Сцена / екран / ефир

Премиера на "Идиот 2012" в НТ "Иван Вазов"

Руски сезон 2011 / 2012

Премиера на "Идиот 2012" в НТ "Иван Вазов"


◊ СЪБИТИЕТО

Народен театър "Иван Вазов"

Руски сезон

"Идиот 2012"
по Ф. М. Достоевски


Предпремиера на 28 април 2012 г.
Премиера на 29 април 2012 г.

Камерна сцена
1014-та премиера от 1904 г.
Сезон 2011/2012


Екип на постановката:
. Сценична версия: Снежина Петрова и Десислава Шпатова
. Постановка: Десислава Шпатова
. Сценография и костюми: Юлиян Табаков
. Асистент на сценографа: Николета Найденова

Действащи лица и изпълнители:
. Княз Лев Николаевич Мишкин: Ованес Торосян
. Парфьон Рогожин: Деян Ангелов
. Настася Филиповна: Снежина Петрова
. Лизавета Епанчина: Вяра Табакова
. Аглая Епанчина: Веси Конакчийска
. Лебедев: Владимир Пенев
. Гавраила Ардалионович-Ганя: Зафир Раджаб

За Народния театър "Ив. Вазов":
. Помощник-режисьор: Боряна Митева
. Драматург: Розалия Радичкова
. Музикален консултант: Гина Табакова
. Фотограф и художник на програмата: Иван Дончев
. Художник на плаката: Симона Костова


◊ ДОСТОЕВСКИ ЗА "ИДИОТ"

„Този роман ме измъчва страшно много, както никой предишен: на него възлагам големи надежди. Отдавна вече ме измъчваше една мисъл, но се боях да направя от нея роман, защото мисълта е много трудна и аз не съм подготвен за нея, макар че тя е много съблазнителна и ми харесва. Тази идея е да изобразя напълно прекрасния човек. Струва ми се, че не може да има нищо по-трудно от това, особено в наше време… Тази идея се е мярвала и по-рано в някой художествен образ, но само в някой, а нужен е пълен образ. Единствено отчаяното ми положение ме принуди да се заема с тази недоузряла мисъл. Рискувах като на рулетката: „може“ пък да се доразвие под перото!

... Няма нищо по-мъчно на света, особено сега. Всички писатели, не само наши, но дори европейски, щом са се захващали да изобразят положително прекрасния човек - винаги са се отказвали. Защото тази задача е безкрайна. Прекрасното е идеал, а идеалът - нито нашият, нито този на цивилизована Европа - далеч още не се е изградил.

От прекрасните лица в християнската литература най-завършен е Дон Кихот. Но той е прекрасен, единствено защото е в същото време и смешен. Пикуик на Дикенс (много по-слаба мисъл от Дон Кихот, но все пак огромна) е също смешен и с това само те грабва. Изниква състрадание към осмения и незнаещ цената си прекрасен човек – и, ще рече, изниква симпатия и у читателя. Тъкмо това пораждане на състрадание е и тайната на хумора. Жан Валжан е също силен опит, но той събужда симпатия поради ужасното си нещастие и несправедливостта на обществото към него. У мене няма нищо подобно, решително нищо и затова се боя много, че ще се получи истински неуспех.“

„Главната задача е характерът на Идиот. Да се развие. Ето основната мисъл на романа. Как е отразена Русия... Той възражда Настасия Филиповна и действа с влиянието си върху Рогожин. Довежда Аглая до човечност... Ако Дон Кихот и Пикуик като добродетелни лица са симпатични на читателя и са сполучливи, то е, защото са смешни. Героят на романа, князът, ако не е смешен, има друга симпатична черта – той е невинен.“

След като завършва първите седем глави от „Идиот“ и след като ги праща в „Русский вестник“, за Достоевски остават още неясни цял ред подробности от продължението на романа, някои негови образи и донякъде и образът на главния герой. „Общо взето, планът е съставен – пише той. – Мяркат се по-нататък подробностите, които ме съблазняват много и поддържат у мене огъня. Но цялото? Но героят? Защото цялото у мене – това е образът на героя. Такава ми е композицията. Длъжен съм да определя образа. Ще се развие ли той под перото ми? И представете си какви ужаси изникнаха от самосебе си: излезе, че освен героя има и героиня (Настася Филиповна), ще рече двама герои! А освен тези герои има още два образа – съвсем главни, тоест почти герои (Аглая и Рогожин). От четиримата герои двама са съвсем изяснени в душата ми, един още никак не е изяснен, а четвърти, тоест главният, тоест първият герой, е извънредно блед. Може би в сърцето ми не е блед, но – ужасно мъчен. Във всеки случай трябва ми двойно повече време (minimum), за да го напиша.“

„Мигар моят фантастичен Идиот не е реалност и то най обикновена! Та тъкмо сега сигурно има такива характери в нашите откъснати от земята слоеве на обществото, слоеве, които наистина стават фантастични. Но няма какво да говорим! В романа много неща са написани набързо, много са разтегнати и не са сполучливи, но има и някои сполучливи. Аз държа не на романа, а на идеята си.“

„Не съм доволен от романа; той не изрази и една десета част от онова, което исках да кажа, макар че все пак не се отричам от него и си обичам неуспялата си досега мисъл.“

„Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (знам го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирам в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провежда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окаже извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.“

Достоевски започва да работи над романа си през есента на 1867 г. и дори отбелязва в тетрадката си точната дата – 14 септември (Женева), и го завършва през 1868 г. във Флоренция. Пише творбата си по време на пребиваването си в Германия, Швейцария и Италия.

При разработването на отделните черти от образа на Мишкин и на свързаните с него епизоди в романа писателят използва черти от своята лична биография. Както и някои други свои герои, писателят е надарил Мишкин с оная тежка нервна болест, епилепсията, от която страда самият той; състоянието на Мишкин пред епилептичния припадък отговаря на онова, което, според разказите на
Достоевски, той изпитва при наближаването на болестта.



Автор:
НТ "Иван Вазов"
Публикация:
16.04.2012 г. 18:30
Посетено:
2206
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/14566-premiera-na-idiot-2012-v-nt-ivan-vazov