Сцена / екран / ефир
Американска рулетка в ролята на Deus ex machina
Първа постановка на Варненския драматичен театър за 2012 година
◊ СЪБИТИЕТО
„Американска рулетка” от Александър Мардан е януарското премиерно заглавие на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Варна, с чиято режисура се е заел Костадин Бандутов.
Премиерният спектакъл предстои на 18 януари от 19.00 ч. на Сцена Филиал, предпремиерата ще се играе на 17 януари.
• Пресконференцията ще се състои на 16 януари от 13.00 ч. във фоайето на първи балкон, Основна сцена. Медиите са поканени преди това на генералната репетиция от 11.00 ч. в същия ден.
◊ ПОСТАНОВКАТА
Американска рулетка в ролята на Deus ex machina
В „Американска рулетка” се преплитат злободневни теми от посттоталитарната действителност, в която героите търсят всякакви начини за оцеляване, подведени от хазартните примамки на консумативното общество. В трагикомичните ситуации, изградени според законите на черната комедия с хумор на ръба на отчаянието, българският зрител безусловно ще разпознае фрагменти и лица от своето обкръжение. Основният сюжетен инструмент, с който авторът обосновава надеждата за спасение на героите, е онзи Бог от машината Deus ex machina (лат.), познат още от античността. Ако в древността похватът е отразявал вярванията в ключовата роля на боговете, то в следващите епохи той става нарицателен за търсенето на развръзка, продиктувана по най-необикновен начин и свише от съдбата. В случая „Американската рулетка” се явява точно в ролята на Deus ex machina.
Запитан в едно интервю какво е отношението му към неговите герои, Александър Мардан отговаря: „Съществува такава формула, според която авторът пише за себе си, режисьорът поставя за себе си, зрителят идва в театъра заради себе си. Когато такива писатели като Лев Толстой и Гюстав Флобер твърдят: „Анна Каренина – това съм аз!” и „Ема Бовари – това съм аз!”, то безусловно трябва да им се вярва. И аз съм навсякъде в своите герои, разбира се, не на чисто автобиографично равнище, а на равнището на различни емоции. В процеса на писане авторът разговаря със самия себе си, казва си разни неща, възразява им и така се ражда диалогът – основата на драматургията. Не съм поклонник на новата драматургия, когато на сцената се случват всякакви аномалии и се показват всякакви човешки извращения. Аз вземам героите си от действителността наоколо, за да покажа границите на съществуването, до което сме се докарали.”
Търсейки атрактивното начало между смеха и тъгата, режисьорът Костадин Бандутов определено е доволен от сценографията на Тодор Игнатов и артистичните превъплъщения на Петя Петкова, Милена Кънева, Николай Божков, Илиян Марков, Нели Вълканова, Мариела Станчева, Даниела Викторова и Юлияна Чернева. Той разчита на силен зрителски интерес както заради самата пиеса, така и заради актьорската игра и не на последно място – заради музикалното оформление, което на живо поднася с китарата си бардът Владимир Стоянов.
◊ АВТОРЪТ
Писането на пиеси започва като хоби, но вече е втора професия на родения през 1956 г. във Владивосток корабен инженер Александър Мардан. До 1991 г. той работи във флота, след което се захваща със собствен, печеливш бизнес, а през последните 10 години се превръща и в един от най-поставяните на руска и украинска сцена драматурзи. Неговите пиеси „Уравнение с едно неизвестно", „Последният герой", „Антракт", „Майки и дъщери" и други се играят в 12 държави, сред тях САЩ и Израел. Александър Мардан, сценарист, драматург, белетрист и поет, е и несменяем организатор на международната научно-практическа театрална конференции „Руският театър в Украйна”, също инициатор и основен спонсор на Международния театрален фестивал "Срещи в Одеса". Александър Мардан представлява Украйна в театралното биенале „Нови европейски пиеси” във Висбаден и е удостоен с редица отличия, сред които литературните награди „Гогол” (2010), „Юрий Долгоруков” (2011), „Златен знак” на Съюза на творците в Русия и т.н.
Досега в България негови творби са представяни в София и Бургас, а „Американска рулетка” ще има своята българска премиера на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Идеята тръгва от артистичния директор Пламен Георгиев, който се свързва с автора, получава правата за поставяне на творбата и я превежда.