Сцена / екран / ефир
Спектакълът "Очи сини, коси черни" по Маргьорит Дюрас, следпремиерно на сцената на Театър "Възраждане"
Постановката официално влезе в програмата на Международния театрален фестивал "Черната кутия", Пловдив, както и в програмата на фестивала "Следата", ДНК, НДК
◊ ПОКАНА
След успешните две премиери на спектакъла "Очи сини, коси черни", следващите дати на представленията са 19 май и 3 юни на сцената на Театър "Възраждане".
Постановката официално влезе в програмата на Международния театрален фестивал "Черната кутия", който ще се състои за поредна година в гр. Пловдив. Пловдивската публика може да гледа спектакъла на 5 юни на Камерната сцена на Пловдивския Театър.
Още едно участие, извън рамките на Театър "Възраждане", е на 7 юни на сцената на ДНК, НДК, като част от програмата на Театралния фестивал "Следата".
"Очи сини, коси черни" е постановка на Ирена Иванова, по романа на Маргьорит Дюрас „Очи сини, коси черни“ и части от поемата на Владислав Христов „Писма до Лазар“
Сценография и костюми: Ирена Иванова
Художници на костюмите: Рафаела Рафаелова и Ива Янкулова
Участват:
Дария Митушева – жената
Николай Марков – мъжът
Със специалното участие на Велизар Бинев като Глас
Музика: Традиционна индонезийска музика, предоставена от Посолството на Република Индонезия
Композитор Пиано - Снежана Бахчеванова
Проектът е реализиран с културната подкрепа на Посолството на Република Индонезия, Френския културен институт, Нов български университет и Voice Academy.
* * *
Мъж се влюбва в очите на непознат странник. Една жена отвежда странника и те се изгубват в тълпата. Мъжът е съсипан. Търси го. По-късно среща същата жена, в кафене на брега на морето, но не я разпознава. Жената прилича на странника и на него - и тримата са със сини очи и черни коси. Той предлага да й плаща, за да идва при него всяка вечер. Само така той може да запази изгубения странник. Тя приема. Следват 23 безсънни нощи.
Това е една еротична история, която говори за желанието, като за смърт. Героите в нея разговарят на езика на Дюрас – лаконичен и абстрактен, роден от кухините в нас. Език на чужденец в собствената си държава. На двама души, затворени в стаята на една обсесия.
Две изгубени души търсят Странника, който гледа с очите на Господ, които все по-трудно задържаме в нашия живот…
* * *
„отвори сърцето си лазаре чакам те от няколко века в брадата ми растат дъбове и кокичета от краката ми висят лъскави черни миди главата ми е камък върху който буревестниците гнездят сега ме няма лазаре слял съм се с всичко около теб щом докоснеш нещо мен докосваш щом докоснеш себе си пак мен докосваш лазаре!
…
далече е слънцето дрехата с която си облечен е вече цялата на дупки лазаре вятър пълни кухото ти тяло кънтят по дъното му конските копита от ритъма унесен в ръцете ми отпускаш се подобно младенец
…
още спиш а обед е лазаре тихо стъпвам да не те събудя в това легло погребал свойта сянка не чакаш възкресение виждам как вените ти излизат от коритата си как плисва червеното семе навсякъде и зачеват жените само мъртви деца……“
Из „Писма до Лазар“ от Владислав Христов, използвани в драматизацията на пиесата.
Автор:
Рене Карабаш
Публикация:
03.05.2017 г. 14:03
Посетено:
1269
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/25589-spektakalat-ochi-sini-kosi-cherni-po-margyorit-dyuras-sledpremierno-na-stsenata-na-teatar-vazrazhdane