Сцена / екран / ефир

Премиера на "Процесът против богомилите" в НТ "Иван Вазов"

Народният театър открива сезон 2015/2016

Премиера на "Процесът против богомилите" в НТ "Иван Вазов"


◊ СЪБИТИЕТО

Премиерни спектакли
на
"Процесът против богомилите" от Стефан Цанев

Трагедия
(редакция 2015 г.)

12, 13, 30 септември и 9, 19 октомври, начало 19.00 часа

Постановъчен екип:
Режисьор – Маргарита Младенова;
Сценография и костюми – Никола Тороманов;
Музика – Асен Аврамов;
Фотограф – Яна Лозева

С участието на:
Деян Донков, Рени Врангова, Иван Бърнев, Теодора Духовникова, Теодор Елмазов, Пламен Пеев, Йосиф Шамли, Сава Драгунчев, Христо Петков, Христо Ушев, Благовест Благоев, Илиана Коджабашева, Стефания Колева, Павлин Петрунов, Лилия Гелева, Калоян Трифонов, Неда Спасова


Стефан Цанев

НЕ ДОПУСКАЙ НИКАКВО НАСИЛИЕ НАД СЕБЕ СИ!

„Процесът против богомилите" е най-съдбовната моя творба. Тя предопредели живота ми. Пишейки за еретиците, аз станах еретик. Еретик във всякаквия смисъл на тази дума. И смирено понасям произтичащите от това последици.

Писах тази трагедия през есента на 1968 година – след като съветските и нашите танкове прегазиха Чехословакия. Пражката пролет не бе контрареволюция, а идея за „комунизъм с човешко лице", но в очите на ортодоксалните комунисти тази идея бе опасна ерес и те се разправиха с тази ерес по същия жесток начин, по който цар Борил у нас и папа Инокентий в Европа се разправиха с богомилската ерес.

Богомилството не е разрушителна ерес, за каквато я представят. Богомилството е морален коректив на нашата тогавашна църква, станала слуга и опора на деспотичната светска власт, превърнала Исус от защитник на бедните и онеправданите в бич в ръцете на богатите и тираните; богомилството е бунт срещу всякакъв вид деспотизъм, духовен и политически...

Радвам се, че 47 години по-късно, почти половин век след написването й, трагедията се възкресява в Народния театър. Надявам се, че и днес посланието ѝ ще бъде чуто, защото при днешната брутална алчност, при моралната поквара на държавници и архиереи и отчаяното безверие на народа – идеята на богомилите за масово безкомпромисно противопоставяне на покварата чрез възкресяване на духовната божествена светлина в човека е свръхнавременна идея.

Всяко време ражда своите богомили. Ние – поетите, художниците, музикантите, артистите, хората на изкуството – ние сме призвани да бъдем днешните богомили и като своите предшественици да възкресим духовната светлина в човека, затънал в блатото на бита, в калта на алчността, в мрачните интриги на политиката, призвани сме да разтърсим обществото и да предизвикаме неговия ренесанс.

На зрителите пожелавам да се водят в живота си от девиза на богомилите: „Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от цар или бог, от меч или слово, дори когато е от обич!"


Георги Марков:


В разкапаната от интриги и заговори държава на Борил богомилското движение се развива с нова мощ. То е духът, който дири обновление, духът, който протестира от позициите на фанатичен идеализъм. Влиянието на ереста е толкова силно и неудържимо, че Борил е принуден да вземе мерки и през 1211 година свиква известния Търновски съд-събор, който по подражание на Цариградския събор от 1084 година осъжда богомилското движение, а водача му, поп Стефан, праща на кладата.

Подобието на двата процеса дава хубавата идея на Стефан Цанев да отстрани от пиесата си понятието „време", като разположи действието на процеса в повече от 10 века. Така в течение на процеса на сцената се явяват куп исторически лица от разни епохи и драматургическото стълкновение между тях ни демонстрира ярко стълкновенията между идеите във всички времена. Но което е още по-важно, всички реплики в пиесата са документални. Това са цитати от църковните, историческите и богомилските книги. Сигурно Стефан Цанев е хвърлил огромен труд, за да превърне историята в диалог.

... Пиесата носи плътта на Шекспирова пиеса, при която от всеки връх се открива бездънна пропаст. И всичко това потопено в страхотната мистерия на българското Средновековие.

Спомням си, че пиесата ме разтърси от дъно. Малко е да кажа, че бях във възторг от онова, което Стефан Цанев беше написал.

И не е негова грешка, че всичко това, за което се говори в пиесата му, има наистина абсолютно съвременно звучене. Дори и самата забрана да се постави пиесата му кореспондира напълно със забраните и изгарянията на богомилските книги.
Август 1978 г.



Автор:
НТ "Иван Вазов"
Публикация:
04.09.2015 г. 15:51
Посетено:
1790
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/21889-premiera-na-protsesat-protiv-bogomilite-v-nt-ivan-vazov