Сцена / екран / ефир
"Рицар на Светия дух" в Народен театър "Иван Вазов"
150 години от рождението на Алеко Константинов
◊ СЪБИТИЕТО
На 13 януари 2013 г. българската общественост ще отбележи 150 г. от рождението на Алеко Константинов. Мястото, което Алеко заема в националната ни култура, е отдавна сред това на най-бележитите личности в българската, а и в европейската история.
По повод юбилея, в навечерието на самата годишнина от рождението на Щастливеца, Народният театър отдава почит към големия автор с постановката си „Рицар на Светия дух” от Боян Папазов, реж. Маргарита Младенова. Пиесата, посветена на Алеко Константинов, е създадена на основата на богат документален материал, неизвестни текстове и писма – както на безсмъртния творец, така и на хора от най-близкото му обкръжение.
"Рицар на Светия дух" може да гледате на сцената на Народния театър на 13 януари (неделя) от 19.00 ч.
Постановъчен екип:
Режисьор - Маргарита Младенова;
Сценография и костюми - Даниела Олег Ляхова;
Музика - Асен Аврамов
С участието на: Иван Бърнев, Валентин Ганев, Валентин Танев, Ана Пападопулу, Станислав Ганчев, Петко Венелинов, Васил Дуев, Теодор Елмазов
„Рицар на Светия Дух” получава Голямата награда на Националния конкурс за българска драма „Иван Радоев” през 2007 г. и е номинирана за наградата „Икар” през 2008 г.
◊ ДУМИ ОТ АВТОРА
За появата на тази „алкохолна халюциноза” съм благодарен на Тончо Жечев. Имах щастието да познавам лично този проникновен български мислител. Някъде около 1985 г. прочетох есето му „Одисеята на Щастливеца и Бай Ганьо”. Там Т. Жечев е написал: „Въпросът е прост като молитва и иска прост отговор. Или Бай Ганьо е общонационалният ни тип и ние сме пропаднали. Или този народ е родил същевременно и неговото противоядие, противоотрова, и ние сме спасени.”
Плашещото прозрение на Тончо ме преследва около десетилетие. Пиеса за „противоотровата” Алеко Константинов реших да пиша през 1992 г. В края на текста „Рицар на Светия Дух” споменавам хората, които ми помагаха в проучванията ми. Ето техните имена:
„Благодаря на приятелите, които ми подариха от времето си, за да напиша тази пиеса. Те са Мария Желева, историк, и Христина Димова от Литературния музей на град София, 1992; Предраг Паич от Източноевропейския отдел в Конгресната библиотека, 1993-1996; българистът д-р Томас Бътлър от Харвардския университет, 1996; Марлена Паскалева и Лидия Иванова от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, 2005-2007 година.”
При следващо издание на пиесата към тези имена ще прибавя още едно: проф. Маргарита Младенова, 2011.
Боян Папазов
◊ ДУХЪТ НАШ НАСЪЩЕН
В Свищов живеехме до Алековата къща и като деца често играехме в големия й двор.
До зида имаше складирани огромни делви за жито от римско време. Ние се криехме в тях, после се показвахме от кръглите им гърла и произнасяхме любими стихчета, приказки, песни. Посетителите на музея ни ръкопляскаха. Първата ми среща с театъра.
През час влизахме в студената и през лятото къща и се заковавахме пред стъкленицата с разкъсаното сърце на Алеко, обезцветено от формалина. Първата среща със смъртта. Оттогава за мен те вървят заедно – играта и неиграта – и се събират в театъра.
Когато преди две години Боян Папазов ми даде пиесата си, изпитах същото тъмно вълнение като тогава; приех идеята му Духът на убития да се завърне тук, за да прости на убийците си като най-точното проявление на Алековата същност; припознах в делира на Фильо образа на големия делир, в който се мята българският живот без памет – за разлика между лъжа и истина, добро и зло, градене и събаряне, напред и назад, подем и падение. И от който единствено и само Духът наш насъщен може да ни изведе. Да ни върне чувството за смисъл.
Маргарита Младенова
Автор:
НТ "Иван Вазов"
Публикация:
09.01.2013 г. 16:26
Етикети:
Посетено:
1515
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/16139-ritsar-na-svetiya-duh-v-naroden-teatar-ivan-vazov