Балет „Арабеск“ среща Изтока и Запада в „Сянка от копнеж“

◊ СЪБИТИЕТО

Балет „Арабеск“ среща Изтока и Запада в новия си нестандартен спектакъл „Сянка от копнеж“, вдъхновен от едноименната книга на поетесата Силвия Стефанова. Премиерата е на 18 ноември, когато зрителите ще могат да видят японската естетика на съзерцанието и европейската музикална експресивност,  претворени в танц.

Спектакълът, съдържащ три едноактни балетни миниатюри по хореографията на Боряна Сечанова, Анна Донева и Антъни Мидълтон оставя у зрителя емоцията на съвършеното, нюансите на най-дълбокото вглеждане в себе си и мечтата за пътуване във времето.

„Сянка от копнеж“ предлага едно нестандартно пътешествие в света на старинните японски петстишия танка, които се трансформират в музика, поезия и танц. Структурата на спектакъла наподобява аналогична поетична форма в японските класически стихове - ренга. Това е една отворена форма на щафетно дописване на съдържанието, като в нея всеки творец се оттласква от творбата на предишния, при която бе създаден един неочаквано красив спектакъл, издават от екипа на „Арабеск“.

Първата миниатюра - „Капка в океана“ е хореография на Антъни Мидълтън по музика на Добринка Табакова.
Двете премиерни пиеси на Анна Донева и Боряна Сечанова пък търсят връзката между светоусещането на безсмъртните японски поети и днешните български творци чрез отгласа на любовното чувство. То е затрогващо интимно, но и философски надхвърлящо времето.

Втората миниатюра „Шепот“ е на хореографката Анна Донева, по музика на Дмитрий Шостакович. С много динамичен танцов език фигурите на танцьорите сякаш напомнят графиката на йероглифите.

Третата пиеса - „Удоволствието да не правиш нищо“ е по хореография на Боряна Сечанова и музиката на Телеман. Интересно обработена чрез импровизациите на живо на талантливия български виолист Валентин Геров (член на Квартет „София“), който зрителите ще видят на сцената на Държавния музикален театър.

Кимона, японска звучност, игра на нюанси, съвременна експресия, вдъхновение и страст са кодовете в изпълнението на танцьорите от „Арабеск“. Така отново тайнството на вечното изкуство и неумиращата любов от книгата „Сянка от копнеж“ заживява на сцената:

„Не е любов,
Нито мечтание
Само сянка от копнеж
Лунен лъч в облак
Притихнал.“