Сцена / екран / ефир

Стотно представление на "Пиеса за умиране"

19 февруари, 19:00 часа, ТР „Сфумато”

Стотно представление на "Пиеса за умиране"


◊ СЪБИТИЕТО

Една мрачна легенда влиза във възрастта на безсмъртието: на 19 февруари от 19:00 часа в ТР „Сфумато” ще се играе 100-тното представление на култовия спектакъл „Пиеса за умиране” на Ани Васева и Боян Манчев, с Леонид Йовчев, Петър Генков и Галя Костадинова.

Първият програмен спектакъл на театрална група "Метеор" (премиера 2010, the fridge), който от 2011 г. се играе в ТР "Сфумато", междувременно се превърна в емблематична творба за радикално нов театър. В калейдоскопичната структура се съчетават жанрове като готически разказ, романтическа поезия, политическа сатира и пародия на телевизионен сериал. Завръщането на трагическия хор, интензивността и техническата виртуозност на култовите актьори на "Метеор", неизменно имат зашеметяващо въздействие върху публиката.

„Пиеса за умиране” представлява авторски и режисьорски  манифест на Ани Васева и Боян Манчев и знаменателен актьорски пробив на Леонид Йовчев, Петър Генков и Галя Костадинова (по-рано в ролята – Вяра Коларова и Екатерина Стоянова). Фигурите на Бъфало Бил и Верига магазини Била, на Черния човек и Мъжът с романтична душа, на Ангелите на смъртта, са отдавна култови фигури. Устояването и успехът на „Пиеса за умиране” са свидетелство, че безкомпромисното и антиконформистко, отговорно творчество, напук на всички трудности, устоява и  създава високата художествена форма днес.

Текст: Ани Васева, Боян Манчев (с включени фрагменти от Лотреамон)
Режисьор: Ани Васева
Драматург: Боян Манчев
Художник: Аглика Терзиева
Музика: Яна Манчева
С участието на: Галя Костадинова, Леонид Йовчев, Петър Генков и гласовете на Валентин Ганев и Екатерина Стоянова

Представлението е осъществено с финансовата помощ на Министерство на Културата на България.


◊ ДУМИ ЗА СПЕКТАКЪЛА

“Става дума за театър, търсещ възможностите да работи с образите, тялото и представите на човека за себе си и обществото извън познатия театрален режим на представянето, но и отграничавайки се от съпротивите към него в театъра от 70-те и 80-те. (…) Работата на Ани Васева и Боян Манчев е включване на българската среда в този процес и то по един оригинален начин, в активна дискусия със съществуващите имена на европейската сцена.” (Виолета Дечева, в-к Култура)

„… спектакъл с феноменални актьорски постижения, който идва като приятна алтернатива на статуквото с оригиналните режисьорски решения и интересни драматургични ходове.”

„... театрално събитие – такова, което продава няколко представления напред, за което се носят слухове от уста на уста, което разширява границите на обичайното средностатистическо.” (Елена Пенева, Capital Light)

„Обратно на Витгенщайновия отказ от говорене за нещата, за които трябва да се мълчи, „Пиеса за умиране” е събитие на българската сцена, за което трябва да се говори. Защото говоренето отвоюва пространства от забравата и безразличието. Особено когато адресатът е от такова естество, че мнозина от гласовитите рупори на добрия вкус и витии на претенциозния интелектуализъм пренебрежително го отричат с мълчание.” (Николай Колев, предаване Библиотеката на БНТ)

„Логиката на постановката обръща фокуса и задава обратно движение – представен е адът, мястото на смъртта, но е представен именно като място, в което формата се надига, търси тялото. Представен е следователно като място на раждането. Затова и цялата перспектива ще е обърната – виждаме едновременно след и преди живота, точката безкрай, в която нещо се оформя и всичко се разпада, виждаме – с други думи – живота/тялото като самото разгръщане на умирането. Оттук пиесата ще разиграва това обратно движение, ще актуализира умирането, но не вървейки към, а тръгвайки от смъртта начало.” (Моника Вакарелова, Литературен вестник)

Автор: Михаела Люцканова
16.02.2015 г. 13:10
Посетено: 975
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/20858-stotno-predstavlenie-na-piesa-za-umirane