Сцена / екран / ефир

Старозагорската опера отбелязва годишнината на Моцарт с премиера на операта „Сватбата на Фигаро”

30 януари 2016, 18 часа, Държавна опера Стара Загора

Старозагорската опера отбелязва годишнината на Моцарт с премиера на операта „Сватбата на Фигаро”


◊ "СВАТБАТА НА ФИГАРО" В СТАРОЗАГОРСКАТА ОПЕРА - 50 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

На 27 януари световната музикална общественост отбеляза 260 години от рождението на гениалния композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Старозагорската опера ще добави в календара на Световната година на Моцарт своята най-нова сценична версия на неговия шедьовър – комичната опера „Сватбата на Фигаро”, чиято премиера ще се състои на 30 януари от 18.00 часа на сцената на Операта. „Опера в куфар” – това е и най-новата инициатива на оперния театър по идея на директора Огнян Драганов.
   
Сценичната реализация на спектакъла – 50 години след първото и единствено поставяне на операта „Сватбата на Фигаро” от Моцарт на старозагорска сцена, е поверена на младия и талантлив оперен певец, режисьор и костюмограф Денис Иванов, а музикалната интерпретация – на още един изключителен млад талант – диригента - виенски възпитаник Димитър Косев.

В спектакъла участват великолепните солисти на Старозагорската опера. На 30 януари в ролята на Граф Алмавива ще се представи Ивайло Джуров, Емилия Джурова ще бъде Графиня Розина, Иван Кабамитов е в ролята на Фигаро, Деси Стефанова - Сузана, Нели Нечева - Керубино, Гергана Русекова – Марчелина. Участват още Петър Кунев-гост – в ролята на Бартоло, Иван Колев, Илиян Филипов (Дон Курцио), Пролет Пенчева (Барбарина), Христо Иванов (Антонио), хора и оркестъра на Държавна опера Стара Загора. Диригент на хора Младен Станев.

• Следващият спектакъл е на 14 февруари, от 18.00 часа на сцената на Старозагорската опера.


◊ ИЗ РЕЖИСЬОРСКИТЕ БЕЛЕЖКИ НА ДЕНИС ИВАНОВ
  
„... „Сватбата на Фигаро”, макар и добре позната опера на българската публика се изпълнява рядко и не навсякъде. Старозагорската опера, например има само една постановка на тази опера – премиерата, на която е била на 27 октомври 1966 г. (преди 50 години), режисурата e на Петър Златев.

Вероятно всичко това се корени в проблема с поставянето. Иска се сериозна, задълбочена и дълга подготовка за направата на едно такова заглавие – с толкова много и дълги речитативи, безкрайни и трудни интонационно и технически ансамбли – заявка за сериозен артистичен и оркестров състав, абсолютно необходими в тяхната сила за достойна интерпретация на изтънчения и недостъпен за всеки, музикантски стил на Моцарт. 

Именно поради такива съображение се роди и проекта „Опера в куфар”, предназначен за привличането на широк кръг зрители. Формат, в който се проследява цялото драматургично и музикално действие на операта, като са избегнати речитативите и финалите на първите три действия. Такъв формат е достъпен за много повече изпълнители и много повече публика, защото той съдържа най-мелодичните и любими арии и дуети и най-популярни сцени. Този формат прави спектакъла мобилен и той може да бъде представян навсякъде и на различни сцени, дори в нетипичните сценични пространства, но най-силното му качество е, че с тази си олекотеност строгата класика става достъпна и по този начин се приобщава повече публика.
     
„Сватбата на Фигаро” „страда” и от един много особен проблем. Поради популярността си сред певците, през различните поколения и години са се изградили определени стереотипи и възприятия на тази опера, диктувани от изобилието на постановки и филми, в световен мащаб.

Същото важи и за режисьорите. Режисьорските концепции или по-скоро тяхното отсъствие допринася за липсата и на динамика и интензитет в повечето постановки. Много от тях си приличат и по друго – така досадната „сценична бутафорност” във всичко – и в сценографията и в костюмите, да не говорим за звеното реквизит, грим, перуки.

Но за мен, като режисьор, и най-вече като зрител, най-дразнеща е бутафорността във взаимоотношенията между героите, техните реакции и преживявания, лишени от задълбоченост и индивидуалност.
     
Фактът, че „Сватбата на Фигаро” е преди всичко комедия, задължава режисьора да разшири спектъра си на полезрение, да мисли в различни и нови аспекти. Комедията като жанр е неизчерпаема – тя, направена с вкус и добро чувство за хумор е неконстантна. Всичко това блика и в музиката на Моцарт – радост, чиста детинска радост и смях „от сърце”. Лоренцо да Понте е написал едно гениално либрето, което задължава индивидуално отношение, т.е. абсолютно личностно разглеждане на образите, тяхното експозиране и развитие и най-вече наличието на конкретен режисьорски почерк, който да открои качествата и бисерите на либретото, а не да ги завоалира и да ги остави незабелязани… 

Всички тези клишета, наложени във времето малко или много осакатяват произведението. Стилът „Рококо”, който е в епохата на сценичното действие, от своя страна задушава и ангажира допълнително с прекалената си кичозност и театралност. Освен това губи усещането за Испания – прекрасния испански стил, богат на характерна специфика и национален колорит.

Затова аз пренасям действието в средата на деветнадесeти век, около 1850 г., когато навлиза ретроградната мода с характерен етнографски стил на облеклото и архитектурата.
      
Искам да придам духа, който носят рисунките по испанските ветрила с младежите, танцуващи Фламенко по площадите.

Затова и моето действие е преместено от провинциалното имение на Графа, в богата хасиенда, в центъра на града, с огромна веранда с характерни испански мозайки. Действието се развива изцяло на верандата от изгрев до залез и е с послание:

Един ден… Един безумен ден, на една безумна веранда, пълна с безумни хора…”




Автор: Сийка Лапачка, Държавна опера Стара Загора
28.01.2016 г. 16:14
Посетено: 581
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/22824-starozagorskata-opera-otbelyazva-godishninata-na-motsart-s-premiera-na-operata-svatbata-na-figaro