Балет "Прельочай" представя спектакъла "Ще последват хиляда години спокойствие"

◊ СЪБИТИЕТО

Ангелин Прельочай и Балет "Прельочай"
представят

Ще последват хиляда години спокойствие
Постановка 2010
Балет за 21 танцьори

26.09.2011 г. от 19.00 ч.
Софийска национална опера и балет, бул. „Дондуков" № 30


Хореография: Ангелин Прельочай
Музика: Лоран Гарние (с изключение на Ангелите на Бенжамен Рипер и Лунна соната на Бетовен – Миксаж скан Х)
Сценография: Сюбод Гупта
Костюми: Игор Шапурин
Осветление: Сесил Джьовансили
Корепетитор: Клаудия Де Смет (Балет "Прельочай")
Хореолог: Дани Левек
Танцьори: Балет "Прельочай"
Времетраене: 1 ч. 40 мин., без антракт

Спектакълът първоначално е създаден в рамките на годината „Франция – Русия 2010”.

Продукция: балет "Прельочай" и Болшой театър
Копродукция: Генерален съвет на Рона, Биенале на танца – Лион, Национален театър „Шайо” (Париж), Гранд театър на Люксембург, The Amsterdam Music Theatre (Амстердам, Холандия), Theater im Phalzbau (Лудвиг Шафен, Германия), Spielzeit’Europa – Berliner Festspiele (Германия), Театър на Сен-Кантен-ан-Ивлин, МС2 (Гренобъл), Театър в Кан, Кралска опера, Замък Версай – спектакли, с подкрепата на Гранд театър на Прованс (Екс-ан-Прованс).


◊ ЗА БАЛЕТНИЯ СПЕКТАКЪЛ

Ще последват хиляда години спокойствие е спектакъл с поетичен и импресионистичен привкус, роден вследствие на задълбочен, но нетълкувателен прочит на Апокалипсиса. В него не следва да търсим всички образи и клишета, директно илюстриращи или препращащи към прочутия текст на Йоан.

Плодотворен избор на вдъхновение, самата дума „апокалипсис” (от гръцки, „апо” - повдигане, и „калипсис” - воал) внушава идеята за откровение, за разбулване, за изваждане на преден план на елементите, които присъстват в нашия свят, но остават невидими. По този начин би следвало да изкажем това, което се крие в гънките на нашия живот, вместо да предсказваме стоварването на катастрофите, непоправимите разрушения и неизбежността от края на света. Танцът, който е изкуство на неизказаното, не е ли най-подходящият начин за поемане ролята на пророк (във фотографския смисъл), не е ли най-способен да изпълни онази деликатна функция по разголване на страховете ни, опасенията ни и надеждите ни? Той подчертава неминуемия хаос на молекулите, програмиран в паметта на нашата плът и предвещаващ Апокалипсиса на тялото. Той заклеймява нашите ритуали, разкрива несъстоятелността на нашето отношение спрямо социалния, религиозния или езическия ред. „Ще последват хиляда години спокойствие” иска да се докосне до това сляпо отплуване на телата, оплетени в идеали и вярвания, сякаш изгубени между редовете на Апокалипсиса.


◊ ЗА ХОРЕОГРАФА И СЪЗДАТЕЛЯ НА ТРУПАТА

Ангелин Прельочай е роден във Франция през 1957 г. от родители албанци. Ангелин Прельочай дебютира в класическия танц, преди да се обърне към съвременния танц при Карин Венер. През 1980 г. заминава за Ню Йорк, за да работи със Зена Ромет и Мърс Кънингам, след което продължава обучението си във Франция при американската хореографка Виола Фарбър и французина Кантен Руйе. След това се присъединява към Доминик Багуе до създаването на собствената си трупа през декември 1984 г. Автор е на хореографията на 45 балета, от соло до участие в големи формати.

Ангелин Прельочай често се събира с други артисти, сред които Енки Билал (Ромео и Жулиета, 1990 г.), Горан Вейвода (Пейзаж след битката, 1997 г.), Еър (Ниър Лайф Експириънс, 2003 г.), Гранулар Синтези („N”, 2004 г.), Фабрис Хайбер (Четирите сезона…, 2005 г.), Карлхайнц Щокхаузен (Елдорадо – Зонтагс Абшийд, 2007), Жан-Пол Готие (Снежанка, 2008 г.), Констанс Гисе (Въжеиграчът, 2009 г.), Клод Левек (Сидхарта, 2010 г.).

Неговите хореографии са включени в репертоарите на много трупи, той често получава и специални поръчки като например от Миланската Скала, Нюйоркския балет и Балета на Парижката национална опера.

Прельочай реализира и дългометражни филми (Пощальонът, мрачни мисли, 1991 г.), като получава и наградата за арт филм през 2003 г., Първа награда за видеотанц през 1992 г., както и тази на видеофестивала в Прага през 1993 г. Сътрудничил е също така на много кинопродукции чрез поставяне на собствени хореографии:  "Дърводелците" със Сирил Колар по произведението на Гюстав Кайбот, 1988 г., "Черен флаг" с Пиер Кулибьоф, 2006 г., "Елдорадо" с Оливие Асаяс, 2007 г. и "Снежанка", 2009 г. На неговото творчество са посветени няколко изследвания, между които “Ангелин Прельочай” през 2003 г., “Черният флаг” през 2006 г. и “Ангелин Прельочай – топология на невидимото” през 2008 г. Отличаван е с най-престижни награди, сред които Голямата национална награда за танц, присъдена от Министерството на културата през 1992 г., "Беноа на танца" за "Паркът" през 1995 г., "Беси Ауард" за "Благовещение" през 1997 г., "Победите на музиката” за "Ромео и Жулиета" през 1997 г., Кристален глобус за "Снежанка" през 2009 г.

Той е кавалер на Ордена за изкуство и литература, кавалер на Почетния легион, а от м. май 2006 г. - кавалер на Ордена за заслуги.

Балет "Прельочай" днес се състои от 26 танцьори и от октомври 2006 г. е настанен в Черния павилион в Екс-ан-Прованс – място, изцяло посветено на балета, на което Ангелин Прельочай е художествен ръководител.