"Отело" – премиера на Опера в Летния театър – Варна 2014

◊ СЪБИТИЕТО

"Отело" – премиера на Опера в Летния театър – Варна 2014

На 2 август от 21 часа публиката на ММФ „Варненско лято” ще види в Опера в Летния театър новата премиерна постановка на ТМПЦ – Държавна опера Варна на Вердиевия шедьовър „Отело”. В подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска културна столица 2019, постановката е резултат от партньорството както между Държавна опера Варна и оперните театри във френските градове Лимож и Реймс, така и с режисьорката Емануел Кордолиани, която преди време постави за пръв път в България на варненска сцена операта „Граф Ори” от Росини.

Премиерата на „Отело” отразява също творческите контакти с италианския диригент Стефано Сегедони, който след успешните постановки на „Севилският бръснар” и „Фалстаф” във Варна, сега е постоянен гост-диригент на оперния театър в морския град и диригент-постановчик на „Отело”. Сценографията е дело на Алис Лалуа и Емили Руа, костюмите - на Жули Скобелцин (Франция). Диригент на хора Стефан Бояджиев.

За премиерата на 2 август е поканен световноизвестният италиански тенор Франческо Медда, който ще гастролира за пръв път в България, при това с любимата си роля – Отело. Примата на Софийска опера и балет Радостина Николаева ще му партнира като Дездемона, Яго ще изпълни изтъкнатият баритон Пламен Димитров, солист на Държавна опера Варна, а Касио ще бъде френският тенор Жером Били.

В историята на Варненската опера това е четвърта постановка на „Отело” след сценичните версии от 1967, 1977 и 1995 г.

◊ ДИРИГЕНТЪТ

Диригент-постановчикът на „Отело” Стефано Сегедони определя Яго като кукловода на съдбата в „Отело” със следните аргументи: „Това, което веднага прави впечатление при анализа на „Отело”, е перфектната психологическа обосновка на образа на Яго. Яго е истинският кукловод - този, който дърпа конците, а Отело в повечето случаи се оказва инструментът, чрез който Яго реализира коварните си планове и направлява съдбите на всички герои в творбата.

Трагичният край на Отело е предизвестен още от самото начало – да си мавър, макар и издигнал се до генерал, е необичаен статут за Венеция през 16 век. Младата патрицианка Дездемона, която се влюбва и дори тайно се омъжва за цветнокожия и много по-възрастен от нея Отело, игнорирайки йерархията и установените порядки във Венецианския двор, също предрешава съдбата си.

Мотивът за съдбата често се появява в творчеството на Верди, откриваме го също в „Риголето”, „Луиза Милер”, „Трубадур”, „Бал с маски” и т.н. Съдбата е онзи мистериозен генератор за всички събития, които предстои да се случат.

Какво общо има това с Отело и Яго? Верди вижда в Яго съдбата, той е олицетворение на съдбата. Нещо повече, за пръв път в творчеството на Верди мотивът на съдбата се явява и като мотив за характеризиране на самия герой. Тук непременно трябва да се отбележи второто действие, в което интродукцията изцяло е основана върху мотива на съдбата, който изниква и в следващия кратък дует с Касио, за да бъде изведен в кредото на Яго като доминанта. От този момент нататък мотивът на съдбата става мотивът на Яго. Като истински лайтмотив, той се долавя на много места в цялото произведение и претърпявайки различни трансформации, се увива, подобно змия, около героите, докато всички те изпълнят предопределената им, неумолима съдба.

◊ СОЛИСТИТЕ

Франческо Медда за коронната си роля Отело

За мен образът на Отело е свързан с темата за интеграцията и трудността да се впишеш в различни общества и цивилизации. Това понякога създава комплекси и провокира неадекватно поведение от страна на силните личности, какъвто е главнокомандващият на венецианския флот, мавърът Отело. Отело се опасява, че не разбира достатъчно добре особения свят на венецианския двор и оттам идват страховете му, че няма да се впише в аристократичното общество. От друга страна при интерпретацията на всеки образ певецът неминуемо се влияе от собствения си опит, така че от житейските натрупвания зависи доколко артистът ще проникне в характера на персонажа.

Всъщност аз се запознах най-напред с Яго и известно време пеех неговата баритонова партия. Първият ми подход към Яго беше да му припиша всички възможни злини, за да изоблича коварството му спрямо Отело. Яго се представя за най-добрия приятел на Отело, а всъщност е най-големият му враг. Верди специално е настоявал пред сценографа Доменико Морели да изобрази Яго като много приближен до Отело, като изповедник, комуто мавърът напълно се доверява. Т.е. трагичните събития, които се случват в „Отело”, не са защото Отело е наивен, а защото Яго изглежда напълно благонадежден. В тази посока развивам образа на Отело. Що се отнася до баланса между музика и актьорство, като композитор Верди винаги е имал предвид пеещия актьор, и винаги е разбирал музиката като функция на театъра.

Имах шанса да работя заедно с Гена Димитрова в една представителна продукция за Театъра на Монте Карло и съм запазил прекрасни спомени за нея като изключителна личност и певица. Радвам се, че ще пея сега с Радостина Николаева. Всички български певци, с които съм се срещал в творческата си кариера, са много талантливи.

Радостина Николаева за своята Дездемона

Щастлива съм, че след „Набуко” и „Бал с маски” отново гостувам на Варна и Опера в Летния театър. Пеенето на открито затруднява в известна степен певеца, но от друга страна го провокира да се активизира и максимално да използва вокалната техника аподжио. Тя изисква, както се знае,  диафрагмено дишане, задържане на въздуха и контрол на гласа, с други думи - от позицията на времето и опита си певецът трябва да покаже целия си капацитет. В този смисъл за мен е особено приятно, след прекъсване от 9 години, да пресъздам отново Дездемона. Имам сантимент към нея. През 2005 г., още като начинаеща певица, пях Дездемона за пръв път и още си спомням вълнението и амбицията да се справя, да се харесам непременно на публиката.

Сега с диригента Стефано Сегедони се работи много приятно, той знае какво иска и как да проведе музикалната линия. Очарована съм от подхода на режисьорката Емануел Кордолиани, който търси синтеза между вокализирането и театралното превъплъщение. С Пламен Димитров (Яго) сме си партнирали на сцената на Софийска опера и балет, също във Велико Търново в „Сцена на вековете”. С италианския тенор Франческо Медда (Отело) се срещам за пръв път. Впечатлена съм от професионализма му, откритостта за общуване и ведрия му характер. Забавно беше да открием, че двамата сме родени в един и същи ден – 10 юни и това сходство няма как да не се отрази положително на нашето сценично партньорство.