Kопнежът по "светливата" европейска цивилизация

◊ СЪБИТИЕТО

С премиера на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К., Варненският драматичен театър ще отбележи на 12 март 2016 г. своя 95-годишен юбилей. Известният актьор и режисьор, свързал цялата си творческа съдба с театъра, е поканил Даниела Николчова, една от талантливите млади театрални художнички у нас, с която работи не за пръв път, да изготви сценографията и костюмите и на тази негова постановка.

Мадам Злата, най-тежката роля, е поверил на младата актриса Гергана Арнаудова, възпитаничка на неговото „Студио Театър”, която след завършването си на НАТФИЗ „Кр. Сарафов” веднага влезе в състава на театъра в родния си град. Позната с характерни роли в постановки на Явор Гърдев, Пламен Марков, Стоян Радев Ге. К., Стилиян Петров, сега тя за пръв път получава своята главна роля.

В екипа от съмишленици са: Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

◊ РЕЖИСЬОРЪТ И ПОСТАНОВКАТА

- И днес ли е криворазбрана цивилизацията?

- Разбира се, че е криворазбрана. Както тогава, така и днес, ни повече, ни по-малко. Отговорите на въпроса защо е така, се съдържат в текста и – надявам се, в нашето представление.

- След „Свекърва” на Антон Страшимиров продължаваш с „Криворазбраната цивилизация” режисьорското си изследване на българската класика и по-точно на комедията. С какво ти е интересна тя?

- Българската класика винаги ми е била интересна, надявам се да имам и други случаи, в които да се занимавам с нея. Струва ми се, дори съм убеден, че човекът като индивид не претърпява никакво развитие във времето. Много ми е интересно как се случва това. Ето „Криворазбраната цивилизация” е писана през 1871 г. и колко години оттогава до 2016-та, а нищо не се променило.

Разглеждам „Криворазбраната цивилизация” през днешната призма най-вече заради копнежа, който тази пиеса носи в себе си. Той е напълно съпоставим със стремежа и на съвременния човек да реализира себе си и децата си на друго, различно, по-добро място. Той си представя, фантазира си, изгражда във въображението си това място като красиво и светло и никой не може да го осъжда, всички имаме подобни пориви.

„Криворазбраната цивилизация” ме вълнува заради именно този копнеж, а не заради заслепението пред чуждоземското. Персонажите са ми симпатични с надеждата и наивността си, дори ако щеш, със слепотата си. Да, слепота. Има някаква гъста мъгла пред очите им. И е странно, че както тогава, така и сега, ние не се опитваме да разсеем тази мъгла и да прогледнем. Не разбираме, че ако се постараем малко повече, ако вложим малко повече усилие, около нас би могло да стане по-светло.
 

- Разказвайки своята история като режисьор, доколко си независим от автора, а и от онази прочута телевизионна постановка на Хачо Бояджиев, която моделира представата на няколко поколения българи за тази пиеса?

- Откакто се разбра, че ще правя „Криворазбраната цивилизация”, не остана човек, който да не ме предупреди, че се впускам в рисково занимание, ето сега и ти. Аз пък не го осъзнавам като риск, защото съм фен на тази постановка, гледал съм я безброй пъти. Но ние не разказваме същата, а една друга история, нашата история.

Трябва да кажа, че сме изключително почтени към текста на Добри Войников. Той не само че не ни се опъва, а е изцяло на наша страна. Вярвам, че нашият прочит отговаря на неговите убеждения като социално-ангажирана личност. Известен факт е, че Добри Войников умира, заразен от тиф в сиропиталището, основано от самия него в един търновски манастир, сред децата, за които се грижи. Такъв човек не може да напише пиеса, в която да осмива, да окарикатурява своите сънародници. Вярно, „Криворазбраната цивилизация” е смешна, но не е карикатурна, защото е написана през болката.

За съжаление, има постановки, които в желанието си да разсмеят публиката на всяка цена, злоупотребяват с персонажите и ги омаймуняват, а това напълно се разминава с намерението на Добри Войников. Случва се с комедийните творби и на други автори, като Ст. Л. Костов, Иван Вазов, Антон Страшимиров.


- Твоите постановки изненадват с интересни находки, така че и „Криворазбраната цивилизация” със сигурност замисля нещо неочаквано...

- Изненади ще има, но какво е решението, няма да издам. Мога само да кажа, че няма да сблъскаме публиката с поругаване на българщината, с грозни и агресивни хора, които ламтят с нокти и зъби да се доберат до „светливата” европейска цивилизация. Вместо тях зрителите ще видят свестни, светли, щастливи, красиви, одухотворени и наивно-заблудени хора, които се опитват да намерят пътя си през мъглата. Също като днешните им наследници.