Сцена / екран / ефир

„Българи от старо време” – нашето ДНК

Нов режисьорски прочит на Николай Априлов във Варна

„Българи от старо време” – нашето ДНК


◊ СЪБИТИЕТО

Един ден преди Националния празник, на 2 март, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна и най-известният наш оперетен режисьор Николай Априлов предлагат нова среща с „Българи  от старо време”, с музиката на Асен Карастоянов, написана по либрето на Коста Райнов.

Диригент и хормайстор Стефан Бояджиев, сценография Атанас Велянов, костюми Диляна Първанова, хореография Гергана Георгиева-Караиванова и Радослав Иванов, компютърен дизайн и ефекти Венелин Миланов, Антон Златинов. Със специалното участие на Танцов ансамбъл „Одесос” при МВР – Варна.

Действащи лица и изпълнители: Дядо Либен, копривщенски чорбаджия - Стефан Рядков; Дела, негова жена - Петя Петкова; Павлин, техен син - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски; Хаджи Генчо, килиен учител - Пламен Георгиев; Цона, негова жена - Благовеста Статева; Лиляна, тяхна дъщеря - Ина Петрова; Янка, ратайкиня - Лилия Илиева; Иван, ратай у дядо Либен - Велин Михайлов; Ерчо, Славеят - Закар Гостанян; Герчо, Хекиминът - Людмил Петров; Циганка – врачка - Вяра Железова, Антоанета Маринова; Баба Тодора - Анатоли Романов; Клюкарки - Юлка Трендафилова, Галина Великова, Марина Иванова, Красимира Митева, Миглена Страдалска, Сабина Матеева.

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев; асистент-режисьор Сребрина Соколова, помощник-режисьор Грета Добрева; репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова; отговорен корепетитор Веселина Маринова; корепетитори Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов.


◊ ПОСТАНОВКАТА

Едва ли има българин, който да не познава сюжета, залегнал в основата на едноименната повест на Любен Каравелов, пренесен от литературната и в музикалната класика. „Българи от старо време” отдавна е нарицателно понятие, което ни напомня епохата на Възраждането от средата на XIX век, настройва ни патриотично, умилява ни.

Заради какво „Българи от старо време” е най-играната българска оперета, знае най-добре нейният режисьор Николай Априлов: „С голямото разнообразие на изразни средства, съюзила музиката с театъра по един чудесен начин, „Българи от старо време” остава най-желаната и най-възторжено приета българска оперета. То е заради героите, заради духа, заради стремежа към свобода. Не само физическата свобода, но и свободата на нравите, защото това е вечният конфликт между Дядо Либен и Хаджи Генчо. И още заради прекрасната музика с толкова българско звучене, заради шевиците и костюмите, заради всичко, което е заложено в нашето ДНК.”

Потърсим ли новото при „старите” българи, ще го намерим в редица драматургични новости и препратки към днешния ден. Варненската публика с нетърпение чака да види новия Хаджи Генчо, в изпълнение на великолепния комедиен актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев. Младите солисти на Държавна опера Варна Ина Петрова и Велин Михайлов пък ще дебютират в ролите на дъщерята на Хаджи Генчо Лиляна и ратая Иван. Иначе, ако се позовем на хронологията, на 2 март 2016 г. „Българи от старо време” на Николай Априлов ще се качат за 70-ти път на варненска сцена, а Стефан Рядков, познат с прекрасното си превъплъщение като Дядо Либен - и от постановките на „Българи от старо време” в други градове, сега във Варна ще влезе за 300-тен път в този образ.

Дали има нещо, което още не знаем за „Българи от старо време” и което сега ще научим от тях: „От това пътешествие с Хаджи Генчо и Дядо Либен публиката ще почувства по-дълбоко хорските нрави от епохата на Възраждането, противопоставени на радикално променящия се български бит. Ще почувства, наред с това, и отсъствието на толкова много любов, романтизъм, фантазия и творческа власт, които днешният ден ни е отнел”, уточнява Николай Априлов. Опонирам му, че това няма да промени онзи добронамерен, всеопрощаващ и по своему мъдър хумор, заради който обичаме „Българи от старо време”. Той, разбира се, се съгласява, защото: „Смехът е заложен в „Българи от старо време” и както се казва в народното творчество, всичко добро се смее. Смее се слънцето, смее се птичето, смее се цялата природа. Който се смее, той пее и зло не мисли. Дори злото не е чак толкова зло, когато е облъчено с усмивката на душевната сила и благородство.”


Автор: Виолета Тончева
27.02.2016 г. 13:21
Посетено: 1145
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/22995-balgari-ot-staro-vreme-nasheto-dnk