Сцена / екран / ефир

Делнични събуждания в мита и киното

Киномания 2005

Винаги се разсънвам малко преди джиесемът ми да прозвъни. Пружината на леглото ми не струва. Почвам да се изкривявам. Може би е от гравитацията. Сънувам между 7 и 8 сутринта. Сюжетът е милитари: първо, дезертирам от подсъзнанието, после обикалям по границата между съня и реалността. Ако ме хванат, лошо - нося малко забранени опиати, разни съмнителни билки и две-три крастави мисли, които не ме оставят от предната вечер... Незавършена хроника на моите сънища: 1. Спрях да сънувам, че летя, още като дете. 2. Някои сънища ми се сбъдват и в живота. 3. В други научавам много интересни работи, ама на сутринта вече съм ги забравил... Успокоявам се с чаша кафе, сутрешния блок новини или “Тройка на разсъмване”. Не, може и така - чай, филия с маргарин и конфитюра на баба (завчера си взех един от кайсии), “Литературен вестник” или хороскопа за седмицата в петъчния “Стандарт”. На 11.ХІ. в 18.30 съм в Зала 1. Дават “Иберия” на Карлос Саура. "Аз съм почитател на въображението. Струва ми се, че във всичко трябва да се пристъпва извън пределите на реалността. Това обогатява възгледите за света, който ни заобикаля. Реалността - ето я пред теб - можеш да я видиш, да повториш диалога, дочут на улицата. А в киното трябва да измисляш историите. И когато ги разказваш, това е твоята голяма лъжа." Това и аз бих го казал, но е Карлос, който може и да не живее на покрива (що така бе?), но прави филми за фламенкото. През 1996 г. нещата са прости - филмът се казва "Фламенко" (1996), през 1998 г. изневерява с "Танго", през 2002 г. е фламенко киноверсията “Саломе” на разказа за едноименната библейска героиня (прожекцията на филма е на 12.ХІ. в кино “Център” от 18.30). През 2005 г. - “Иберия”... Напоследък и аз изневерявам - на “Люмиер”. Тази вечер ще се опитам да изгладя нещата. В 20.30. “Трагедията на Хамлет” на Питър Брук. "Забравете Шекспир. Забравете, че е съществувал такъв човек... Просто си представете, че неговите герои наистина са съществували. Представете си, че Хамлет наистина е съществувал и някой е ходил след него с касетофон и е записвал думите му, така че всичко, което звучи на сцената, е изречено наистина от него." (Брук). А, бе, нали и без това някакъв руснак преди време каза, че Шекспир не е живял никога? Били няколко души, писали под едно име... Днес да не е денят за мистификации? Филмът за Хамлет е 132 минути. Ще имам време да хвана последното влакче на метрото. После ще гледам “Приятели” и ще вечерям в полунощ. Трябва най-накрая да си сменя леглото и да почна да пиша хубаво. P.S. 11.ХІ.2005, 18:30 часа Зала 1, НДК – “Иберия” (Карлос Саура) 11.ХІ.2005, 20:30 часа кино “Люмиер” – “Трагедията на Хамлет” (Питър Брук) 12.ХІ.2005, 18:30 часа кино “Център” – “Саломе” (Карлос Саура)
Автор: Момчил Цонев
25.11.2005 г. 11:35
Посетено: 651
Етикети: киното
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/1409-delnichni-sabuzhdaniya-v-mita-i-kinoto