Сцена / екран / ефир

Варненският "Ричард III" в Софийски театрален салон 2012

Отличеният с 4 номинации ИКАР спектакъл ще се играе на 24 март

Варненският "Ричард III" в Софийски театрален салон 2012


◊ СЪБИТИЕТО

Престижните награди ИКАР на Съюза на артистите в България ще бъдат връчени, както винаги, в Международния ден на театъра 27 март. Преди това, в рамките на Софийски театрален салон 2012, от 11 до 26 март, на сцената на Театър София ще бъдат показани номинираните в различни категории спектакли.

На 24 март от 19.00 ч. публиката ще види „Ричард III” от Уилям Шекспир, постановка на Пламен Марков в Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна, отличена с 4 номинации за наградата ИКАР: за сценография и костюми на Мира Каланова, за авторска музика на Калин Николов, за главна мъжка роля на Стоян Радев и за майсторско техническо осъществяване.


◊ ПОСТАНОВКАТА

Пламен Марков:

Аз винаги се опитвам да правя текстове, които много ме вълнуват, теми, които са важни за мен. Никога не съм правил и не правя спектакли заради пари, или поради политическа целесъобразност, или за да излъсквам имидж на арт-модерен режисьор, или заради награди, или заради фестивали. Правя само неща, които силно ме вълнуват, и сюжети, за които си мисля, че имам причини да ги разказвам от мое име. Трябва да съм натрупал достатъчно познание, болка, възторг, сарказъм, за да си позволявам да занимавам другите публично. „Ричард III” ми дава възможност да разказвам, а не да се показвам. Надявам се да съм употребил текста смислено.

Едната от темите, които ме вълнуват в нашето съвремие, е как така наречените интелектуалци изпадат в заслепение, как дилетантстват в обществената сфера, изпълвайки я с много шум, ярост, ожесточение, вместо с уж желаната от тях духовност, смиреност пред величието на естеството, красота, справедливост. Ричард и неговият учител Бъкингам в своите социоексперименти злоупотребяват със своята сила и суетното желание да бъдат „най-най-най” и стигат до блатото на екзистенциалното безсмислие. Баба ми казваше: „Умен, умен, че чак прост”. Опитах се една стара история да бъде съвременна, модерна и актуална по смисъл, а не по форма и претенции.

Стоян Радев е мой студент, както и други участници в спектакъла, но по-важното е, че той е и човек, с който можеш да обсъждаш проблема в пиесата и на персонажа, а не да се занимаваш със суетния въпрос: „Какво място ще заеме тази роля в неговата кариера на артист и с колко тази роля ще му повиши ставката”. Той е открит и духовен човек, както и много други от съзаклятниците в тази театрална афера. Във Варненския театър има глад за наистина хубави неща и аз съм щастлив да работя с тези хора. Конкретно от Стоян взех удоволствието да работиш и даваш на сто процента от себе си, а не да се изживяваш като звезда, слънце, луна, облак, вятър или митическо същество. С него има можене, любов и всеотдайност, няма псевдоартистичност, няма митове и легенди. Това дадох, това взех.


Стоян Радев:

Мисля, че историческата хроника „Ричард III“ се срещна с най-добрия си режисьор в днешно време в България. Защото Пламен Марков, с неговото блестящо чувство за хумор, с неговата чудовищна ирония, направи това представление да не е хроника, която да касае англичаните и тяхната история. Да е дори забавно, смешно, наред с изключителната дълбочина, която носи текстът на Уилям Шекспир. Също да е близко и припознаваемо за българския зрител. Така че публиката в никакъв случай не бива да мисли, че ще гледа някаква тежка драма. Нищо подобно. Сигурен съм, че зрителите ще се забавляват, когато гледат „Ричард III“. Оттам нататък вече е въпрос на настройване на собствените сетива и какво всеки един ще види  в спектакъла. На мен също ми е любопитно да усещам реакциите на залата.

Ричард III е една от най-интересните роли в световната драматургия, която изисква минимум изключителна професионална форма. Уважаващият себе си актьор трябва да бъде винаги в минимум изключителна професионална форма. Или поне да се старае да бъде. Признавам, че от героите, които съм изиграл, Ричард III е този, на който ми беше най-трудно да адвокатствам. Но аз обичам да бъде трудно. Само тогава ми е истински интересно.

Не знам какво значи успех. Успехът може да го има тази вечер и да го няма утре вечер. В едно и също представление, в една и съща роля. Но всеки успех гъделичка суетата. Суетата е качество, без което не бих могъл да си представя актьорската професия. Защитното средство е самата суета – тя би трябвало да не ни позволява да се разглезваме.


Мира Каланова:

Когато се изправиш пред Шекспир, винаги е вълнуващо и трудно. Въпреки това няма художник, който да не мечтае да работи над неговите пиеси. Те са огромно предизвикателство. Много трудно за преодоляване. От една страна, имаш голяма свобода: да интерпретираш епохата, да играеш със стиловете, да търсиш материи и форми, от друга – изборът от цялата тази палитра от средства наистина не е лек. Когато започнахме да работим върху „Ричард III”, режисьорът Пламен Марков ми каза, че трябва визуално да останем във времето на действие в пиесата – Англия, края на XIV век. Другата опорна точка за мен беше идеята му историята да е публична, да не се случва нищо скрито зад стени и завеси. Ричард трябваше да действа открито и в този контекст се появи идеята за улица, която, с появата на ешафода, който на свой ред се превърна в мост, стана пресъхнала река, канал, покрит с камъни.

Това не е „царска пиеса”, повтаряше често Пламен Марков. В нея няма корона, няма кадифе и злато. В този контекст костюмите не трябваше да бъдат дворцови: изрядни, богати, перфектно изгладени. Исках в тях да се усеща умората, прахта, търсех някаква скрита перверзия. Реших да използвам много различни материи и дантели, както и кожа. Асиметрията е част от тази идея, която освен това ми даде възможността деликатно да вплета знаците на властта. Стилът Mi pati, характерен за по-ранното средновековие, който смятам за особено театрален, беше отправна точка в търсенията ми. Мъже в дълги поли не е новост нито в театъра, нито в модата, нито в историята на костюма, но е красиво и много сексапилно. Като цяло ме водеше идеята за разруха. Тя не е видима на пръв поглед, но е втъкана в костюмите.

Автор: Виолета Тончева
08.03.2012 г. 14:22
Посетено: 1228
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/14277-varnenskiyat-richard-iii-v-sofiyski-teatralen-salon-2012