Сцена / екран / ефир
Драматургът Александър Галин пристига от Ню Йорк, за да види за пръв път на сцена най-новата си пиеса
Драматичен театър „Стефан Киров” - Сливен представя пиесата "Лице" на сцената на Театър "Сълза и смях"
◊ СЪБИТИЕТО
Най-поставяният съвременен руски автор избра България за световната премиера на последната си творба – остросюжетна лирична комедия, посветена на оцеляването на човешката душа в съвременна Русия на олигарси, клошари, мутри, алкохолизирани интелигенти и проспериращи бизнесмени, сменящи социалния си статус, но винаги подчинени на новия всевластен Бог - парите. В този свръхактуален пейзаж, един човек сменя идентичността си – приема ново име, документи и дори лице... Загубената му любов обаче го връща обратно към Русия и към онзи, който някога е бил. Забавно-горчиво-романтичната социална мелодрама напомня за любими класики в този толкова руски жанр – тоналността е като тази на незабравимите „Москва не вярва на сълзи”, „Пет вечери”, „Гара за двама”, но в днешната епоха.
Драматичен театър „Стефан Киров” - Сливен
представя
Световна премиера
"Лице"
От Александър Галин
Превод Василка Бумбарова
Постановка: Васил Василев
Сценография: Николай Нинов
С: Мария Сапунджиева, Мариана Миланова, Георги Кадурин, Христо Бонин
В присъствието на автора Александър Галин.
7 юни от 19:00 ч. в Театър "Сълза и смях"
Кое те кара да се влюбиш? Видимото или невидимото? Лицето или душата? Дали „новата” любов е наистина нова?
След бурна авантюра най-после откриваш човека, който отдавна си познавал и обичал… Може би! И уж всичко е ОТНОВО, обаче колко е вълнуващо… като за първи път.
Всъщност наистина е за първи - световна премиера на пиесата „Лице”.
◊ СПЕКТАКЪЛЪТ
За първото представяне на сцена на „Лице” Галин отново залага на проверения творчески екип, който преди две години осъществи предишната му хитова пиеса „Особености на руската любов” („Сирена и Виктория” - 1997 г.), пожънала огромен зрителски успех с вече над 70 представления из цялата страна. Новото попълнение в актьорското съзвездие в „Лице” е Христо Бонин (Номинация за ИКАР 2010 за главна мъжка роля). Той се включва в артистичното начинание като тайнственият румънец Арнолд, по когото се увлича Олга (Мариана Миланова). Мария Сапунджиева е свръхуспешният козметичен хирург Елена Соловьова, която някога е връщала лицата на руските войници, обезобразени в Афганистан, а сега оперира любовниците на властимащите в трите си клиники в Русия, Черна гора и Кипър. Тя е единствената в Москва, която знае кой е Арнолд. Бавно го разбира и приятелят й, вечно пияният психиатър и автор на философски книги Шура Дранков в изпълнението на Георги Кадурин.
Отново сме в прекрасния свят на любовните комедии на световноизвестния автор Александър Галин. Отново много смях, остроумен диалог, разтърсваща любов. Комичното и романтичното се вплитат и създават една невероятно смешна любовна история. Екипа е на Лице – да влезе Любовта! И да остане!
◊ АЛЕКСАНДЪР ГАЛИН ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЛИЧНО В БЪЛГАРИЯ
Пиесите на Галин са поставяни в повече от 200 театъра в Русия и страните от постсъветското пространство, а също така и в много от прочутите театри на Европа, Америка, Азия - като МХТ - Москва, Кралския Шекспиров театър, "Одеон" в Париж, театъра на Шилер в Берлин.
Един от най-популярните руски драматурзи, сценарист, филмов и театрален режисьор, Александър Галин е роден на 10 септември 1947 в Надежда, Ростовска област. През 1974 завършва режисьорския факултет на Ленинградския институт за култура, където се запознава със съпругата си Галина, чието име впоследствие използва за псевдонима си. Започва да пише пиеси още като студент, но големият му пробив идва с пиесата „Ретро” (1979), поставена в Московския Малий театър през 1981. През следващите няколко години това е най-поставяната пиеса в СССР. Още през 1982 Димитрина Гюрова я поставя в Народния театър с Любомир Кабакчиев, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Жоржета Чакърова. Спектакълът се превръща в театрален хит и се играе 189 пъти, а през 1986 е поканен в Балтимор, САЩ на Театър на нациите. В нея Любомир Кабакчиев прави една от последните си големи роли, а след смъртта му е открит негов барелеф в центъра на Балтимор. Роза Андреевна се превръща в една от големите роли на Таня Масалитинова, която напусна този свят седмица преди пристигането на Александър Галин в София.
След грандиозния успех, Галин преживява спирането на пиесата си „Звезди на утринното небе” (1982), която е поставена в СССР едва през 1986 след началото на Перестройката на Горбачов. Причината е темата – драматургът разказва за „почистването” на московските улици от проститутките, алкохолиците, клошарите и бездомните кучета за Олимпиадата през 1980. Пиесата е първия му пробив в САЩ, където се играе в Лос Анджелис през 1988 – четири години след като и там улиците са прочистени от „нелицеприятни елементи” за Олимпиадата през 1984. Пиесата има огромен успех и в България – Николай Люцканов я поставя през 1987 в Младежкия театър, през 1988 излиза постановка на Андрей Аврамов в Пазарджишкия театър, а на гастрол с пиесата в България идва руския театър „Колесо”.
Като режисьор Александър Галин дебютира през 1987 година, когато поставя своята пиеса "Летят прелитащите птици" в театър-студията при Ленинградския университет, първият му авторски спектакъл на професионална сцена е спектакълът "Дупка" (1990) в Театъра на Олег Табаков в Москва, а пиесата си "Групата", поставя за Удсток фестивал (САЩ). Следват "Покрив" в колежа при Линкълн център в Ню-Йорк (1990), «Източната трибуна» (1991) в театър «Вик-торио» (Рим, Италия), "Чешко фото" (1995) В театър "Ленком" в Москва, "Аномалия" (1997) и "Акомпаняторът" (1998) в театър "Съвременник", "Конкурс" в театър "EtCetera", Москва.
Днес Галин разделя времето си между Москва и Ню Йорк, където живее със съпругата си. Правителството на САЩ го награждава с ордена "Посланик на изкуството", а неговата пиеса "Звезди на утринното небе" е включена в задължителната театрална образователна програма в САЩ.
Най-поставяният съвременен руски автор избра България за световната премиера на последната си творба – остросюжетна лирична комедия, посветена на оцеляването на човешката душа в съвременна Русия на олигарси, клошари, мутри, алкохолизирани интелигенти и проспериращи бизнесмени, сменящи социалния си статус, но винаги подчинени на новия всевластен Бог - парите. В този свръхактуален пейзаж, един човек сменя идентичността си – приема ново име, документи и дори лице... Загубената му любов обаче го връща обратно към Русия и към онзи, който някога е бил. Забавно-горчиво-романтичната социална мелодрама напомня за любими класики в този толкова руски жанр – тоналността е като тази на незабравимите „Москва не вярва на сълзи”, „Пет вечери”, „Гара за двама”, но в днешната епоха.
Драматичен театър „Стефан Киров” - Сливен
представя
Световна премиера
"Лице"
От Александър Галин
Превод Василка Бумбарова
Постановка: Васил Василев
Сценография: Николай Нинов
С: Мария Сапунджиева, Мариана Миланова, Георги Кадурин, Христо Бонин
В присъствието на автора Александър Галин.
7 юни от 19:00 ч. в Театър "Сълза и смях"
Кое те кара да се влюбиш? Видимото или невидимото? Лицето или душата? Дали „новата” любов е наистина нова?
След бурна авантюра най-после откриваш човека, който отдавна си познавал и обичал… Може би! И уж всичко е ОТНОВО, обаче колко е вълнуващо… като за първи път.
Всъщност наистина е за първи - световна премиера на пиесата „Лице”.
◊ СПЕКТАКЪЛЪТ
За първото представяне на сцена на „Лице” Галин отново залага на проверения творчески екип, който преди две години осъществи предишната му хитова пиеса „Особености на руската любов” („Сирена и Виктория” - 1997 г.), пожънала огромен зрителски успех с вече над 70 представления из цялата страна. Новото попълнение в актьорското съзвездие в „Лице” е Христо Бонин (Номинация за ИКАР 2010 за главна мъжка роля). Той се включва в артистичното начинание като тайнственият румънец Арнолд, по когото се увлича Олга (Мариана Миланова). Мария Сапунджиева е свръхуспешният козметичен хирург Елена Соловьова, която някога е връщала лицата на руските войници, обезобразени в Афганистан, а сега оперира любовниците на властимащите в трите си клиники в Русия, Черна гора и Кипър. Тя е единствената в Москва, която знае кой е Арнолд. Бавно го разбира и приятелят й, вечно пияният психиатър и автор на философски книги Шура Дранков в изпълнението на Георги Кадурин.
Отново сме в прекрасния свят на любовните комедии на световноизвестния автор Александър Галин. Отново много смях, остроумен диалог, разтърсваща любов. Комичното и романтичното се вплитат и създават една невероятно смешна любовна история. Екипа е на Лице – да влезе Любовта! И да остане!
◊ АЛЕКСАНДЪР ГАЛИН ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЛИЧНО В БЪЛГАРИЯ
Пиесите на Галин са поставяни в повече от 200 театъра в Русия и страните от постсъветското пространство, а също така и в много от прочутите театри на Европа, Америка, Азия - като МХТ - Москва, Кралския Шекспиров театър, "Одеон" в Париж, театъра на Шилер в Берлин.
Един от най-популярните руски драматурзи, сценарист, филмов и театрален режисьор, Александър Галин е роден на 10 септември 1947 в Надежда, Ростовска област. През 1974 завършва режисьорския факултет на Ленинградския институт за култура, където се запознава със съпругата си Галина, чието име впоследствие използва за псевдонима си. Започва да пише пиеси още като студент, но големият му пробив идва с пиесата „Ретро” (1979), поставена в Московския Малий театър през 1981. През следващите няколко години това е най-поставяната пиеса в СССР. Още през 1982 Димитрина Гюрова я поставя в Народния театър с Любомир Кабакчиев, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Жоржета Чакърова. Спектакълът се превръща в театрален хит и се играе 189 пъти, а през 1986 е поканен в Балтимор, САЩ на Театър на нациите. В нея Любомир Кабакчиев прави една от последните си големи роли, а след смъртта му е открит негов барелеф в центъра на Балтимор. Роза Андреевна се превръща в една от големите роли на Таня Масалитинова, която напусна този свят седмица преди пристигането на Александър Галин в София.
След грандиозния успех, Галин преживява спирането на пиесата си „Звезди на утринното небе” (1982), която е поставена в СССР едва през 1986 след началото на Перестройката на Горбачов. Причината е темата – драматургът разказва за „почистването” на московските улици от проститутките, алкохолиците, клошарите и бездомните кучета за Олимпиадата през 1980. Пиесата е първия му пробив в САЩ, където се играе в Лос Анджелис през 1988 – четири години след като и там улиците са прочистени от „нелицеприятни елементи” за Олимпиадата през 1984. Пиесата има огромен успех и в България – Николай Люцканов я поставя през 1987 в Младежкия театър, през 1988 излиза постановка на Андрей Аврамов в Пазарджишкия театър, а на гастрол с пиесата в България идва руския театър „Колесо”.
Като режисьор Александър Галин дебютира през 1987 година, когато поставя своята пиеса "Летят прелитащите птици" в театър-студията при Ленинградския университет, първият му авторски спектакъл на професионална сцена е спектакълът "Дупка" (1990) в Театъра на Олег Табаков в Москва, а пиесата си "Групата", поставя за Удсток фестивал (САЩ). Следват "Покрив" в колежа при Линкълн център в Ню-Йорк (1990), «Източната трибуна» (1991) в театър «Вик-торио» (Рим, Италия), "Чешко фото" (1995) В театър "Ленком" в Москва, "Аномалия" (1997) и "Акомпаняторът" (1998) в театър "Съвременник", "Конкурс" в театър "EtCetera", Москва.
Днес Галин разделя времето си между Москва и Ню Йорк, където живее със съпругата си. Правителството на САЩ го награждава с ордена "Посланик на изкуството", а неговата пиеса "Звезди на утринното небе" е включена в задължителната театрална образователна програма в САЩ.
Автор:
Асен Константинов, ДТ"Стефан Киров"
Публикация:
06.06.2014 г. 17:33
Посетено:
2761
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/19404-dramaturgat-aleksandar-galin-pristiga-ot-nyu-york-za-da-vidi-za-prav-pat-na-stsena-nay-novata-si-piesa