Сцена / екран / ефир
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Премиера на операта "Фалстаф" на Верди в Държавна опера Русе
Международен фестивал "Мартенски музикални дни"
На сн.: Теодора Чукурска и Иван Консулов в сцена от операта
◊ СЪБИТИЕТО
Държавна опера – Русе
Международен фестивал „Мартенски музикални дни”
21 март, четвъртък, 19 часа, Зала „Опера”
"Фалстаф" – опера от Джузепе Верди, либрето Ариго Бойто
Хор и оркестър на Държавна опера - Русе
Диригент - Росен Гергов
Режисьор–постановчик - Огнян Драганов
Сценография - Лилия Попова
Пластика - Александър Илиев
Хормайстор - Стелияна Димитрова-Хернани
Асистент-режисьори - Елена Илиева, Стефка Георгиева
Превод и субтитри - Елена Илиева
С участието на ученици от Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов” – Русе и Театър-школа „Артистиссимо” към Държавна опера - Русе
Действащи лица и изпълнители:
Сър Джон Фалстаф – Иван Консулов
Форд – Петър Данаилов
Фентън – Петър Костов
Нанета – Мария Цветкова
Алис – Теодора Чукурска
Мисис Куикли – Андреана Николова
Мег – Петя Цонева
Доктор Каюс – Георгиос Филадалфевс
Бардолфо – Дилян Близнаков
Пистола – Стоян Стоянджов
◊ "ФАЛСТАФ" ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА РУСЕНСКА СЦЕНА
Премиерата на операта „Фалстаф” на Джузепе Верди на сцената на Държавна опера Русе е на 21 март, от 19.00 часа. Участват: Иван Консулов, Петър Данаилов, Петър Костов, Мария Цветкова, Теодора Чукурска, Андреана Николова, Петя Цонева, Георгиус Филаделфевс, Дилян Близнаков, Стоян Стоянджов. Диригент Росен Гергов, режисьор Огнян Драганов.
„Публиката на град Русе е по-специална – споделя директорът на Русенската опера диригентът Найден Тодоров - тя е интелигентна и взискателна. Русенската публика не идва случайно в Операта, в това съм се убедил. Тя има своите очаквания и отношение. Затова ние много внимаваме и наред с атрактивните оперни заглавия, се стремим да я провокираме с нещо по-различно – със съвременно произведение или рядко изпълнявана опера или балет. Участието си в музикалния фестивал „Мартенски музикални дни” планираме по този начин – миналата година представихме операта „Нос” на Шостакович, а тази година избрахме операта „Фалстаф” на Верди. Поводът е световното честване на 200-годишнината на великия композитор. Но това не е познатият на меломаните Верди с неговите непреходни опери „Травиата”, „Трубадур”, „Риголето”, „Набуко”... Тук композиторът е много различен и тъкмо в това е предизвикателството. Билетите за премиерата на „Фалстаф” са продадени и аз съм безкрайно благодарен на нашата публика, която по този начин демонстрира, че ни има доверие, а това ни задължава още повече да се стараем за нея!”
Операта „Фалстаф” (на вече 80-годишния Верди) е последната опера на гениалния композитор. Посрещната e с огромен успех на своята премиера през 1893 година в Миланската Ла Скала, веднага е поставена в Париж, още на следващата година - вече и в Ню Йорк.
Българската премиера на „Фалстаф” е на 10 март 1943 г. в Софийската народна опера. Дирижира италианският диригент Едмондо де Веки. Режисьор е Петър Райчев. Михаил Люцканов изпълнява ролята на Джон Фалстаф, Елисавета Йовович е Алис Форд.
В премиерната постановка на операта „Фалстаф” на Държавна опера Русе творческият екип е заложил на много силен певчески състав, интересна и провокативна режисура – много театър в една благодатна музикална драматургия, събрала майсторството на двама гении Шекспир и Верди. Диригент на постановката е младият и талантлив диригент Росен Гергов със сериозна и възходяща професионална биография, свързана с редица световни авторитетни музикални сцени. Режисьор на спектакъла е Огнян Драганов - успешно реализирал над 30 оперни и оперетни заглавия в различни престижни европейски театри, поставял е в Азия и Южна Америка. Огнян Драганов винаги изненадва с необичайната си и оригинална режисьорска трактовка. „В нашия спектакъл Фалстаф няма да бъде представен като общоприетия образ на разплутия ценител на разгулния живот. Той е един неподправен наивник, който не познава лицемерието. Но то властва навсякъде около него и характеризира всички персонажи, с които Фалстаф се сблъсква в една трагикомична житейска ситуация. Спектакълът е много динамичен, непрекъснато се случва нещо, завързва се интрига, разкриват се взаимоотношения. Публиката ще се срещне с много по-различен и непознат Верди, но много интересен. За мен като режисьор, „Фалстаф” е невероятен материал за работа като текст, като музика, като сюжет. Имаме великолепни певци, изключителен диригент, превъзходен оркестър и вярвам, че публиката ще остане доволна.”
◊ ОЩЕ ЗА "ФАЛСТАФ" – ПОСЛЕДНАТА ОПЕРА НА ВЕЛИКИЯ ВЕРДИ
Джузепе Верди чества своя 80-годишен юбилей с премиерата на последната си опера. На 9 февруари 1893 година в Миланската „Ла Скала” е представена комедията „Фалстаф”, която предизвиква истински фурор. Тя бива украсена с названия като „Чудото на Верди”, „Най-съвършената музикална комедия” и др. Верди е бил убеден, че последната му опера е „Отело”, но когато либретистът на „Отело” – композиторът Ариго Бойто, му представя своето либрето по комедията на Шекспир „Веселите уиндзорки” и драмата „Хенри ІV”, в които присъства образа на Фалстаф, Верди, който е споделял, че цял живот чака появата на подходящо либрето за комична опера, истински се възторгва. Силата на вдъхновението му е такава, че за по-малко от две години той завършва новата творба. Самият той определя новата си опера като „лирична комедия”. Това отговаря на провеждането на две драматургични линии на действието, които умело се преплитат – романтично-любовната история между най-младите Нанета и Фентън и комично-ироничната линия на историята около колоритния образ на благородника Сър Джон Фалстаф. И всичко това – в прекрасните традиции на италианската commedia del arte!
Без да се натрапва категоричното „моралите”, характерно за финала на всяка една комедия, с присъщата мъдра лаконичност, в хармония с идеите на Шекспир, Верди и Бойто извеждат в самия финал на своята творба най-важната мисъл: „Tutto nel mondo e burla. L’uom e nato burlone.” („Всичко в света е закачка. Човекът е роден шегаджия.”).
Популярността на „Фалстаф” е такава, че се появява определението: „След „Отело” – трагедията на ревността, Верди написва „Фалстаф” – комедията на ревността”. На нейните създатели Джузепе Верди и Ариго Бойто са предложени благороднически титли, които те категорично отказват.
За музиката:
С операта си „Фалстаф” Верди навлиза в музиката на 20-ти век. Сякаш творецът „раздава” в творбата си всичко, което е таил в себе си, пренебрегвайки всякакви моди и натрапени вкусове и форми. Забелязва се неизменното „обличане” на текста в музика, която вече категорично изобразява характера на речта. Чувството за хумор и иронията в самата музика са в изобилие и се долавят безпогрешно, а фантазията е надскочила времето и сякаш започва да навлиза в новите територии на италианския веризъм. Това превръща „Фалстаф” в произведение, което е трудно за изпълнение.
Оркестърът, хорът и солистите на Държавна опера - Русе отново, след почти непознатите заглавия, които представиха на двете последни издания на МФ „Мартенски музикални дни” („Вилхелм Тел” от Росини и „Нос” от Шостакович), се изправят пред изпитанията да интерпретират малко познато и много трудно за изпълнение произведение. Това доказва постоянството в стремежа към поддържането на високи стандарти в изпълнителското майсторство.
За постановката:
Новата постановка на „Фалстаф” е дело на режисьора Огнян Драганов. Режисьорът се стреми да последва падането на всякакви формални задръжки в музикалното въображение на композитора. Това превръща постановката му в артистичен изблик, удовлетворяващ всички капризи на фантазията. Чувството за хумор и игривостта, присъщи и за натурата на Драганов, намират своето обширно поле, където могат свободно да се изявят и да зарадват и артистите на сцената, и публиката в залата.
За диригента:
Диригентът Росен Гергов, само на 32 години, вече печели широко международно признание, както за изявите си на концертния подиум, така и на оперната сцена. С репертоар от Моцарт до творби, определяни като най-големите предизвикателства на съвременната музика, той се превръща в един от най-интересните млади български диригенти. Последните му изяви утвърждават неговото място като един от най-ярките таланти сред европейските диригенти от младото поколение. Натрупал опит в областта на операта, Гергов ръководи спектакли на фестивала в Брегенц, Австрия, където дирижира "Tоска", "Прилепът" и "Риголето" във Виенската „Фолксопера”; "Травиата" и "Сватбата на Фигаро" в Meininger Theater; Michael Jarrell Касандра в Националния театър в Бърно и други. В България Росен Гергов е дирижирал постановката на "Кармен" на Варненската опера в програмата на фестивала „Варненско лято”. Между оркестрите с които Гергов работи са Бамбегските симфоници, Симфоничния оркестър на Би Би Си, Би Би Си Шотландски симфоничен оркестър, Токио Метрополитен оркестър, Виенските симфоници, Националния оркестър на Монтпелие, Симфоничния оркестър на Астурия – Испания, Ансамбъл „Оркестрал” - Париж, Филхармоничните оркестри на Киото и Осака, Оркестъра на Полското национално радио, оркестрите на Базел, Сапоро, Токио, Хирошима, Йена, Грац, Нагоя и Загребската филхармония. През настоящия сезон 2012/13 диригентът дебютира с оркестри като I Pomeriggi Musicale и Симфония Финландия и Симфоничния оркестър на БНР.
Роден през 1981, Росен Гергов учи в НМУ „Л. Пипков“, като започва да свири на пиано при Милка Митева, по-късно на кларинет при Борислав Йоцов, след което взема уроци по дирижиране при Михаил Ангелов. На 18-годишна възраст е приет специалност дирижиране в класа на Леополд Хагер в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Скоро е забелязан от Сейджи Озава, който го кани на Tanglewood Music Festival. Впоследствие става асистент на Озава във Виена.
За режисьора:
Огнян Драганов е от новото поколение български оперни режисьори, избрал своето място на интерпретатор, работещ с похвати от областта на авангардното, необичайното и провокиращото. Без да нарушава връзките на логичността в драматургията на творбите, които поставя, той извисява въображението на своите идеи и ги „освобождава” по смел и предизвикателен начин. Така той търси и предизвиква съзнателни асоциации в съзнанието на публиката, което превръща постановките му в живо, неповторимо и пищно тържество на фантазията и артистичното майсторство. Може би това и определя неговата съдба да поставя изцяло в чужбина. Едва в началото на този творчески сезон той направи своя български дебют на сцената на Музикалния театър в София с постановката си на „Хубавата Елена”, предизвикала необичаен интерес и провокирала музикалната критика в България.
„Фалстаф” с трупата на Русенската опера ще бъде неговата първа постановка на българската оперна сцена. Сред последните му творчески изяви са Евгений Онегин и Дама пика за Михайловския театър – Санкт Петербург, Бал с маски и Норма за Театър „Меделин” – Колумбия, Лучия ди Ламермур за Операта в Богота, Травиата в Маастрихт – Холандия. Огнян Драганов ежегодно представя по една своя оперна постановка за Националната опера на Босна и Херцеговина в Сараево.
За баритона Иван Консулов:
Иван Консулов е участвал в над 150 спектакъла на операта „Фалстаф” на различни европейски сцени. Роден е във Варна. Завършва пеене в Държавната музикална академия в София като възпитаник на проф. Илия Йосифов и проф. Христо Бръмбаров. Специализира оперна интерпретация в Кремона в класа на Алдо Проти.
През последните 30 години живее в Швейцария. Изявите му по световните оперни сцени с богат баритонов репертоар са под палката на едни от най-големите оперни диригенти - Синополи, Мета, Франки, Гуаданьо, Силарио, Куун, Ростропович. Партнирал е на едни от най-извисените оперни звезди - певците Доминго, Павароти, Мирела Френи, Агнес Балтса, Катя Ричиарели, Гяуров, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова и други. Гастролира на сцените на Миланската „Ла Скала”, Виенската Щатсопер, Дойче опер - Берлин, Баварската Щатсопера, както и в оперните театри във Верона, Рим, Парма, Монте Карло, Мадрид, Барселона, Филаделфия, Вашингтон, Токио и другаде. Сред последните му изяви е участието в ролите на Фалстаф в Люцерн, Симоне от „Симоне Боканегра” в Германия, Скарпия от „Тоска” в Швейцария и Германия и Джак Ренс в новата постановка на „Момичето от златния Запад” на Националната опера в София.
◊ СЪБИТИЕТО
Държавна опера – Русе
Международен фестивал „Мартенски музикални дни”
21 март, четвъртък, 19 часа, Зала „Опера”
"Фалстаф" – опера от Джузепе Верди, либрето Ариго Бойто
Хор и оркестър на Държавна опера - Русе
Диригент - Росен Гергов
Режисьор–постановчик - Огнян Драганов
Сценография - Лилия Попова
Пластика - Александър Илиев
Хормайстор - Стелияна Димитрова-Хернани
Асистент-режисьори - Елена Илиева, Стефка Георгиева
Превод и субтитри - Елена Илиева
С участието на ученици от Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов” – Русе и Театър-школа „Артистиссимо” към Държавна опера - Русе
Действащи лица и изпълнители:
Сър Джон Фалстаф – Иван Консулов
Форд – Петър Данаилов
Фентън – Петър Костов
Нанета – Мария Цветкова
Алис – Теодора Чукурска
Мисис Куикли – Андреана Николова
Мег – Петя Цонева
Доктор Каюс – Георгиос Филадалфевс
Бардолфо – Дилян Близнаков
Пистола – Стоян Стоянджов
◊ "ФАЛСТАФ" ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА РУСЕНСКА СЦЕНА
Премиерата на операта „Фалстаф” на Джузепе Верди на сцената на Държавна опера Русе е на 21 март, от 19.00 часа. Участват: Иван Консулов, Петър Данаилов, Петър Костов, Мария Цветкова, Теодора Чукурска, Андреана Николова, Петя Цонева, Георгиус Филаделфевс, Дилян Близнаков, Стоян Стоянджов. Диригент Росен Гергов, режисьор Огнян Драганов.
„Публиката на град Русе е по-специална – споделя директорът на Русенската опера диригентът Найден Тодоров - тя е интелигентна и взискателна. Русенската публика не идва случайно в Операта, в това съм се убедил. Тя има своите очаквания и отношение. Затова ние много внимаваме и наред с атрактивните оперни заглавия, се стремим да я провокираме с нещо по-различно – със съвременно произведение или рядко изпълнявана опера или балет. Участието си в музикалния фестивал „Мартенски музикални дни” планираме по този начин – миналата година представихме операта „Нос” на Шостакович, а тази година избрахме операта „Фалстаф” на Верди. Поводът е световното честване на 200-годишнината на великия композитор. Но това не е познатият на меломаните Верди с неговите непреходни опери „Травиата”, „Трубадур”, „Риголето”, „Набуко”... Тук композиторът е много различен и тъкмо в това е предизвикателството. Билетите за премиерата на „Фалстаф” са продадени и аз съм безкрайно благодарен на нашата публика, която по този начин демонстрира, че ни има доверие, а това ни задължава още повече да се стараем за нея!”
Операта „Фалстаф” (на вече 80-годишния Верди) е последната опера на гениалния композитор. Посрещната e с огромен успех на своята премиера през 1893 година в Миланската Ла Скала, веднага е поставена в Париж, още на следващата година - вече и в Ню Йорк.
Българската премиера на „Фалстаф” е на 10 март 1943 г. в Софийската народна опера. Дирижира италианският диригент Едмондо де Веки. Режисьор е Петър Райчев. Михаил Люцканов изпълнява ролята на Джон Фалстаф, Елисавета Йовович е Алис Форд.
В премиерната постановка на операта „Фалстаф” на Държавна опера Русе творческият екип е заложил на много силен певчески състав, интересна и провокативна режисура – много театър в една благодатна музикална драматургия, събрала майсторството на двама гении Шекспир и Верди. Диригент на постановката е младият и талантлив диригент Росен Гергов със сериозна и възходяща професионална биография, свързана с редица световни авторитетни музикални сцени. Режисьор на спектакъла е Огнян Драганов - успешно реализирал над 30 оперни и оперетни заглавия в различни престижни европейски театри, поставял е в Азия и Южна Америка. Огнян Драганов винаги изненадва с необичайната си и оригинална режисьорска трактовка. „В нашия спектакъл Фалстаф няма да бъде представен като общоприетия образ на разплутия ценител на разгулния живот. Той е един неподправен наивник, който не познава лицемерието. Но то властва навсякъде около него и характеризира всички персонажи, с които Фалстаф се сблъсква в една трагикомична житейска ситуация. Спектакълът е много динамичен, непрекъснато се случва нещо, завързва се интрига, разкриват се взаимоотношения. Публиката ще се срещне с много по-различен и непознат Верди, но много интересен. За мен като режисьор, „Фалстаф” е невероятен материал за работа като текст, като музика, като сюжет. Имаме великолепни певци, изключителен диригент, превъзходен оркестър и вярвам, че публиката ще остане доволна.”
◊ ОЩЕ ЗА "ФАЛСТАФ" – ПОСЛЕДНАТА ОПЕРА НА ВЕЛИКИЯ ВЕРДИ
Джузепе Верди чества своя 80-годишен юбилей с премиерата на последната си опера. На 9 февруари 1893 година в Миланската „Ла Скала” е представена комедията „Фалстаф”, която предизвиква истински фурор. Тя бива украсена с названия като „Чудото на Верди”, „Най-съвършената музикална комедия” и др. Верди е бил убеден, че последната му опера е „Отело”, но когато либретистът на „Отело” – композиторът Ариго Бойто, му представя своето либрето по комедията на Шекспир „Веселите уиндзорки” и драмата „Хенри ІV”, в които присъства образа на Фалстаф, Верди, който е споделял, че цял живот чака появата на подходящо либрето за комична опера, истински се възторгва. Силата на вдъхновението му е такава, че за по-малко от две години той завършва новата творба. Самият той определя новата си опера като „лирична комедия”. Това отговаря на провеждането на две драматургични линии на действието, които умело се преплитат – романтично-любовната история между най-младите Нанета и Фентън и комично-ироничната линия на историята около колоритния образ на благородника Сър Джон Фалстаф. И всичко това – в прекрасните традиции на италианската commedia del arte!
Без да се натрапва категоричното „моралите”, характерно за финала на всяка една комедия, с присъщата мъдра лаконичност, в хармония с идеите на Шекспир, Верди и Бойто извеждат в самия финал на своята творба най-важната мисъл: „Tutto nel mondo e burla. L’uom e nato burlone.” („Всичко в света е закачка. Човекът е роден шегаджия.”).
Популярността на „Фалстаф” е такава, че се появява определението: „След „Отело” – трагедията на ревността, Верди написва „Фалстаф” – комедията на ревността”. На нейните създатели Джузепе Верди и Ариго Бойто са предложени благороднически титли, които те категорично отказват.
За музиката:
С операта си „Фалстаф” Верди навлиза в музиката на 20-ти век. Сякаш творецът „раздава” в творбата си всичко, което е таил в себе си, пренебрегвайки всякакви моди и натрапени вкусове и форми. Забелязва се неизменното „обличане” на текста в музика, която вече категорично изобразява характера на речта. Чувството за хумор и иронията в самата музика са в изобилие и се долавят безпогрешно, а фантазията е надскочила времето и сякаш започва да навлиза в новите територии на италианския веризъм. Това превръща „Фалстаф” в произведение, което е трудно за изпълнение.
Оркестърът, хорът и солистите на Държавна опера - Русе отново, след почти непознатите заглавия, които представиха на двете последни издания на МФ „Мартенски музикални дни” („Вилхелм Тел” от Росини и „Нос” от Шостакович), се изправят пред изпитанията да интерпретират малко познато и много трудно за изпълнение произведение. Това доказва постоянството в стремежа към поддържането на високи стандарти в изпълнителското майсторство.
За постановката:
Новата постановка на „Фалстаф” е дело на режисьора Огнян Драганов. Режисьорът се стреми да последва падането на всякакви формални задръжки в музикалното въображение на композитора. Това превръща постановката му в артистичен изблик, удовлетворяващ всички капризи на фантазията. Чувството за хумор и игривостта, присъщи и за натурата на Драганов, намират своето обширно поле, където могат свободно да се изявят и да зарадват и артистите на сцената, и публиката в залата.
За диригента:
Диригентът Росен Гергов, само на 32 години, вече печели широко международно признание, както за изявите си на концертния подиум, така и на оперната сцена. С репертоар от Моцарт до творби, определяни като най-големите предизвикателства на съвременната музика, той се превръща в един от най-интересните млади български диригенти. Последните му изяви утвърждават неговото място като един от най-ярките таланти сред европейските диригенти от младото поколение. Натрупал опит в областта на операта, Гергов ръководи спектакли на фестивала в Брегенц, Австрия, където дирижира "Tоска", "Прилепът" и "Риголето" във Виенската „Фолксопера”; "Травиата" и "Сватбата на Фигаро" в Meininger Theater; Michael Jarrell Касандра в Националния театър в Бърно и други. В България Росен Гергов е дирижирал постановката на "Кармен" на Варненската опера в програмата на фестивала „Варненско лято”. Между оркестрите с които Гергов работи са Бамбегските симфоници, Симфоничния оркестър на Би Би Си, Би Би Си Шотландски симфоничен оркестър, Токио Метрополитен оркестър, Виенските симфоници, Националния оркестър на Монтпелие, Симфоничния оркестър на Астурия – Испания, Ансамбъл „Оркестрал” - Париж, Филхармоничните оркестри на Киото и Осака, Оркестъра на Полското национално радио, оркестрите на Базел, Сапоро, Токио, Хирошима, Йена, Грац, Нагоя и Загребската филхармония. През настоящия сезон 2012/13 диригентът дебютира с оркестри като I Pomeriggi Musicale и Симфония Финландия и Симфоничния оркестър на БНР.
Роден през 1981, Росен Гергов учи в НМУ „Л. Пипков“, като започва да свири на пиано при Милка Митева, по-късно на кларинет при Борислав Йоцов, след което взема уроци по дирижиране при Михаил Ангелов. На 18-годишна възраст е приет специалност дирижиране в класа на Леополд Хагер в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Скоро е забелязан от Сейджи Озава, който го кани на Tanglewood Music Festival. Впоследствие става асистент на Озава във Виена.
За режисьора:
Огнян Драганов е от новото поколение български оперни режисьори, избрал своето място на интерпретатор, работещ с похвати от областта на авангардното, необичайното и провокиращото. Без да нарушава връзките на логичността в драматургията на творбите, които поставя, той извисява въображението на своите идеи и ги „освобождава” по смел и предизвикателен начин. Така той търси и предизвиква съзнателни асоциации в съзнанието на публиката, което превръща постановките му в живо, неповторимо и пищно тържество на фантазията и артистичното майсторство. Може би това и определя неговата съдба да поставя изцяло в чужбина. Едва в началото на този творчески сезон той направи своя български дебют на сцената на Музикалния театър в София с постановката си на „Хубавата Елена”, предизвикала необичаен интерес и провокирала музикалната критика в България.
„Фалстаф” с трупата на Русенската опера ще бъде неговата първа постановка на българската оперна сцена. Сред последните му творчески изяви са Евгений Онегин и Дама пика за Михайловския театър – Санкт Петербург, Бал с маски и Норма за Театър „Меделин” – Колумбия, Лучия ди Ламермур за Операта в Богота, Травиата в Маастрихт – Холандия. Огнян Драганов ежегодно представя по една своя оперна постановка за Националната опера на Босна и Херцеговина в Сараево.
За баритона Иван Консулов:
Иван Консулов е участвал в над 150 спектакъла на операта „Фалстаф” на различни европейски сцени. Роден е във Варна. Завършва пеене в Държавната музикална академия в София като възпитаник на проф. Илия Йосифов и проф. Христо Бръмбаров. Специализира оперна интерпретация в Кремона в класа на Алдо Проти.
През последните 30 години живее в Швейцария. Изявите му по световните оперни сцени с богат баритонов репертоар са под палката на едни от най-големите оперни диригенти - Синополи, Мета, Франки, Гуаданьо, Силарио, Куун, Ростропович. Партнирал е на едни от най-извисените оперни звезди - певците Доминго, Павароти, Мирела Френи, Агнес Балтса, Катя Ричиарели, Гяуров, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова и други. Гастролира на сцените на Миланската „Ла Скала”, Виенската Щатсопер, Дойче опер - Берлин, Баварската Щатсопера, както и в оперните театри във Верона, Рим, Парма, Монте Карло, Мадрид, Барселона, Филаделфия, Вашингтон, Токио и другаде. Сред последните му изяви е участието в ролите на Фалстаф в Люцерн, Симоне от „Симоне Боканегра” в Германия, Скарпия от „Тоска” в Швейцария и Германия и Джак Ренс в новата постановка на „Момичето от златния Запад” на Националната опера в София.
Пламен Бейков
Автор:
Сийка Лапачка
Публикация:
19.03.2013 г. 22:08