Премиера на спектакъла "В търсене на изгубеното щастие" по Ф. Г. Лорка

„В търсене на изгубеното щастие” ще бъде театрален спектакъл по трилогията на Федерико Гарсия Лорка „Домът на Бернарда Алба”, „Кървава сватба” и „Йерма”. Основната тема е непрестанния копнеж по търсенето на абсолютно щастие и личностна реализация за да могат персонажите да се впишат в модела приет за свой, поставен от канона на малката общност. Невъзможността от постигане на тази им цел води до крайни вътрешни терзания и необратими последствия. Образите, включени в бъдещия спектакъл са на Адела, Мартирио, Жената на Леонардо, Невестата, Леонардо, Женихът и Йерма обединени около събирателния образ на Понсиа, Слугинята и Стариците, които в този вариант се явяват в качеството си на най-добрата приятелка, съветница и изповедница – двигател на сценичното действие. Тези персонажи от трилогията на Лорка, като че ли най-болезнено приемат, или по-точно не приемат липсата на абсолютно щастие, те като че ли са непримирими пред правенето на какъвто и да е компромис със собствените си емоции, настроения и копнежи. За тях неудовлетворението от непостигането на идеалния модел се е превърнало в константа. Те като че ли живеят в един паралелен свят – Кой е реалният, обаче? – ще бъде един от въпросите, на които ще търси отговор спектакъла. Всичко това ме провокира да ги обединя в общ драматургичен текст, за чиято основа ще използвам екстракти от най-крайните моменти  от сцените на отделните пиеси. Тези моменти, в които конфликтите са достигнали до най-високата си точка, до момента в който кръвта им кипва и те не са в състояние да намерят полезен ход, освен да излеят окървавените си сърцата.

Спектакълът се явява своеобразна равносметка на предишните три самостоятелни проекта по трилогията. Отново в партньорство с хореографа Петя Попова,  жанровите ни търсения са в намирането на обединяващ език между  драматичния и танцовия театър. Намирането на разнородни изразни средства има за цел да надскочи конвенционалния битово – достоверен психологически театър, като създаде синтетичен език и вкара „театъра в театъра”, подвеждайки зрителя в свят, който категорично се разграничава  от реалистичното отразяване на действителността. Отново в търсене на онази условност на средата, която може да ни подведе в объркания свят на персонажите, свят породен от съновидението на сюрреализма, свят пълен с непреодолими обрати, водещ до невъзможни решения, свят равностоен на трагедиен романс, свят в който единственото спасение като че ли е в лоното на смъртта, мястото където могат да получат успокоение за това, че не са се предали.

Николай Младенов