Премиера на "Макбет" в ММФ "Варненско лято" 2015

◊ СЪБИТИЕТО

На 9 юли от 21 часа в рамките на ММФ „Варненско лято” в Опера в Летния театър предстои дългоочакваната премиера на Вердиевия шедьовър „Макбет” - копродукция на Държавна опера Варна с Държавна опера Пловдив, постановка на режисьорката Нина Найденова и постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна от Италия Стефано Сегедони, с примата на Румънската национална опера Сорина Мунтеану в ролята на Лейди Макбет и солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров в ролята на Макбет, Евгений Станимиров - Банко, и Валерий Георгиев – Макдъф.

Нина Найденова за бесовете в режисьорската си концепция:

Двамата титани Шекспир и Верди превръщат личната драма, исторически факт от живота на шотландския владетел Макбет, в изкуство, което 10 века по-късно продължава да ни вълнува. Всички се раждаме равни, но после всеки прави своя избор - един тръгва по пътя на доброто и проповядва мир и любов, а друг по пътя на властта и славата на всяка цена… Всички имаме мотиви за действията си, но не и обяснения за тях! Действията – разрушителните, са акт на Човешка воля или Обсебване на мисълта от Страстта, Невидимото, Злото?!

Образите на Бесовете са в основата на сценичната концепция - израз на нашите объркани човешки амбиции и намерения! Бесовете съблазняват Макбет и Лейди Макбет към страстта, към властта, към техния гибелен край... Всички страсти се разиграват в динамиката на непрекъснато променяща се визия – въртящ се кръг-сфера, който променя гледните точки повече от 30 пъти. Превръща се ту в пъклен котел, който непрекъснато ври и кипи, ту в бойно поле или гробище, гора, зала на кралете, в арена на пагубните страсти. В цялата тази динамика получена от редуването на картини и образи, Бесовете намират най-адекватната си среда за да изразят своята разрушителна експресия.

Диригентът Стефано Сегедони за числото на съдбата в „Макбет”:

В „Макбет” Верди изгражда музикалната тема за съдбата върху принципа на трикратното повторение. Хорът на вещиците в началото на трето действие пее: „Три пъти котка измяука сластно. Три пъти бухалът избуха гневно. Три пъти таралеж изписка жално.” Същата тема се използва и в първите тактове на прелюдията, разпознава се също в терцата в ре минор. Тъкмо тази музикална тема в развитие и числото 3, върху което тя стъпва, са най-важният компонент в цялата опера. Би могло да се каже, че 3 е числото на съдбата в „Макбет”. Темата обособява предсказанията на вещиците (тук са 3 групи жени, вместо само 3 жени, както е първоначално при Шекспир) за съдбата, която направлява действията на Макбет посредством кървавата ръка на неговата съпруга, лейди Макбет.

Това е същата онази тема на съдбата, която вече сме срещали в „Отело” („Мотото на Яго”), познаваме я от „Риголето” (“Tutte le feste al tempio”), откриваме я и в „Силата на съдбата” - най-ярката Вердиева творба, посветена на съдбовната предопределеност на човека. Тази концептуална приемственост в музикалната вселена на Верди се гради върху мотив от три ноти и тройката, която се появява в „магическите моменти” на операта – в първия хор на вещиците припевът  се повтаря 3 пъти, точно както и 3 (вместо 2) са тактовете в интродукцията от финалната част на този хор. 3 са пророчиците, 3 са виденията, Сцената на виденията е разположена в трето действие, прочутата наздравица на Лейди Макбет започва с въведение от 3 такта.

С „Макбет” Верди открива света на Шекспир, по-късно композира по неговите драми оперите „Отело” и „Фалстаф”, опитва се, но така и не успява да напише опера върху „Крал Лир”. През цялото това време Верди навлиза все по-дълбоко в своя личен духовен мир, в съкровеното пространство на неговата родина Северна Италия, създадена от вещици, призраци и страшни истории, които се разказват около огъня и всяват страх у децата... във валсов ритъм...

◊ СОЛИСТИТЕ

Пламен Димитров: Макбет е 30-та ми водеща роля

„Макбет” за мен е не само дебют, но и юбилейната 30-та роля в репертоара ми от водещи роли. Това е една от най-сериозните баритонови партии въобще, голяма като обем и трудна като актьорско превъплъщение. Щастлив съм, че във формата, в която се намирам, тази роля идва при мен точно когато трябва. След първата ми среща с Нина Найденова в постановката на „Селска чест” и „Палячи” през 2010 г., сега отново имам удоволствието да изградя своя пореден герой под нейната режисура. По принцип всеки режисьорски почерк разширява палитрата от възможности и артистичния хоризонт на певеца, разбира се когато той успее да покрие режисьорските изисквания. Най-силното оръжие на Нина Найденова е, че умее да покаже на артиста как наистина да изиграе ролята, как да я почувства и без много движение и жестове да предаде всичко това на зрителите.

Моят Макбет е сложна и противоречива личност, която водена от пагубния стремеж за власт, преминава през какви ли не емоционални състояния. Въпреки първоначалните си съмнения и колебания, Макбет извършва едно след друго ужасни убийства, после изпитва чувство за вина, накрая полудява и изпада в апатия, животът му става напълно безразличен, животът вече няма значение за него. „И какво от това”, гласи краткият му коментар на съобщението за убийството на съпругата му. Макбет е важен за мен - влагам целия си професионален опит в ролята, вярвам в себе си и това ми дава увереност. Очаквам хубава премиера.

Сорина Мунтеану, солистка на Румънската национална опера – Лейди Макбет: Обожавам Гена Димитрова!

Любовта на двамата герои Макбет и Лейди Макбет ги отвежда към бездната и затова бих определила тяхната история повече като романтична, отколкото като драматична. Втората основна тема след любовта е ламтежът за власт на всяка цена, алчността да грабиш и да притежаваш – не е необходимо много да се оглеждаме, за да установим колко актуално звучи всичко това и днес. Винаги така се получава с великите произведения на изкуството.

Харесвам тази опера, харесвам и ролята на Лейди Макбет. Тя не изненадва с трудности във вокално отношение, макар че тези неща винаги зависят от личните възможности и вокалната техника на всеки певец. Съществуват различни вокални техники, които са свързани със спецификата на звукоизвличане и зависят в голяма степен от начина, по който се учленяват говорните звукове в съответния език. В този смисъл италианската вокална школа е по-лесна за усвояване от италианците, отколкото от неиталианците, което според мен далеч не омаловажава другите, различни от италианската, вокални техники. Не бих фаворизирала една или друга вокална техника, защото най-важен е творецът с неговия талант и неповторима индивидуалност. В това отношение Гена Димитрова остава ненадминат връх. Обожавам я! Имам много нейни записи и често ги слушам, особено когато изграждам нови партии.