Държавна опера Варна с три нови постановки в София през октомври

◊ СЪБИТИЕТО

В средата на октомври екипът на Държавна опера Варна гостува на сцената на Софийска опера и балет с трите си най-нови постановки, представени от трима диригенти и именити солисти. Медиен партньор на гастрола е БНР. 

• На 15 октомври от 19 часа столичани ще могат да видят историческата драма „Андре Шение” от Умберто Джордано, с Бойко Цветанов в ролята на Андре Шение. Партнират му Венцеслав Анастасов – Жерар и Димитринка Райчева – Мадалена. Диригент Борислав Иванов, режисьор и художник Кузман Попов, костюмограф Ася Стоименова.

• На 16 октомври следва романтичната драма „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа с Цветелина Василева и Иван Момиров, Даниела Дякова и Иво Йорданов в главните роли. Диригент Вилиана Вълчева, режисьор Деян Прошев, копродукция с Македонска опера и балет. 

• Гастролът ще завърши на 17 октомври с комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, в главните роли с Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Свилен Николов и Георги Султанов. Диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, костюмограф Елена Иванова, копродукция с Театро Комунале – Модена.

◊ ПОСТАНОВКИТЕ 

"Андре Шение" е заглавие, което не се среща често в афиша на оперните театри не само у нас, а и по света, независимо, че се счита за една от най-добрите италиански опери на XIX век. В основата на либретото стои действителната история на френския поет Андре Шение, който е осъден на смърт като застъпник на краля и дори брат му, един от водачите на френската революция, не успява да го спаси. Към тези исторически събития либретистът Луиджи Илика прибавя романтичната любовна връзка на Шение с младата аристократка Мадалена дьо Коани, която избира смъртта пред живот без любимия и отива, заедно с него, на ешафода.

Прочитът на главния режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов, който е и сценограф на постановката, съчетава традицията със съвременното светоусещане. „Подредена сценография с импониращи архитектурни внушения и режисура, делова и логична, традиционна, точно каквато публиката очаква да бъде”, отбелязва Елена Хаберман, специален пратеник на „Der neue Merker" – списание за опера и балет във Виена и цял свят. Ласкава е нейната оценка и за ефектните костюми на младата Ася Стоименова, които „много добре визуализират както декадентския привкус на първото действие, така и по-късно мизерията и щурма на народните маси, напомнящи мъртвешки танц.”

В световното оперно наследство най-впечатляващите образи на Андре Шение са пресъздали великите тенори Франко Корели, Марио дел Монако, Лучано Павароти и Пласидо Доминго. Сега в тази роля ще се насладим на изключителното превъплъщение на Бойко Цветанов, „искрящ както винаги глас, който уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение”, по думите на Елена Хаберман. Във великолепния солистичен състав на „Андре Шение” са ангажирани солистите на Държавна опера Варна Венцеслав Анастасов - Жерар, Димитринка Райчева – Мадалена, „истинска представителка на веристичния оперен стил”, Вяра Железова – Берси, „красив и светъл мецосопран”, Бойка Василева – Графинята и Мадлон, „истинско откритие, особено завладяваща с изпълнението си на Мадлон”, по думите на Елена Хаберман. В останалите роли - Евгений Станимиров, Свилен Николов, Гео Чобанов, Людмил Петров, Пламен Долапчиев и др.

С „Адриана Лекуврьор”, която композира през 1902 г., Франческо Чилеа става световноизвестен. Либретото на Артуро Колаути следва мелодрамата на Йожен Скриб, която пресъздава последната година от живота на френската театрална дива Адриана Лекуврьор (1692–1730). Шедьовърът на Чилеа е образец на веристична музикална драма, в която той се проявява като тънък психолог, обаятелен лирик и драматург, с особено експресивно чувство за сцената. По думите на македонския режисьор Деян Прошев, възпитаник на НМА „Панчо Владигеров”, „Адриана Лекуврьор” е интересно заглавие, защото разказва истинска история със сложен сюжет и невероятно красива музика, страхотни персонажи с оригинални дуети и ансамбли. Ако се премахне пеенето, „Адриана Лекуврьор” с успех би могла да се възприеме и като симфонична, и като балетна музика.”

В България тази оригинална творба е поставяна само три пъти – през 1933 г. в София, през 1971 г. в Пловдив и през 1988 г. отново в София, с Райна Кабаиванска в главната роля. Варненската „Адриана Лекуврьор” в Опера в Летния театър 2015, с Цветелина Василева в главната роля, е четвърта постановка в историята на българското оперно изкуство. Енрико Карузо изпълнява ролята на Маурицио на бравурната премиера в „Театро Лирико” на 6 ноември 1902 г., сега в тази роля аплодираме Иван Момиров.

„Бях студентка, когато гледах софийската постановка на „Адриана Лекуврьор” с Райна Кабаиванска и си спомням колко дълбоко ме впечатлиха нейният глас, красотата и драматизмът, които тя вложи в образа. Втората ми среща с Чилеа беше по време на международния конкурс за оперни певци „Франческо Чилеа” в Италия. Тогава намерих на сцената една иконка на Исус Христос. Спечелих конкурса, пред мен се откриха много творчески възможности и оттогава иконката е неразделна част от моя свят. И ето сега Франческо Чилеа ме доведе от Ню Йорк в България."

Прекрасни образи в останалите две главни роли изграждат Даниела Дякова - Принцеса ди Буйон и Иво Йорданов - Мишоне. В останалите роли - Арсений Арсов, Гео Чобанов, Лиляна Кондова, Пламен Долапчиев, Силвия Ангелова, Людмил Петров.

Солистичният състав от екипа на Държавна опера Варна се допълва от внука на големия български актьор Петър Слабаков - Георги Султанов като Ернесто. В ролята на самодоволния стар ерген Дон Паскуале, решен най-сетне да се ожени, при това непременно за млада дама, се превъплъщава далеч по-младият от своя персонаж Евгений Станимиров. «Много хубав бас, който младият певец гъвкаво използва в местата, изискващи бърза артикулация», според Елена Хаберман от Списанието за опера и балет в цял свят "Der neue Merker”. Музикалната наблюдателка се впечатлява още от Ирина Жекова в ролята на палавата Норина – „лиричен сопран с добре школуван глас и богат диапазон”, както и от „отличния в музикално отношение хор” и „искрящата с динамика и настроение” трактовка на диригента Светослав Борисов.

Това, което непременно трябва да се каже за постановката, е че както солистите, така и хористите се явяват пълнокръвни участници в представлението, като при това непрекъснато разменят ролите си. От създатели на действието в един момент, те се превръщат в зрители на действието в някакъв следващ момент и в тази непрекъсната конфронтация и динамично преливане на едното в другото се пораждат условия за артистична надпревара и артистично удовлетворение.