Премиера на "Веселата вдовица" на 13 февруари 2012 г.

◊ СЪБИТИЕТО

На 13 февруари от 19.00 ч. Държавна опера Варна и Opera International Foundation ще представят своята продукция "Веселата вдовица" от Франц Лехар, част от проекта Варна – кандидат за европейска културна столица 2019.

В постановъчния екип влизат познати имена от европейската музикална сцена: диригент Ерки Пек (Естония); режисьор Марк Кроне (Холандия); сценограф Карел Спанхак (Холандия); костюмограф Маррит ван дер Бургт (Холандия); хореограф Андре де Джонг (Холандия); диригент на хора Малина Хубчева; симфоничен оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна; солисти от Холандия, Германия, Полша и България.

След премиерата екипът заминава на едномесечно турне в Холандия, Белгия и Люксембург. “Веселата вдовица”, с изцяло български солистичен състав, ще бъде представена в рамките на XIII Великденски музикален фестивал, който ще започне на 3 март с голям концерт, посветен на Националния празник, солист Людмил Ангелов, диригент Григор Паликаров и ще завърши на 12 април с премиерата на „Севилският бръснар” от Росини, с италиански постановъчен екип.

◊ ПОСТАНОВЪЧНИЯТ  ЕКИП

Ерки Пек, диригент (Естония)

„Веселата вдовица” от Лехар е най-хубавата творба в цялата оперетна литература, по-хубава дори от най-известните произведения на Щраус, Офенбах или Калман. Това е така, защото в нея, освен музика, има една много добре разказана история. Тя пресъздава любовните перипетии между Хана Главари, останала вдовица след кратък брак с богат аристократ и Граф Данило, отдавна влюбен в Хана, но колебаещ се да й го признае, за да не си помисли тя, че го прави заради богатството й. На фона на тази основна сюжетна линия се развиват и взаимоотношенията между Валансиен и Камий дьо Росийон, които обогатяват ситуативно действието и внасят допълнителни нюанси. Заради добрата си драматургична основа „Веселата вдовица” би имала успех, ако се играе и без музика – нещо, което трудно би се случило с други оперети. Или да вземем операта – в нея от първостепенна важност е музиката, а не либретото - то само обслужва музиката. При „Веселата вдовица” обаче не е така, при нея музиката обслужва драматургията, словото е водещо и на мен това ми допада. Като диригент се стремя да постигна с оркестъра и солистите такава музикална изразност, която адекватно да внушава и пренася замисъла на произведението. Искам чрез музиката така да разкажа драматургията, че зрителите да забравят, че се намират в музикален театър. За артистите това означава не само да показват красивите си гласове, а да бъдат преди всичко актьори и пълноценно да участват в сценичната интерпретация. В това отношение се оказахме единомишленици с режисьора Марк Кроне, който още в началото на съвместната ни работа заяви, че иска не да прави шоу, а да постави една истинска история.

Марк Кроне, режисьор (Холандия)

„Веселата вдовица” разказва вечния сюжет за любовта, в която се намесват парите. Парите, както сочи древната, а и най-новата история на човешката цивилизация, могат да погубят не само любовта, а и цели държави – вземете само примера с днешна Гърция. И тъкмо защото сюжетът на „Веселата вдовица” е толкова близък до нас, няма защо да търсим в нейния прочит някакъв особен модернизъм. Моята концепция разчита на тройната комбинация между перфектно пеене, съвременен стил в актьорската игра и съвременни сценични костюми. Вярвам, че това е най-добрият начин да завладееш публиката, да я накараш да мечтае и да се наслаждава на това, което съпреживява, заедно с артистите и музикантите. Ако в миналото битуваше схващането за оперетата като весела игра, елементарна ситуационна комедия или дори палячовщина, съвременната рецепция предполага коренно противоположно и напълно сериозно отношение към този жанр. За мен оперетата е най-добрият театър, който съществува. В нея има история (драма), музика (оркестър) и ако към тези два елемента прибавим добри оперни певци, нима това не са най-силните предпоставки за истинско театрално зрелище... Техниката на оперното пеене е трудна, но това далеч не означава, че оперният певец трябва да остане само при своята техника. Напротив – той трябва да мине отвъд техниката и да поеме предизвикателството на драматическото превъплъщение. Само така би могъл да се слее напълно с образа, който пресъздава. За щастие, в постановката на „Веселата вдовица” играят точно такива артисти. Хорът на Държавна опера Варна е превъзходен! Имам само суперлативи за качеството и професионализма на варненските хористи! Всъщност това не ме учудва. Когато у нас, в Холандия, стане дума за България, винаги възникват две асоциации – за българските оперни гласове и за българското кисело мляко, разбира се.