Сцена / екран / ефир
Прожекция на документалния филм "Служебен защитник" в Русенски университет
Филм за за изтъкнатия български адвокат и общественик Илия Цанов
◊ СЪБИТИЕТО
Юридическият факултет на Русенския университет “Ангел Кънчев” съвместно с Клуб “Юрист” организират прожекция на документалния филм “Служебен защитник” в Юридическия факултет на Русенски университет “Ангел Кънчев”
Прожекцията ще се състои на 24 март (четвъртък) от 17:00 часа в зала - 2.101 в сградата на Втори корпус. Вход свободен за всички граждани.
Филмът разказва историята за изтъкнатия български адвокат и общественик Илия Цанов. След потушаването на Априлското въстание, той е призован в гр. Русе за служебен защитник на заловените въстаници от Ботевата, Таньовата и Патревата чета.
По време на самото дело, Илия Цанов произнася блестяща реч в защита на въстаниците. В продължение на два часа, той защитава поотделно всеки един от подсъдимите и убедително доказва, че поисканите от обвинението тежки присъди са неоснователни. В крайна сметка, искането на прокурора за налагането на смъртното наказание отпада.
Изходът от делото има широк обществен отзвук в чужбина. Множество дипломати открито изразяват своето уважение към служебния защитник.
По време на събитието председателят на Клуб “Юрист” - Браян Златев ще изнесе лекция за живота и делото на Илия Цанов.◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИЛИЯ ЦАНОВ
Илия Цанов е роден във Видин през 1835 година. Завършвайки образованието си в Свищовското училище, се завръща в родния си град и започва работа в семейната търговска кантора. Илия ефенди бързо усвоява османското административно устройство и внимателно изучава османското законодателство – знания, които предопределят неговата съдба и изиграват решаваща роля в живота му. Самоук практик юрист, той умело използва високия си пост в местната администрация, за да помага на изпадналите в беда българи.
След Освобождението Временното руско управление назначава Илия Цанов за помощник-градоначалник на София. За кратко се връща в родния си град като председател на Видинския окръжен съд. Народен представител е в Учредителното събрание от 1879 година и участва активно в комисията по изработването на Търновската конституция. Издига се до пост председател на Софийския съд и полага основите на съдебното ведомство. Назначен е за главен секретар на Министерството на правосъдието и за управляващ българското дипломатическо агентство в Цариград. Дипломатическата му работа изиграва важна роля, за да се избегнат евентуални усложнения, когато през 1885 година се обявява Съединението.
В началото на 1886 година в качеството си на външен министър е изпратен в Цариград за водене на преговорите за признаване на извършеното обединение. Участва в подготовката и изработването на Топханийския акт, с който се признава Съединението. Уважаваният юрист и общественик в края на живота си често с болка споделял пред близките си: “Защо не бях в София, когато съдеха Левски. Сигурен съм, че щях да го отърва от въжето”.