Сцена / екран / ефир
Балет "Арабеск" представя Камерната опера с хореографски сцени "Пандора"
Световна премиера на 23 април от 19 часа на сцената на Музикалния театър
◊ СЪБИТИЕТО
На 23 април Балет "Арабеск" ще представи световната премиера на Камерната опера с хореографски сцени "Пандора" на сцената на Музикален театър от 19.00 ч.
Музика - Пол ван Брюхе (Холандия), Петър Дундаков
Хореография - Боряна Сечанова
Сценография и костюми - Никола Налбантов
Диригент Пламен Джуров
Текстове на песните - Берто Рейндерс (Холандия)
Превод на Димитър Кабаков
Със специалното участие на Цветана Бандаловска - солист на Софийска опера, Евелина Христова и Даниела Димитрова - "Мистерия на българските гласове", Камерен ансамбъл "Софийски солисти"
Проектът е съвместна продукция на ДМБЦ-София и Балет "Арабеск" с Изпълнителски фонд за изкуствата (Холандия), Програма "Култура" на Столична община и Министерство на културата,
◊ ПОВЕЧЕ ЗА СПЕКТАКЪЛА
„Пандора“ - новият спектакъл на Балет „Арабеск“ е един от най-предизвикателните проекти на трупата от последните 10 години. Това е камерна опера с хореографски сцени по музика на холандския композитор Пол ван Брюхе и българския композитор Петър Дундаков. Един спектакъл на Боряна Сечанова, който изследва съзнанието на съвременния човек като действително вместилище на доброто и злото. Пандора – като наказание, отмъщение или изкупление на моралния хаос.
Спектакълът „Пандора“ е част от концепцията на Балет „Арабеск“ за сътрудничество между български и чуждестранни творци в областта на съвременния танц, музика и визуални изкуства. Сценографията и костюмите са създадени от Никола Налбантов, текстовете на песните са на холандския либретист Берто Рейндерс, преводът на текстовете е на Димитър Кабаков. Спектакълът е подкрепен от европейската културна програма на Performing Arts Fund Nl., финансиран от програма „Култура” на Столична община и се реализира с подкрепата на Министерство на културата, Продуцентска къща „Креди Арте” и Boutique Hotel Crystal palace Sofia.
За първи път специално създадената за спектакъла партитура ще се изпълнява на живо от камерния ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров и певиците Цветана Бандаловска – сопрано, Евелина Христова – алт и Даниела Димитрова – контра алт.
В спектакъла „Пандора“ авторите проектират един от най-актуалните проблеми на съвременното общество – превишаването на мярата, престъпването на границите и наказанието, логичен завършек на едно нарушение или ново предизвикателство. Проектът изследва мита за Пандора като рефлексия на мита за Прометей, чиито корени се губят в най-великата криза на човечеството – в прехода на неговото очовечаване.
Спектакълът разказва историята на Пандора в седем картини – Пандора, седемте смъртни гряха и тяхната проекция в нейното съзнание. Пандора – коя е тя?. Защо не я чувахме досега? Приемахме ли я за даденост... очевидно, но тя не ни обвинява за това. Тя е една от нас смъртните, тя е първата смъртна жена, майката на първото родено дете. За първи път чуваме гласа на Пандора, която разказва своята история - коя е тя и за какво е тук? И докато слушаме тази история, ние осъзнаваме, че Пандора е мислила за своя живот, за своята съдба, за своята вяра. Накрая тя знае, както и ние, че историята не допуска други възможности.
Либретистът Берто Рейндърс, автор на текста на песните в спектакъла, е направил цялостно проучване на всичко написано и композирано за Пандора, как тя е възприемана от нашето общество през последните 3000 години.
В нашето представление Пандора не е кулминация на историческо проучване. Нашата Пандора е жена от плът и кръв, опитваща се да оправдае смисъла на живота си – да бъде искрена и достойна, Опитва се да промени наложеното клише „Пандора“.
◊ ТВОРЧЕСКИ ЕКИП
Композиторът Пол ван Брюхе е едно от най-авторитетните имена в съвременната музика, както в Холандия, така и в средите на европейското музикално общество. През 2001 г. е номиниран за най-добър композитор от холандското списание за филмова музика „Skore”, 2004 г. получава наградата Condor de Plaza – Аржентина и наградата „Златен телец” за филмова музика. От 1997 г до днес е професор по композиция и аранжимент в Codarts Rotterdam Conservatoire. Дава майсторски класове по филмова музика във Холандската филмова и телевизионна Академия в Dox Barcelona, в Documenta Madrid и в Датския филмов институт.
Композиторът Петър Дундаков завършва философия през 1997 г. в Софийския университет и композиране през 2005 г. в Ротердамската музикална академия в класа на Пол ван Брюге. Понастоящем работи в областта на съвременната музика, кино и театър. Участва в множество интернационални проекти в Холандия, Австрия, Литва, Испания и др. През 2009 г. получава наградата ИКАР за театрална музика, а през 2012 г. му е присъдена наградата „Маестро Димитър Вълчев” за оригинална музика от български композитор на спектакъла „Евгений Онегин“. Получава наградата ИКАР 2014 г. за театрална музика за спектакъла „Дисни трилър“ на Драматичен театър Пловдив.
Боряна Сечанова е автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакъла на сцената на Национална опера и балет – гр. София, балет “Арабеск”, Народен театър “Иван Вазов”, Държавна опера – гр. Стара Загора, Държавна опера – гр. Варна, Държавна опера – гр. Русе, театър “Пантданс” и др. През 2006, 2008 г. е избрана за член на журито на Международния балетен конкурс, гр. Варна. През 1996 получава Първа награда за съвременна хореография на Международния балетен конкурс в гр. Варна. Носител е и на наградата на Софийската община за най-добър спектакъл – за спектакъла “Фауст” през 2003 г., 2004 г. – Награда на град Варна за най-добър спектакъл – “Дневникът на един съблазнител". Заедно с Цветанка Петкова-Стойнова получават наградата “Кристална лира” за творчески екип за спектакъла “Carmina Burana” през 2006 г.
Пламен Джуров – композитор, диригент, преподавател и общественик завършил Музикалната академия в София с три специалности – пиано; дирижиране, композиция. Работи в ДО “Музика” като зам. и Генерален директор и секретар на СБК. Същевременно гастролира в български и чужди оркестри, между които Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградска филхармония.
От 1988 г. работи непрекъснато със “Софийски солисти”. Заедно със “солистите” е дирижирал стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея. Носител е на поредица награди за композиция и дирижиране. Професор е по дирижиране в НМА „Панчо Владигеров” в София. Той е един от учредителите на поредица нестопански организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите «Борис Христов», «Панчо Владигеров», «Петко Стайнов», «Софийски музикални седмици».
Никола Налбантов – сценограф. 2009 г. завършва Национална художествена академия, в магистърската програма “Авторски визуален спектакъл” на специалност “Сценография” при проф. Красимир Вълканов. Професионалният му дебют е в Театър “София” през 2009 със сценографското решение на "Грешният човек” по идея на Александър Рокуел от проекта „Четири стаи”. Автор е на сценография и видео за множество театрални и танцови спектакли - "Скачай", "Карнавал.com", "Дневникът на дракула", проектите на ОСАИК “36 маймуни” - "Протекст", "Праехидно". Има награда от международния конкурс “eDward – The Young Filmmaker’s Award” за 3D филма “… Pricеless…”. Носител на Икар 2010 за сценографията на спектакъла “Четири стаи” в Театър “София”.
Цветана Бандаловска (сопрано) Завършва Музикалната академия „Панчо Владигеров” като бакалавър по класическо пеене в класовете на проф. Сима Иванова и именитата певица доц. Христина Ангелакова. От 2001 г. е първа солистка на Националната опера. Участвала е в международни фестивали в Унгария, Турция, Швейцария, Русия и Италия. Гастролирала е във Франция, Италия, Испания, Русия, Тайван, Китай, Тунис и др. Лауреат е на редица конкурси: конкурса „Борис Христов” през 2004 г., където получава сребърен медал (златен не е присъден), През 2011 г. Министерството на културата награждава Цветана Бандаловска с почетна грамота за принос в развитието на българската култура, а Съюзът на музикалните и танцови дейци й присъжда наградата „Кристална лира” за изпълнението й на ролята на Зиглинде в операта „Валкюра” на Р. Вагнер.
Евелина Спасова Христова – алт Завършва средно образование в СМУ „Филип Кутев“ в гр.Котел, специалност народно пеене. Висшето си образование завършва в ЮУ „Н. Рилски“ - Благоевград. В „Мистерията на българските гласове“ пее от 1996 г. И става носител на наградата „ГРАМИ“ съвместно с „Мистерията на българските гласове“, присъдена им 1990 г. В „Ева квартет“ пее от 1997 г. Четири песни на „Ева квартет“ са включени в последното издание на „Мистерията на българските гласове“, издадено от Марсел Селие. Като член на „Мистерията на българските гласове“ и „Ева квартет“ коцертира на много места по света – Европа, Азия, САЩ и др..
Даниела Димитрова - контраалт Завършва средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел, специалност „Народно пеене”. През 1993 г. работи в Държавен ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”, по-късно в женския народен хор „Мистерията на българските гласове”, където пее и до днес. Носител е, заедно с Мистерията на българските гласове на наградата „ГРАМИ“ 1990 г. От 1994 г. до момента Даниела е част от „Ева Квартет”, отличавайки се със собствен стил и репертоар.. С голяма гордост представя българския песенен фолклор по целия свят. Има многобройни участия и записи в радиа и телевизии, съчетавайки концертна и преподавателска деѝност в специалност “Музикална педагогика” в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”.
Автор:
Мая Михайлова
Публикация:
20.04.2015 г. 15:31
Етикети:
Посетено:
1146
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/21248-balet-arabesk-predstavya-kamernata-opera-s-horeografski-stseni-pandora