Сцена / екран / ефир

Отново "Три пиеси - четири действия"

PLAY А. П. Чехов (спомени, писма, разкази и пиеси)

Отново "Три пиеси - четири действия"


СЪБИТИЕТО

22 февруари 2013,
петък, 20.00 ч.
Център за култура и дебат "Червената къща", Червена зала

Три пиеси - четири действия
PLAY А. П. Чехов (спомени, писма, разкази и пиеси)

Режисьор и хореограф: Галина Борисова;
Музика: П. И. Чайковски;
Видео: Ани Колиер;
Костюми и сценография: Галина Борисова;
Изпълнители: Светозар Георгиев - ghostdog (драматург), Искрен Петков (танцьор), Велислав Павлов (актьор), Янко Великов - Янеца (актьор), Пьотр Кшемински (актьор)

Проектът изследва цялостното творчество на
А. П. Чехов, поставя живота му в политически и социален контекст, изважда събития, изиграли важно значение за живота на автора, и предоставя възможност публиката да осъди, симпатизира или се дистанцира от сценичното решение на екипа и участниците по свой начин. Нищо не може да бъде по-силно от фaктите.

Публиката има възможност да слуша текст, където липсва, на .mp3 плейъри, раздадени на зрителите в началото на спектакъла. При този подход на работа се експериментира с текста, използва се тялото на актьора като контейнер с информация, където всеки наблюдател може да интерпретира по свой начин случващото се.

"Мнозина от нас красиво мечтаят колко хубав ще бъде животът след двеста години и на никого не му минава през ума простият въпрос: та кой ще го направи хубав, ако ние само мечтаем?" (
Антон П. Чехов)

С финансовата подкрепа на Министерство на културата и с подкрепата на Фондация "Етюд".

На български език.
Времетраене: 90 мин.
Вход: 12/8 лв.

 
Резервации на: http://www.redhouse-sofia.org/Event.aspx?id=8870



ДУМИ ЗА СПЕКТАКЪЛА

"… Eдин мъж среща една жена и това е първо действие. Във второто се намират отново и се любят. После тя забелязва, че не го обича вече, и ето ти трето действие. В четвърто той я убива. Това история ли e? История ли я наричате?" - критика към операта “Кармен” на Бизe

Обожавам критиците. Толкова са лицемерни. И въпреки да не съм съгласна с елементарната интерпретация на Жан Анри Дюпен относно спектакъла "Кармен", бих искала някой да се изрази така и за спектакъл в България. Не знам защо критиците търсят специални думи, премерват, преформулират. А колко просто може да се пише.

Първо си мисля, че трябва да се опишат фактите. Какво виждаме. Ще дам пример от последното ми представление PLAY Чехов: "Tри пиеси-четири действия".

Един млад актьор внася столове и маса, слага покривка на масата, нeбрежно пооправя столовeте, създава някаква атмосфера. Докато подрежда се прожектира видео, където същите актьори, които по-късно ще влезнат, събират дърва пред една къща на село. Работят. Както казва Чехов : "Трябва да се работи, Господа!" Влизат четирима мъже, всичките много различни, големи, тънки, уверени, неуверени, убедени, неубедени, красиви, по-малко красиви. Сядат и започват да четат от списания и вестници откъси, описания и други кратки резюмета от разкази на А. П. Чехов. Mеждувременно всеки педантично оправя и преподрежда обстановката. Детайлното преподреждане концентрира публиката да гледа на едно по-деликатно ниво, както и да чуе добре описанията и откъсите от произведения на автора. Tекстовете които са толкова силни и въвеждат във времето когато е живял автора, стават бекграунд. За актьорите на сцената по-важно е да преподреждат столовете, да поизгладят ръба на покривката, да преместят стола с няколко сантиметра по на ляво и т.н. И това е първа сцена.

Втора сцена, един от актьорите решава да прочете изцяло от край до край един разказ от Чехов, но всички заспиват постепенно. Първо: разказът е много дълъг, и второ: четящият е много доволен от позицията си, в която се опитва да е център на внимание. Какво по-естествено решение да се представи един разказ на Чехов, който и да е, без да се разиграва от актьорите, да се прочете, като ситуацията е почти родителска семейна сцена, в която четящият любящ баща е много доволен от историята си, но децата му почват да скучаят и даже заспиват. После всички си обуват галоши и танцуват кадрил. Атмосферата започва да прилича наистина на Чеховскa, актьорите стават герои, тъй като приличат единствено на себе си. Никой не е суетен, докато танцуват бъркат, забавляват се, но спазват етикет и се опитват да са сериозни. След танца взимат столове и сядат в редица, пускат си МП3 плеъри и започват да казват това, което чуват от слушалките, като се прекъсват и един през друг казват текстове - писма от и до Чехов. Тези кореспонденции са лични писма, които според мене не може да се казват по друг начин, осен лично и интимно. Не си представям да има друго режисьорско решение освен това актьорите да са седнали близо до някой от публиката и като че ли говорят лично на него. Тези писма са били адресирани лично до близки приятели. Нека поне да уважим авторите. Обикновено не се предполага, че някой ще публикува личната ни кореспонденция. После отново пауза и отново танц кадрил. Този път актьорите като че скучаят, и за да подобрят настроението си слагат коледни шапки. Прекъсването с тези кадрили е нещо като интермедия, просто за да си починем от действията. Обикновено така се е възприемал танца по времето на Молиер. Пък и Чехов без кадрил?

При следващото действие виждаме на екран бързо изписан текст - разказ на Чехов, за един, който кихнал и опръскал важен генерал и тръгнал да му се извинява. (...)

В следващата картина един от актьорите преразказва разказ на Чехов за една англичанка, за безсмисленото й име, за риболова, за скуката, другите слушат с интерес. Как може да се преразкаже разказ на такъв автор където всяка дума е премерена, намерена е много точно, изразена е атмосфера. Слушателите се заливат от смях и проявяват интерес. Накрая всичко свършва като драматичнa старa пиеса от времето на Сара Бернар в групова екзалтация и безсмислено ръкомахане, подплатено с много драматична музика. Някои клишета вършат работа. И кича също може да е полезен. Той ярко говори сам по себе си. Все си мисля за това, че Чехов е бил недоволен от изпълнението на пиесите му, и затова исках да представя с чувство за хумор тези красиви текстове. Или пък липсата им, което си мисля би накарало публиката, като се прибере у дома, да прочете един, два разказа от автора. (...)

Все пак е по-добре разбира се да се види този спектакъл, за който надявам се, говорех просто и описах сцените. Mного бих искала да чуя професионална критика, но не съм убедена, че такъв спектакъл може да възбуди някой да пише за него, тъй като той е скромен, няма впечатляваща техникa, няма грандиозни и смайващи решения. Спектакълът "Три пиеси - четири действия" е оставен на сетивата ни, ако имаме все още такива за да разсъждаваме самостоятелно и не предлага никакви виртуозни изпълнения. Всички сме изтъкани от клишета и модели. Това е неминуемо, човешкото око винаги прави сравнения, оприличава с познати модели. Когато и аз се улавям да попадам в такива капани се опитвам да бягам панически от тях и да оставам вярна единствено на реалистичните решения, продиктувани от живота и действителността около нас. И да добавя малко нов реализъм, смесен с поетичност. В края на краищата всичко опира до реалистични подходи, та даже и най- абстрактните понятия.

Иска ми се всеки зрител да си създава своя интерпретация. Може би да изпускам и много други възможности да се представят текстове на Чехов, но да не забравяме че добрата тема никога не може да се изчерпи.

Публиката на премиерата се забавлява много, смяха се доста и от сърце. Слава богу, не бях единствената, която се заливаше от смях. И понеже ги разсмяхме, това вече е успех!

Но да се върнем на първо действие: aктьорите се занимават с перфектността. Във второ загубват интерес и заспиват. По време на трето действие решават да танцуват кадрил и да си разкажат малко истории. Накрая в четвърто действие пистолетът не гръмва и никой не е убит. Скука, Скука Господа. Скука и за театралните критици. Няма за какво да се пишe. Това Чехов ли е? Къде е посланието, къде е режисьорското решение, къде е концепцията, ще попитат по-модерните. Какъв е контекстът? Но Господа, моля ви, не се занимавайте със сценични клишета, бъдете лекомислени и себе си. Опитайте се да разберете автора. И пишете, пишете, даже за да кажете, че "Три пиеси - четири действия" е пълен боклук. Ще бъда най-търпеливият слушател.



Автор: Галина Борисова
20.02.2013 г. 08:53
Посетено: 1108
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/16391-otnovo-tri-piesi-chetiri-deystviya