Балетна премиера за Коледа на "Лешникотрошачката" във Варна

Коледната премиера на Държавна опера Варна, балетът „Лешникотрошачката” по музика на П. И. Чайковски и либрето на М. Петипа по приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, предстои на 22 и 23 декември от 18.00 ч.

Хореография и постановка Желка Табакова, сценография и костюми Генадий Иванов-Гендони, репетитор Румяна Малчева, корепетитор Радослава Кареева, музикално оформление Румен Димитров, помощник-режисьор Сирма Панева.

Участва балетът на Варненската опера: Евгения Минкова, Галина Велчева, Живко Кайков, Илияна Божкова, Павел Иванов, Николай Димитров, Денко Стоянов, Румен Стефанов, Павел Кирчев, Ренета Михайлова, Веселина Иванова, Елиана Атанасова, Емил Николов, Лиляна Здравкова, Сандра Дотова, Татяна Атанасова, Илияна Славова, Нина Стефанова, Анна Андреева, Евгения Минкова, Гергана Георгиева, Людмил Рафаилов.

С най-новата, трета поред (1969, 2001, 2011) постановка на „Лешникотрошачката” на оперната сцена във Варна се отбелязва 25-годишната творческа дейност на доц. д-р Желка Табакова, балетен режисьор, водещ танцов постановчик, едно от големите имена на българския балет. След завършване на балетна режисура в Държавния институт за театрално изкуство (ГИТИС) в Москва, първият й професионален ангажимент като хореограф на „Риголето“ я свързва с Варненската опера, където остава като балетмайстор в периода 1986-1992, а след това и други творчески проекти я водят в морския град.  

◊ ПОСТАНОВКАТА

Прочитът на Желка Табакова доближава „Лешникотрошачката” до съвременния зрител

Хореограф-постановчикът Желка Табакова, работила и преди върху „Лешникотрошачката”, сега за пръв път си позволява да внесе нов прочит в либретото. Без да променя концепцията на Петипа и Чайковски, тя извежда Mайката, Бащата, Клара и Дроселмайер в една обща сюжетна линия. Майката на Клара, която по Петипа няма водеща роля, тук е балерина и основно действащо лице. В края на балета, логично, продължавайки фантастичния сън на момичето, мечтаещо да стане балерина, тя поставя диадема върху главата му и така малката Клара се превръща в истинска балерина. Балетът завършва с хепиенд, в който Клара танцува с принц Лешник голямото заключително па де дьо. Развлекателните дивертисментни танци във второ действие, в интерпретацията на Желка Табакова, са развити в изящни и завършени миниатюри. Всеки персонаж носи своите характеристики, като в испанския, арабския, руския, китайския танц и пасторала хореографката внася нова драматургична натовареност. Вместо класическия кадрил и па де грас, в танците на родителите са включени елементи от салса и танго.

Няколко цитата от „Спящата красавица”, замислени като малък каламбур а ла Петипа, предлагат допълнителни нюанси в хореографията. Нов момент представлява и модното дефиле, в което костюмите на Гендони, в стил ар деко, разкриват цялата си красота. С прочита си хореографията на Желка Табакова предлага един нов ракурс към старинната приказка на Хофман и лексиката на танца, чиято цел е да приближи балета до съвременния зрител.

Сценографските и костюмографски решения на Гендони

Повечето сценографи ситуират балета „Лешникотрошачката” в късния 18-ти век или в духа на класическия  романтизъм, а всъщност Чайковски пише балета в началото на руския модерн, развнозначен на европейския сецесион, т.е. края на 19-ти век. Във варненската постановка Гендони разработва балетния декор в стила на сецесиона, характерен със сложна образност и мистицизъм. Стилистиката на костюмите е пренесена в ар деко (20-те години на XX век), с което модният дизайнер „изпреварва” времето на Чайковски с още 15-ина години, изчиствайки силуета, за да постигне лекота и изящност. Балетната естетика като цяло е изградена върху една символистична приказност.