Сцена / екран / ефир
Филмов цикъл "Human 2.0": "Черно огледало" (Black Mirror)
Прожекция на "Цялата твоя история" ("The entire history of you")
◊ ПОКАНА
Асоциация на студентите по социология в Софийски Университет
Ви кани на прожекцията на
"Черно огледало" ("Black mirror"), сезон 1, епизод 3:
"Цялата твоя история" ("The entire history of you")
Великобритания, 2011, 49'
"Черно огледало" е метафора на студения, лъскав екран на телевизора, на монитора, на смартфона." ~ Чарли Брукър, режисьор на мини-сериала.
Епизодът "Цялата твоя история" от мини-сериала "Черно огледало" буквализира "срастването" на екрана като медиатор с поведението и съзнанието. Това е разказ за близкото бъдеще, в което ще можем да запазваме, изтриваме и преглеждаме отново и отново спомените си с вграден в черепа чип. Необоснована параноя ли е страхът от проникването на технологията в тялото? Параноя, заразяваща само неприкосновеността на тялото или целия разказ за нас самите, целия низ от събития, връзки и емоции, които съставят битието ни?
Заповядайте да поговорим за конструирането на паметта посредством имплантирана технология; за социалните и граждански аспекти на лишаването на спомените от тяхната неприкосновеност. Модератор на дискусията ще бъде доц. Орлин Спасов - преподавател във ФЖМК на Софийски университет, експерт по медии и интернет култура.
Асоциация на студентите по социология в Софийски Университет
Ви кани на прожекцията на
"Черно огледало" ("Black mirror"), сезон 1, епизод 3:
"Цялата твоя история" ("The entire history of you")
Великобритания, 2011, 49'
"Черно огледало" е метафора на студения, лъскав екран на телевизора, на монитора, на смартфона." ~ Чарли Брукър, режисьор на мини-сериала.
Епизодът "Цялата твоя история" от мини-сериала "Черно огледало" буквализира "срастването" на екрана като медиатор с поведението и съзнанието. Това е разказ за близкото бъдеще, в което ще можем да запазваме, изтриваме и преглеждаме отново и отново спомените си с вграден в черепа чип. Необоснована параноя ли е страхът от проникването на технологията в тялото? Параноя, заразяваща само неприкосновеността на тялото или целия разказ за нас самите, целия низ от събития, връзки и емоции, които съставят битието ни?
Заповядайте да поговорим за конструирането на паметта посредством имплантирана технология; за социалните и граждански аспекти на лишаването на спомените от тяхната неприкосновеност. Модератор на дискусията ще бъде доц. Орлин Спасов - преподавател във ФЖМК на Софийски университет, експерт по медии и интернет култура.
Прожекцията ще започне в 18:30 на 18 декември в зала 400 на 4-ти блок на 4-ти км (Източен кампус на СУ, Философски факултет).
***
"Human 2.0" е филмов цикъл за сливането на всекидневния ни живот с технологиите, по-точно с Технологията. Със селекция от филми и дискусии ще се опитаме да артикулираме Технологията и Мрежата; задаваме въпроса как Те се превръщат в субекти на комуникацията, предизвиквайки постоянна игра между обикновеното си инструментално предназначение и агресивното нахлуване в света ни. Адекватно ли е изобщо да мислим Технологията в категории на противопоставяне и конфликт, вместо просто да приемем, че отдавна сме едно? Какво плашещо има в това? Технологиите са и медии на послания, те създават свръх-информационна среда, в която волно или не(до)волно навигираме личните си и общностни комуникационни трансфери. Доколко, кога и защо властта, която дава свръх-информацията, е също толкова и "разоръжаване"? Имат ли смисъл и бъдеще стратегиите за игнориране на технологиите и мрежите, в които "се записваме" с цел да станем по-свързани и споделящи? Имаме ли друг избор, освен да изграждаме идентичности в пряка зависимост, под една или друга форма, в една или друга степен, от Технологията?
***
"Human 2.0" е филмов цикъл за сливането на всекидневния ни живот с технологиите, по-точно с Технологията. Със селекция от филми и дискусии ще се опитаме да артикулираме Технологията и Мрежата; задаваме въпроса как Те се превръщат в субекти на комуникацията, предизвиквайки постоянна игра между обикновеното си инструментално предназначение и агресивното нахлуване в света ни. Адекватно ли е изобщо да мислим Технологията в категории на противопоставяне и конфликт, вместо просто да приемем, че отдавна сме едно? Какво плашещо има в това? Технологиите са и медии на послания, те създават свръх-информационна среда, в която волно или не(до)волно навигираме личните си и общностни комуникационни трансфери. Доколко, кога и защо властта, която дава свръх-информацията, е също толкова и "разоръжаване"? Имат ли смисъл и бъдеще стратегиите за игнориране на технологиите и мрежите, в които "се записваме" с цел да станем по-свързани и споделящи? Имаме ли друг избор, освен да изграждаме идентичности в пряка зависимост, под една или друга форма, в една или друга степен, от Технологията?
Автор:
Асоциация на студентите по социология в СУ
Публикация:
16.12.2013 г. 20:45