Гала концерт за Деня на Европа във Варна

◊ СЪБИТИЕТО

На 9 май от 19.00 ч. с голям Гала концерт ще бъде отбелязан Денят на Европа - най-значимият празник в живота на Европейския съюз. Концертът е под почетния патронаж на Павел Димитров – народен представител от Варна в 41-то Народно събрание на Република България.

В това специално музикално събитие ще участва целият състав на ТМПЦ - Държавна опера Варна с оркестър, хор, балет и солисти, под диригентството на Иван Филев. За пръв път гала концерт ще има своя модератор и това ще бъде актьорът от Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Владислав Виолинов.

◊ КОНЦЕРТЪТ

Сценаристът и режисьорът Кузман Попов се е погрижил да поднесе на публиката една динамична сценична визия, с елегантни декори, ефектни костюми и най-обичаните творби от великите европейски композитори Бетовен, Верди, Пучини, Росини и др. "Идеята е всички произведения, независимо от различната си стилистика и различни костюми от съответната епоха, да бъдат експонирани в една обща рамка, символизираща Европейския съюз с неговото културно многообразие. Единствено на базата на взаимния обмен между националните култури на всички европейски държави е възможен и прогресът на съвременната европейска култура. Вярвам, че това послание на нашия концерт ще стигне до зрителите", убеден е изтъкнатият творец, създал много от знаковите постановки на Варненската опера.

Гала концертът ще започне с българска музика - "Ръченица" от Петко Стайнов, ще продължи с "Хора на евреите" от "Набуко" на Верди, ария на Бътерфлай и дует на Бътерфлай и Пинкертон от операта "Мадам Бътерфлай" на Пучини, Каватина на Фигаро и дует на Розина и Фигаро от "Севилският бръснар" на Росини, Хабанера, Циганска песен и куплети на Ескамилио от операта "Кармен" на Бизе и др. Кулминационният завършек ще дойде с “Ода на радостта” от знаменитата Девета симфония на Бетовен, която се превърна в Химн на Европейския съюз.

◊ ХИМНЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

През 1823 г. за финал на своята Девета симфония Лудвиг ван Бетовен създава музика към произведението „Ода на радостта“ от Фридрих фон Шилер, като апотеоз на възвишената идея за братство между хората. През 1972 г. Съветът на Европа приема „Ода на радостта“ от Бетовен за свой химн. Известният диригент Херберт фон Караян е помолен да направи три инструментални аранжимента - за соло пиано, за духови инструменти и за симфоничен оркестър. С универсалния език на музиката, този химн изразява идеалите на свободата, мира и солидарността, за които Европа се бори. През 1985 г. химнът е приет от държавните и правителствени ръководители на ЕС за Химн на Европейския съюз. Неговата цел не е да замени националните химни на държавите-членки, а да почете споделяните от всички тях ценности и тяхното единство в многообразието.