Сцена / екран / ефир
"Дон Паскуале" на Доницети с премиера в Стара Загора
Първа премиера на Държавна опера Стара Загора за 2017 година
◊ СЪБИТИЕТО
Премиера на "Дон Паскуале" от Доницети в Стара Загора
На 27 януари от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще бъде представена първата премиера за 2017 година. В годината на Гаетано Доницети (1797-1848), когато световната музикална общественост отбелязва 220 години от рождението на гениалния италиански композитор, Старозагорската опера избира да добави още един шедьовър в своя репертоарен афиш – комичната опера „Дон Паскуале“.
Спектакъла ще дирижира Димитър Косев, режисьор на постановката е Стефан Донев, сценография и костюми Ася Стоименова, пластика Ромина Славова.
На 27 януари в ролята на Дон Паскуале ще бъде Стефан Димитров, тенорът Назар Тацишин от Украйна ще се превъплъти в ролята на Ернесто, Иван Кабамитов – доктор Малатеста, Десислава Стефанова – ще бъде в ролята на Норина. Участват още Ромина Славова (Фантазия), Христофор Недков (Нотариус), оркестър и хор на Държавна опера Стара Загора. Хормайстор Младен Станев.
Следващият спектакъл на операта „Дон Паскуале“ е на 7 февруари с участието на солистите Пламен Кумпиков (Дон Паскуале), Георги Султанов (Ернесто), Ованес Каспарян (Доктор Малатеста), Жана Костова (Норина), Игнат Желев (Нотариус).
◊ ЗА ОПЕРАТА "ДОН ПАСКУАЛЕ"
Комичната опера "Дон Паскуале" е истински еталон в жанра - ако трябва да дадем пример за идеалната опера-буфа, шедьовърът на Гаетано Доницети има всички шансове да „грабне“ първото място в подобна класация. Забавна история, качествен хумор, комични ситуации с неочакван край, героите са като че ли току-що излезли от италианската „комедия дел арте“. Разпознаваем Панталоне - стиснат, глупав и ужасно чаровен Паскуале, вечно страдащият от любов Пиеро – в лицето на племенника му Ернесто. Изобретателният измамник Бригела - Малатеста и очарователната, макар и много прагматична Коломбина - Норина представляват брилянтен комедиен дует, който движи интригата на пиесата.
Но не всичко е толкова просто, колкото изглежда: тази опера като че ли е с „двойно дъно“. Още в първите отзиви след премиерата на операта френски вестник отбелязва: "драматичните краски на „Дон Паскуале" - тъжна буфонада (палячовщина)." Зад цялата тази празничност на живота и на младостта при Доницети се крие дълбока меланхолия, зад брилянтната шега - горчива ирония по отношение на любовта, брака и живота.
Операта „Дон Паскуале“ е една от последните творби на Гаетано Доницети. Композиторът я пише в апогея на славата си, в разгара на творческите си сили - но вече в началото на техния заник. Той вече страда от известно заболяване, поради което две години по-късно спира да пише музика. "Аз се смея, но вие знаете, че душата ми е обвита от печал, която крия под измамно веселие" – пише Доницети на един от своите роднини. Въпреки това, той все още работи в рекордно кратки срокове.
Има различни мнения за това колко време е отнело на композитора да напише своя "Дон Паскуале". Някои считат, че Гаетано Доницети е работил върху творбата в продължение на осем дни, други разпространяват версията за единадесет дни, според трети - че това му е отнело три седмици (!). Каквото и да е, през ноември 1842 година в Парижкия театър „Италиен“ започва подготовката за премиерата. "Следващата седмица започват репетициите на "Дон Паскуале" - пише Доницети до свой роднина. – Оперният сюжет е върху една много стара история, която ти сам познаваш добре. Това е "Марк Антонио", но не казвай на никого!". Оказва се в крайна сметка, че това е публична тайна. Операта "Сър Марк Антонио" на Стефано Павези по либрето на Анджело Анели (1810) е доста популярна и остава в репертоара и през 1840. Така че съвременниците на Доницети са добре запознати с нея. Да не говорим за факта, че самата история, включително на "Сър Марк Антонио", е била използвана в литературата безброй пъти. "Влюбеният старик" остава един от най-любимите герои от театъра на XVI век (в италианския театър, героят е известен като Манифико, Бенедето, Панталоне и с много други имена).
Но, на базата на класическата история, Доницети и неговият либретист Джовани Руфини създават напълно новаторско произведение. Те съкращават броя на действащите лица, премахват прекомерната палячовщина, оставят най-ярките моменти, които разкриват самата интрига. Героите вече не само „маски“ - и буквално „оживяват“. Всеки герой на Доницети дава много точно описание на музиката. Това което отличава „Дон Паскуале“ е начинът, по който Доницети майсторски превръща иначе едноизмерните герои на тази театрална форма в пълнокръвни и убедителни характери. В най-голяма степен това се отнася за въздействието на самия Дон Паскуале - в началото сме отблъснати от неговия егоцентризъм, а в края - вече му съчувстваме за нещастието, до което е доведен. Доницети „играе“ със значения, с подтекстове, Доницети тъгува и се усмихва.
Премиерата на операта „Дон Паскуале“ се е състояла на 03 януари 1843 г. в Парижкия театър „Италиен“ и е увенчана с пълен триумф. Композиторът многократно е бил извикван на сцената, много от номерата са били бисирани. Още през същата година операта е поставена в Милано, Торино, Виена, Лондон, Брюксел и Лил. И до сега, "Дон Паскуале" продължава да бъде едно от най-предпочитаните репертоарни заглавия от творчеството на Доницети.
В България операта „Дон Паскуале“ е поставена за първи път в Софийската народна опера през 1932 г.
◊ "ДОН ПАСКУАЛЕ" В СТАРА ЗАГОРА
В Стара Загора операта е поставена два пъти: през 1952 година и през 1989 година.
За третата постановка на „Дон Паскуале“ на сцената на Старозагорската опера
Режисьорът Стефан Донев:
„В „Дон Паскуале“ сме постигнали едно балансирано, оправдано решение както на сценографията, така и на костюмографията, без да бягаме самоцелно от епохата, от музикалната драматургия, от текста. Костюмите и сценографията на Ася Стоименова са решени изцяло в епохата, в която се развива действието – средата на 19. век. Направили сме едно по-сложно сценично решение, което позволява много мизансцени за динамичното действие, характерно за всяка комична опера. В тази постановка сме далеч от съвременни интерпретации.
За мен „Дон Паскуале“ е най-добрата комична опера на Доницети – с най-изчистено либрето, с най-динамично действие, в нея няма нищо излишно – нито като текст, нито като музика и е шедьовър от ранга на „Севилският бръснар“ на Росини.
Винаги е удоволствие за мен да се връщам и работя в Стара Загора. Тук през 2005 година бе моят професионален дебют с мюзикъла „Патиланци“ от проф. Александър Йосифов.
Вярвам, че вечната тема за любовта ще докосне сърцата на зрителите на „Дон Паскуале“.
Диригентът Димитър Косев:
„Дон Паскуале“ не е от най-комичните опери. В нея се разказват за събития, които реално могат да се случат в днешно време - възрастен мъж с пари, който иска да има млада съпруга. Зрителите нека да решат, как ще я възприемат. Единият вариант е да я приемат като комична опера и да се забавляват със ситуациите. Другият вариант е да се забавляват, но съзнавайки че не е толкова чак толкова смешно, колкото изглежда на сцената. Да се замислят изобщо кой с какви намерения влиза в един брак. В операта има и много пъклени планове, които се кроят около основната интрига и е интересно кой как ще се измъкне от ситуацията (която става много дълбока).
„Дон Паскуале“ е много специална опера за мен. Тя е една от първите, които учих в Консерваторията и първата опера, която дирижирах като оперен диригент. Много ми е на сърце и много спомени имам с нея. Не правя нов прочит на нотите, такъв за мен няма, оригиналът е достатъчно сложен и красив. И режисурата е стегната, не е разхвърляна, костюмите и декорите са модерни и стилни и се получава красиво представление.“
Младен Станев – хормайстор:
„Музиката на „Дон Паскуале“ , каквато е и на всички опери на Доницети, е изключително красива, бравурна, с виртуозни пасажи. Хорът има малка функция, той се появява в края на трето действие като хор на слугите. Имат един много красив номер, с много чар и много финес, с много пъргавина и остроумие в него. Музиката кореспондира с музиката на действието и на цялата опера. В останалото време хорът е спомагателен елемент – коментиращ, наблюдаващ – но придава един незабравим чар на цялото действие и на цялата опера“