Сцена / екран / ефир
130 години от рождението на основателя на Варненската опера Петър Райчев
Първият спектакъл на XVIII Великденски музикален фестивал в памет на Петър Райчев
◊ 130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПЕТЪР РАЙЧЕВ
Спектакълът на „Лучия ди Ламермур” на 15 март се посвещава на 130-годишнината от рождението на Петър Райчев - първата национална оперна легенда, първия световноизвестен български тенор, основател на Варненската опера (9 март 1887 - 30 август 1960). Ролята на Едгардо, една от най-трудните тенорови партии в оперната литература, е украсявала богатия репертоар на именития българин, познат като един от най-добрите белкантови изпълнители на своето време.
Най-новото заглавие в репертоара на Варненската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети поставя на 15 март началото на XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017. Постановката на режисьора Огнян Драганов и диригентката Вилиана Вълчева впечатли публиката още на предпремиерните представления през февруари с оригиналните си сценични решения, съвременна визия и блестящото представяне на солистите Ирина Жекова, Илина Михайлова (Лучия), Михаил Михайлов Едгардо), Пламен Димитров, Свилен Николов (Енрико), Евгений Станимиров (Раймондо), Пламен Долапчиев (Нормано), Бойка Василева (Алиса). За всички това бяха дебютни роли, с изключение на Арсений Арсов (Едгардо), който сега участва за пети път в постановка на това заглавие. В спектакъла на „Лучия ди Ламермур” на 15 март, посветен на Петър Райчев, ролята на Едгардо ще изпълни известният тенор Арсений Арсов, а в ролята на Лучия ще дебютира младото сопрано Мария Павлова.
Петър Райчев - първият от плеядата световноизвестни български оперни гласове Павлова.
Петър Райчев е роден във Варна на 9 март 1887 г., завършва Варненската мъжка гимназия, където пее в хора на училището. Първите му сериозни занимания по оперно пеене са при изтъкнатия педагог Иван Вульпе. Учи и рисуване в първия випуск на Рисувалното училище при Иван Мърквичка, неслучайно години по-късно ще стане известен и с богатата си колекция от картини. Възпитаник е на Московската консерватория, където се обучава при проф. Умберто Мазети в периода 1908-1911 г., а през 1912 г. усъвършенства вокалното си майсторство като стипендиант на Болшой театър в Неапол при Фернандо де Лука. Дебютът му в Санкт Петербург през 1913 г. поставя началото на една изключителна солистична кариера с международно признание. Като солист на Мариински театър и на театъра “Музикална драма” в Санкт Петербург, Петър Райчев изгражда репертоар от най-значимите тенорови партии в оперната съкровищица, който с годините непрекъснато обогатява. Пее на различни сцени в Русия, където остава до 1920 г.
През следващите 15 години (1920-1935) Петър Райчев покорява с вокалното си и артистично майсторство Централна Европа, живее в Милано и печели овациите на оперната публика в Италия, Виена, Берлин, Лайпциг, Дрезден и Париж. Успех му носят ангажиментите в Берлинската и Виенската държавна опера през 1924 г., както и турнето в Европа и Южна Америка през 1930 г. В продължение на 10 години гастролира на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк. В различни периоди от певческата си кариера работи с най-значимите имена в операта от първата половина на ХХ век: Фьодор Шаляпин, Рикардо Страчиари, Бруно Валтер, участва във всички големи музикални фестивали през 20-те и 30-те години на ХХ в.
Петър Райчев се изявява и като оперен режисьор, поставил редица заглавия в стилистиката на Станиславски. В Киев и Рига се играят неговите постановки на оперите ”Ловци на бисери” (Бизе), «Вертер» (Масне), “Приказка за цар Салтан” (Римски-Корсаков), “Дама пика” (Чайковски) и др. Работи като режисьор и в Загребския оперен театър през 1934 и 1935 г.
През 1936 г. се установява в България като солист на Софийската опера, на чиято сцена сред най-големите му успехи се открояват образите на Герман от “Дама Пика”, Ленски от “Евгений Онегин”, (Чайковски), Вертер от едноименната опера (Масне), Алфред от “Травиата” (Верди), Шуйски от “Борис Годунов” (Мусоргски) и др. Заедно с Христина Морфова, Стефан Македонски, Анна Тодорова, Михаил Попов, Илка Попова става радетел за родно оперно изкуство с български диригенти и певци.
Освен като изключително надарен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, в която преподава до смъртта си на 31 август 1960 г. В периода 1950-1958 г. режисира няколко постановки в Софийската опера, сред тях и “Севилският бръснар” (Росини) с дебюта на Николай Гяуров в ролята на Дон Базилио (1955).
През 1947 г. Петър Райчев идва в родния си град Варна с мисията на основател на Варненската опера и неин пръв главен художествен ръководител и режисьор. Една година преди това, не по-малко талантливият син на Петър Райчев - диригентът Руслан Райчев, става първият ръководител на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна.
Под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, на 7 септември 1947 г. се вдига завесата за първата постановка на операта “Продадена невеста” от Б. Сметана – датата, от която започва летоброенето на Варненския оперен театър.
На варненска сцена Петър Райчев поставя: “Продадена невеста” от Б. Сметана, “Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини, “Селска чест” от П. Маскани, “Палячи” от Леонкавало, “Травиата” от Дж. Верди и “Севилският бръснар” от Дж. Росини.
По-късно Петър Райчев подпомага също основаването на Русенската опера (1949) и на Пловдивската опера (1953), и тези негови заслуги затвърждават първостепенното му място в българската музикална култура. Петър Райчев е удостоен с много награди и звания, сред които Заслужил артист, Народен артист, орден „Свети Александър”, два ордена „Герой на НРБ”, Димитровска награда и др.
“Живот и песен” – автобиография на Петър Райчев
Внукът на Петър Райчев, наследил името и оперното призвание на дядо си, завършва режисура в Германия и се радва на успешна международна кариера. През 2015 г. той представи в София и Варна преработеното издание на автобиографичната книга „Живот и песен”, в която неговият дядо Петър Райчев проследява интересни събития, свързани с живота и творчеството му, оттам и с развитието на оперната история у нас и по света.
В края на книгата проф. д-р Румяна Каракостова обобщава: „Името на тенора Петър Райчев – символ на бляскава артистична кариера по световните оперни сцени в десетилетията между двете световни войни, полага началото не само на всепризнатия феномен на българските оперни гласове, но и на реалното приобщаване на България към страните с най-значим принос за изпълнителската култура в оперния театър на XX век. Приживе увенчан с ореола на първа национална оперна легенда, Петър Райчев действително е еталон за белкантово майсторство и за цялостно изградена артистична личност.
С репертоар от над 80 тенорови партии и стотици песни и благодарение на полиглотските си способности (говори и пее на 9 езика), Петър Райчев години наред гастролира на най-престижните сцени, където си партнира с прославените диригенти и оперни знаменитости на своето време – от Тосканини до Шаляпин. Гласовитият българин общува и с тогавашния европейски интелектуален елит – неслучайно в спомените му, написани увлекателно с остроумен и темпераментен език, е отделено специално внимание на вълнуващите срещи със Стефан Цвайг, Владимир Маяковски, Максим Горки, Константин Станиславски, Владимир Немирович-Данченко, Иля Репин.
Новото допълнено издание на автобиографичната книга „Живот и песен”, осъществено в памет на именития певец по идея на неговия внук, който носи и двете му имена, е повече от необходимо за днешните читатели, проявяващи интерес към творческото наследство на действителните посланици на българската култура по света.”