отхвърля подобно мирно споразумение. Паралелно с военния конфликт се оформя и любовният триъгълник между Атила, Одабела и нейния годеник, офицера Форесто. Младата жена се заплита в сложни взаимоотношения с политическите мъже, но за да докаже верността към родината, накрая забива кинжал в гърдите си.

Премиерата на операта на 17 май 1846 г. в театър „Ла Фениче” във Венеция предизвиква абсолютен фурор, а фразата „Ти ще имаш света, остави Италия на мен” взривява залата. „Атила” повдига патриотичния дух на италианците в епохата на национално възраждане и борбата за обединение и освобождение. Публика и критика са единодушни, че това е най-добрата творба на Верди. Но да не забравяме, че годината е била 1846, „Атила” е едва деветата опера на композитора и от нея до последната „Фалстаф” ще измине близо половин век, в който Верди ще сътвори още и още прекрасна музика.

◊ ЕКИПЪТ ЗА "АТИЛА"

Главният диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен: Атмосферата на „Атила” зарежда с хубави очаквания

Операта „Атила” е една от ранните творби на Верди с всички характеристики на неговия гений, които той разгръща и в по-нататъшното си творчество. Неслучайно тя е била обявена от съвременниците му за най-добрата му творба. Заедно с експресията на характерите, особено впечатляват енергията и мощта, които излъчва цялото произведение. С режисьорката Ивана Драгутинович от Белград установихме добро партньорство. Възхитен съм от сопраното Линка Стоянова, която демонстрира висше вокално и артистично майсторство в ролята на Одабела. Приятно ми е отново да работя с прекрасния тенор Бойко Цветанов – Форесто. Баритонът Венцеслав Анастасов - Ецио е великолепен, както и басът Светозар Рангелов – Атила. Тенорът Христо Ганевски, въпреки малката си роля, се откроява с красивия си глас. Оркестърът е прецизен и всеотдаен, въобще цялата репетиционна атмосфера на „Атила” ни вдъхновява и зарежда с хубави очаквания за премиерата.

„Атила” е поставена за голямата зала на Сава Център. Спомням си възторжените аплодисменти на публиката, когато за пръв път видя  сценографията. Мобилността на декора улеснява адаптирането му за други сцени. Така постановката на „Атила” заживя своя живот и в Narodno Pozoriste Белград, Националния театър за опера и драма на Република Сърбия. За пръв път във Варна „Атила” излиза на открито. Ще използваме природните дадености на Летния театър в сценографията и съм убедена, че ще се получи много ефектна визия. Цялото действие на „Атила” се развива навън, под открито небе, на бойното поле, така че „Атила” намира във Варна своето истинско място. На този фон ще се откроят още по-добре и костюмите, решени като комбинация между традиционната представа и символичния образ за онази далечна епоха.  

Приятно ми е да работя върху тази постановка с диригента Ян ван Маанен и екипа на Варненската опера. Очарована съм от Линка Стоянова, която е изключителна в ролята на Одабела. Особено внимание ще отделим на картините с послания, като сънят на Атила, в който Леоне го съветва да остави Италия на италианците, защото това е Божията земя. Цялата войска напуска Атила, той остава сам и за пръв път изпитва страх. Един пророчески сън, които предопределя истинската съдба на хунския вожд. Всъщност „Атила” е историческа притча за властта, която се опиянява от собствената си мощ, самозабравя се и губи представа за човешкото. „Атила” предупреждава за границите, които човек сам трябва да си поставя.”

Линка Стоянова – Одабела, водещо сопрано на Варненската опера, е позната с перфекционизма и брилянтната си вокална техника както на българската, така и на оперната сцена в Германия, Австрия, Италия, Франция, Португалия, Испания, Норвегия, САЩ. В репертоара й присъстват най-красивите сопранови партии, като Чо-Чо сан от „Мадам Бътерфлай”, Елвира” от „Ернани”, Елизабет от „Дон Карлос”, Тоска от „Тоска”, Аида от „Аида”, Норма от „Норма” и др. Ролята на Одабела не е нова за нея, тъй като тя е пяла и в предишната варненска постановка на „Атила” от 2007 г.

„Познавам партията на Одабела и във вокално отношение тя не представлява за мен предизвикателство. Но всичко, което пея в момента, за мен е най-важно и в този смисъл сега Одабела поглъща цялото ми внимание. Както в другите си роли, така и в тази, се стремя да постигна най-доброто, да създам максимална връзка с публиката. Публиката трябва да получи най-доброто, тя го заслужава. Одабела е драматична героиня с особено магическо излъчване, заложено в самата драматургия на образа. Сложните емоционални състояния, през които тя преминава, трябва да бъдат показани не само чрез вокалната интерпретация, а и чрез артистичното превъплъщение. Връщайки се години по-късно към Одабела, откривам в характера й нови черти и интересни детайли, които ще се се опитам да пресъздам от позицията на своя, натрупан междувременно професионален и житейски опит. Една от най-хубавите страни на оперното изкуство се състои именно в това, че то предоставя възможността на героите и певците да израстват заедно”, разказва Линка Стоянова.