Премиера на операта "Вълшебната флейта" в Държавна опера Русе

Една мистична история, наситена с много хумор, лирика и магични картини

◊ СЪБИТИЕТО

На 22 януари 2014 година от 19.00 часа на сцената на Държавна опера Русе ще се състои премиерата на последната опера на великия оперен композитор Волфганг Амадеус Моцарт “Вълшебната флейта”.

Почитателите на оперното изкуство ще имат възможността да се насладят на една мистична история, наситена с много хумор, лирика и магични картини. Едно своеобразно приказно пътешествие, което ще ни преведе през дълбините на Моцартовата музика, ще ни потопи в необятни поетични пространства и не на последно място – ще ни направи по-мъдри и по-добри.

Спектакълът ще дирижира Ивайло Кринчев. Режисьор на “Вълшебната флейта” е Стефан Донев. Утвърденият художник Иван Токаджиев е автор на оригиналната сценографията. Костюмите са на Лили Костадинова. В ролята на Царицата на нощта ще видим Симона Кодева, Зарастро – Пламен Бейков, колоритните образи на Папагено и Папагена ще бъдат пресъздадени от Стоян Стоянджов и Гиргина Гиргинова. В ролята на романтичния Тамино – Александър Баранов, а образът на неговата любима Памина ще бъде интерпретиран от Даниела Караиванова. Евгени Ганев е в ролята на Говорителя. Участват още Теодора Чукурска, Йоланта Николаева, Петя Цонева (Трите дами), Стилиян Минчев (Моностатос), Мирослав Христов (Първи жрец), Момчил Миланов (Втори жрец, Мъж в броня), Дилян Близнаков (Мъж в броня), Лили Харизанова, Искрена Павлова, Кремена Ганчева и др.


◊ МОЦАРТ, ЗАРАСТРО И "ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА"

В Европа винаги са проявявали голям интерес към тайнствения образ на древноиранския пророк и мислител Зарастро. Обаче тук той става известен през призмата на многовековни натрупвания и по-късни интерпретации, преди всичко като мъдър магьосник, вълшебник, астролог и звездоброец на Египет и Вавилон. Интересът в Европа датира от 17.-18. век, което е било ознаменувано с поставянето на няколко опери в Париж и Виена - през 1680 година френската поетеса Антоанета Дешулиер написва операта “Зарастро и Семирамида”. След известно време през 1749 година, въз основа на текста на друг автор Луи де Кюзак, френският композитор Жан-Филип Рамо написва операта “Зороастро”. След блестящото представяне на поредната опера, посветена на Зарастро – във Виена, се оказва, че тези опери за дълго са забравени.

Знаменитата “Вълшебна флейта” на великия австрийски композитор Волфганг Амадеус Моцарт е представена за първи път във Виена през 1791 година. За автор на либретото на операта се счита Емануил Шиканедер, който заимства текста от приказката “Лулу, или Вълшебната флейта” от сборника източни приказки, събрани от Кристоф Мартин Виланд, като го допълва с откъси от: приказките “Лабиринт” и “Умните малчугани”, епическата поема “Оберон, царят на вълшебниците”, а също и от либретото на К. Б. Хенслер на операта “Празникът на слънцето на брамините” от Венцел Мюлер, драмата “Томас – египетският цар” на Т. Ф. Фон Хеблер и романа “Сетос” на Ж. Терасон. След смъртта на Емануил Шиканедер, за автор на либретото предявява претенции един от виенските актьори масонът Карл Лудвиг Гизеке.

Последната опера на Моцарт “Вълшебната флейта” е най-великото негово произведение. Какво би могло да бъде отношението на Моцарт към темата за Зарастро и към тайнството на източните легенди? За да си отговорим на този въпрос следва да отбележим някои биографични факти от живота на Моцарт. Както е известно и авторът на либретото, и композиторът на “Вълшебната флейта” са се придържали към масонските възгледи и са били членове на няколко масонски ложи.

Действието във “Вълшебната флейта” се развива в древния Египет, на брега на Нил, в обкръжението на палмова растителност, пирамиди и храмове, посветени на култа към Изида и Озирис. През цялата опера се прокрадва символиката на числото три (три дами, три гения, три храма). Три храма с изографисани на стената имена символизират естетическата триада на зороастрийската религия: благомислие, благословие и благодеяние – думи, които обикновено изписвали на стените на зороастрийските храмове. Жреците, под ръководството на Зарастро, осъществяват богослужение в чест на Изида и Озирис.

Сюжетът би бил неясен, ако не се имат предвид мистичните събития, изложени в приказката за “Вълшебната флейта”. Налице е дуалистичното противоборство – силата на доброто и силата на злото, в които съгласно зороастрийското учение, силата на доброто винаги побеждава. Силата на Злото олицетворява Царицата на нощта, а силата на доброто и божествената мъдрост – магьосникът Зарастро.

В една тайнствена страна умира старец. Той притежава несметни богатства и съкровища, сред които златни вълшебни инструменти и магически златен слънчев диск, който позволява на притежателя да направлява съдбите на хората и да разкрива тайните на природата. Познавайки добре лошия нрав на своята съпруга - Царицата на нощта, старецът й оставя само вълшебните инструменти, а слънчевият диск предава на своя приятел Зарастро. След смъртта на стареца, съгласно завещанието, под опеката на Зарастро остава и неговата дъщеря. Царицата на нощта таи надежда, че след като убие магьосника, ще върне своята дъщеря и ще завладее отново слънчевия диск.

Операта започва със сцената на борбата на драконите. Тамино бяга в гората, преследван от змиевидно чудовище. Феите убиват змията и спасяват младия принц. След това му показват медальон с образа на Памина и той се влюбва в нея. Царицата на нощта го изпраща при Зарастро, който трябва да освободи неговата възлюблена. Тя се надява да си възвърне слънчевия диск. Царицата на нощта примамва Тамино и неговия спътник – птицелова Папагено, с вълшебните инструменти – златна флейта и звънец, които ще им отворят всички порти. Звуците на вълшебните инструменти, флейти и звънци, са играли ролята на защита от злото и недоброжелателно въздействие и влияние.

В лицето на Царицата на нощта се крие алегорическият противник на масонството: “тя не се отказва да влияе на хората чрез всички възможни съблазни и да поддържа суеверието, за да може да унищожи всичко съградено до момента” – казва Зарастро.

Самият Тамино се убеждава в добронамереността на Зарастро. Но за да се свърже с Памина, Жреците искат от него да премине през различни изпитания и да стане член на съюза на просветените. Тамино и неговият спътник минават през катакомбите и преодоляват всички изпитания, които носят характера на древни обреди. Първото изпитание е да приемат обет за мълчание. През изпитанието на огъня и водата, Тамино преминава заедно с Памина през огнения кръг, виенето на вятъра, гърмежите и  шума на водата. Благодарение на своята упоритост, старание и свиренето на вълшебните инструменти, те остават живи, свързват се и постъпват в групата на посветените.

“Вълшебната флейта” завършва с триумфа на посветените, Зарастро и Жреците.

Автор:

Сийка Лапачка, Държавна опера Русе

Публикация:

22.01.2014 г. 13:49

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Държавна опера РусеМоцартоперапремиера

Вълшебната флейта

Посетено:

1824

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/3/news/18447-premiera-na-operata-valshebnata-fleyta-v-darzhavna-opera-ruse