Съвременно руско кино с филма на Василий Сигарев "Живей"

Съвременно руско кино с филма на Василий Сигарев "Живей"

Поредната среща с ценителите на авторското кино в отдел "Изкуство", Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна е посветена на най-новите арт заглавия в Русия.

На 19 октомври (събота) в обичайния час (10.00), верните почитатели на рубриката "Съвременно руско кино" ще имат възможност да гледат филма "Живей".

Инициативата за специалните модули и кинолектории е част от дейността на Сдружение за международен културен мениджмънт "Морско синьо", а любезните домакини ще се погрижат за удобната атмосфера, предхождана с кратка кинолектория с модератор: Елица Матеева.

"Живей" (2012) на Василий Сигарев е труден филм, взривява те с нечовешкото в него. Убива те с мъката, с дъното, до което може да стигне всеки живот. Три преплитащи се истории, в които откриваш демони, призраци и тук-таме някоя искрица човечност. Познавачите на съвременната руска драматургия са наясно, че авторът на "Фантомни болки", "Пластилин", "Детектор на лъжата", "Руско тото" и др. текстове за театър е естет-екстремист. Сигарев никога не е учил за режисьор, но ето че с "Живей" ученикът на Коляда те разтърсва още по-силно от дебютната си лента "Вълче"(2009).

Василий Сигарев е роден на 11 януари 1977 във Верхняя Салда - Свердловска област. Носител е на множество награди за драматургия:"Дебют", "Антибукер", "Еврика", "Нов стил", "Evening Standard Awards". Поставян е многократно на сцената на Роял Корт в Лондон. В София сцената на Сатиричния театър през годините подслони две от неговите пиеси: "Пластилин" и "Детектор на лъжата". Сигарев е завършил  драматургия в Екатеринбургския театрален институт при Николай Коляда.

Актрисата Яна Троянова (съпруга на режисьора) играе забележително в кинотворбите на Сигарев. Във "Вълче" ще те провокира с отвратителността си (в ролята на майка, която заслужава да бъде захвърлена на необитаем остров до края на дните си), а в "Живей" е неузнаваема с голямата си раста фризура и пробит език. Нейната Гришка е може би най-скръбното същество на света, ако разбира се не броим Галя Капустина и малкият Артьом. "Живей" е притча за раздялата с вярата в Бог. Всъщност Бог отдавна не е в нас. "Живей" е кошмарна приказка за смъртта, която никога няма да усетим, докато не загубим свой родител, дете, приятел, съпруг(а). Артьом погребва баща си - безделник по думите на родната му майка. Но често привижда призрака му. Самоубиецът - призрак е видян от Олга (Гришка) и Антон (Мама), а леля Галя Капустина - бивша алкохоличка забелязва призрака минути преди самоубийството му. Галя Капустина загубва невръстните си момиченца, катастрофирали в маршрутка на местната милиция. Антон умира от побой в електричка. Насилниците му, освен че го пребиват до смърт, снимат и клипче с насилието. Колко ли известни ще станат после в Ю тюб? И ако Гришка е спасена от призрака на Антон, с когото прекарва нощта преди погребението на своя любим, то Галя ще погребе своите деца и ще се превърне в пепел. Буквално! Повече не ти трябва да знаеш... Сядаш, теглиш филмите на Василий Сигарев и дишаш! Няма да те питам как си, но след "Живей" не ми навирай в лицето своята "голяма и неразрешима" лична драма. Ние нямаме драми, нашето е живот. Ето защо продължаваме напред и ВЪПРЕКИ!

"Живей" през 2012 получи следните отличия: Голямата награда от фестивала на източноевропейското кино "goEast" във Висбаден, от кинофестивала "Кинотавр" — 2012 за най-добър филм, и награда на гилдията на критиците. В края на 2012 се отличи и с "Бял слон", награда на руското киноведско общество за най-добра операторска работа и най-добра второстепенна женска роля. "Живей" бе показан за първи път на фестивала в Ротердам през януари 2012.

"Зрителят, човекът в киносалона е длъжен да преживее същите емоции, през които се огъват героите на филма, в противен случай е безсмислено да се опитва да разбере същността на лентата." - Василий Сигарев.

Филмът "Живей" е заснет в дълбоката руска провинция - в градчето Суворов, (Тулска област). Първоначално режисьорът има намерение да заснеме картината в родния си град, но по причини от финансов характер, това не се случва. "Много се измъчих в откриването на т.нар. ГРЭС - държавна районна електростанция, в близост до река, която да не е замръзнала. Сякаш предварително знаех как ще изглежда филма ми и написах сценария специално за своите актьори и оператора си. Според мен "Живей" се състои от три паралелни истории, в които смъртта дебне: в една от тях майка-алкохоличка (актрисата Олга Лапшина) спира да пие, за да се събере с двете си момичета-близначки, поставени под грижите на социалната администрация. Но децата умират по пътя за дома - маршрутката катастрофира. В другата история момиче (Яна Троянова) и момче се венчават, но в електричката за дома момчето е нападнато и зверски пребито... В третата история малкият Артьом мечтае да се срещне с баща си (Евгений Ситий), защото не може да общува с майка си и с втория си баща, и постоянно си "съчинява" присъствието на отсъстващата фигура. Отначало исках да направя филм за Апокалипсиса, но Ларс фон Триер ме изпревари с "Меланхолия" и промених историята. Апокалипсисът настъпва не когато Земята изчезва, а когато загубиш своите близки. Затова всеки от моите герои решава по различен начин как да живее "след това". След премиерите на филма ми, при мен идваха журналисти с думите, че историята ми "утвърждава живота". А тези, които все още не са усетили болката, трябва да се научат да възприемат с респект чуждата скръб. Борете се - това е животът!" - казва Василий Сигарев.

Текст: Елица Матеева